В технологичното и икономическото развитие КГБ и „братските” специални служби в Източния блок не трябва да допуснат Западът да получи преимущество над социалистическата система.

Това е една от основните задачи, по които КГБ работи в края на 80-те години на ХХ век, но в крайна сметка не успява да изпълни.

Тази основна цел е заявена пред ръководния състав на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност от последния началник на съветската разведка (Първо главно управление на КГБ, външно-политическото разузнаване) ген. Леонид Шебаршин и зам.-началник на съветския Комитет на Държавна сигурност по време на неговото пребиваване в София през юни 1989 г.

През 1972 г. Пето управление на КГБ за борба срещу дисидентите и Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия подписват първото съвместно споразумение помежду си. То става факт, след парафиране на първото по рода си двустранно споразумение между КГБ и МВР-ДС същата година. Сайтът desebg.com публикува онлайн документа.

Секретното споразумение е в срок от три години и цели да задълбочи сътрудничеството и между двете управления в борбата срещу „империалистическите разузнавания, насочени към отслабване и подкопаване на социалистическия строй”.

По това време висшето ръководство на БКП начело с Тодор Живков вече е предложило през 1963 г. България да се присъедини към СССР, а през 1973 г. прави второ предложение на съветското ръководство за „всестранно сътрудничество” между двете страни.

Ако в някои други области България изостава, то по отношение на контрола на обществото чрез репресивния апарат на комунистическите тайни служби Тодор Живков се разпорежда „всестранното сътрудничество” със Съветския съюз да се осъществява незабавно. Целта, която той поставя пред МВР-ДС, е „Държавна сигурност така да работи, че да заслужи правото да се нарича филиал на КГБ”.

Сайтът Държавна сигурност.com представя част 2 за източногерманската тайна полиция ЩАЗИ.

В част 1 беше представена историята, структурата и числения състав на Министерството на държавната сигурност на ГДР.  

Част 2 е посветена на Главното разузнавателно управление и неговите агенти, проникнали до най-висшите нива на политическия и обществения живот в тогавашната ФРГ.

Елитът на чекистите

В структурата на ЩАЗИ едно звено се ползва с особен и привилегирован статут, а служителите му – възприемащи се като "елит" – често будят завист у останалите чекисти от Министерството на държавната сигурност. Това е Главното разузнавателно управление (HVA), външното разузнаване на ГДР. Освен обичайният политически, военен, икономически и технологичен шпионаж, в заниманията му влизат контразузнавателни операции и "активни мероприятия" (включително саботаж) срещу западния свят.

Да се противодейства за разширяването на НАТО и приемането на нови членове в пакта, на опитите за разширяване на „зоната за отговорност” и да се работи за увеличаване на противоречията в страните-членки на Северноатлантическия договор.

Това са част от общите стратегически действия на външните разузнавания на СССР и НРБ, набелязани в края на 70-те години и началото на 80-те години на ХХ век.

Мерките фигурират в строго секретен Комплексен план за взаимодействие на органите на външните разузнавания на МВР на Народна република България и КГБ на Съветския съюз по организиране на агентурно-оперативни мероприятия в работа против НАТО в периода 1979-1980 г., който desebg.com публикува онлайн.

Разузнаванията на КГБ и Държавна сигурност са провеждали линия на дискредитиране на опитите за оказване на идеологически натиск върху тогавашните държави от социалистическия лагер за спазване основните човешки права.

Ограничаването на дейността, разбиването на враждебните граждански организации, разобличаването и компрометирането на техните ръководители и активисти е голяма, важна и отговорна политическа задача на органите на КГБ.

Това са основните цели в дейността на КГБ срещу гражданските организации, предадени като опит на Държавна сигурност през пролетта на 1989 г.

„Опорните точки” на КГБ се съдържат в новоразкрит строго секретен документ на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, който desebg.com публикува онлайн.

Архивният документ е строго секретна докладна записка от ген. Боян Велинов, зам.-началник на Шесто управление за посещението в НРБ на съветската делегация от Пето управление на КГБ, отговарящо за борбата с дисидентите в СССР.

В няколко части сайтът Държавна сигурност.com ще представи източногерманската Държавна сигурност ЩАЗИ, държала в страх и подчинение жителите на някогашната Германска демократична република.

В годините на Студената война ЩАЗИ развива смразяваща репресивна машина и широка шпионска мрежа, оплела политици, военни, предприемачи, журналисти от Изтока и Запада.

Министерството на държавната сигурност, по-популярно със съкращението ЩАЗИ (Stasi, от Staatssicherheit, държавна сигурност), е тайната полиция, разузнавателна служба и следствен орган (за политически дела) в бившата Германска демократична република (ГДР).

 То се отчита единствено пред Политбюро на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и служи основно като инструмент за репресии и надзор на източногерманските граждани.

Куриозен случай разкриват архивите на бившата Държавна сигурност от началото на 70-те години на ХХ век, свързан с кражбата на оригинален щам за създаването на препарат за растителна защита от Научно-техническото разузнаване. „Придобивката” обаче така и не влиза в употреба, тъй като тогавашното държавно стопанско обединение (ДСО) „Фармахим” закупува лиценза за оригиналния продукт от създателите му – фирма в САЩ.

През 1971 г. чрез агент на отдел 07 „Научно-техническо разузнаване” в Първо главно управление на ДС от Канада е придобит (откраднат) оригинален щам НД-1 на американска фирма за микробиален препарат за растителна защита.

Щамът, както и информацията за него е предаден на Научноизследователския химико-фармацефтичен институт към ДСО „Фармахим”, където е разработена технология за идентичен на американския продукт български препарат „Диспарин”.

Група варненски писатели са предрекли разпадането на СССР три години преди това да се случи наистина. Интересното в случая e, че прогнозата, която те са направили, е засечена и докладвана от Областното управление на МВР във Варна по линия на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Смелата прогноза, която без съмнение навремето е възприета като антисъветска проява от комунистическия режим, достига днес до нас от новоразсекретен документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той е строго секретен бюлетин относно: По-важната агентурна информация, придобита по линия на Шесто управление на ДС на Областно управление на МВР – Варна от януари 1989 г.

Бюлетинът съдържа 4 съобщения за прояви на местната художествено-творческа интелигенция и една засечена проява по линия на ВУЗ.

Именно в едно от агентурните сведения за прояви на варненската интелигенция е описана прогнозата за разпадането на СССР.

Държавна сигурност не си е губила времето, защото веднага след приемането на Указ 56 за стопанската дейност от ръководството на БКП през януари 1989 г. е използвала новата фирмена организация за създаването на множество свои неявни фирми, познати днес като офшорни дружества.

Образуването на т. нар. неявни фирми е приоритет на Научно-техническото разузнаване в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) политика, която е продължена и от неговия правоприемник през 1990 г. – Националната разузнавателна служба след прекрояването на ДС в нови специални служби в навечерието на 14-я извънреден (и последен, бел. ред.) конгрес на БКП в края на януари 1990 г.

Дружествата, с които разузнаването прикрива своята дейност, не само са учредявани с държавни средства, но и се превръщат в потоците за изтичане на държавни капитали в чужбина след 10 ноември 1989 г. – един от големите политическите скандали в началото на прехода, по който обществото и до днес не е получило ясен отговор.

Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е започнало разработка срещу Наим Сюлейманов под кодовото име „ХАМЕЛЕОН” през 1987 г., чиято цел е била да разколебае избягалия след "възродителния процес” в Турция спортист и да го върне в България.

При невъзможност за изпълнението на тези цели задачата на Шесто управление на ДС се свеждала до провеждането на „мерки за оказване на психологически натиск върху Наум Шаламанов с цел недопускане на постигане от него на по-високи спортни резултати” (виж последният документ от серията по-долу).

Това разкриват неизвестни до момента документи от архивите на ДС, които сайтът desebg.com. Те са включени във 2-ия том на новия сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес 1986-1990 г.”, чиято премиера беше миналата седмица.

Предложението за образуване на дело за оперативна разработка срещу именития щангист, избягал в края на 1986 г. по време на Световната купа в Мелбърн през 1986 г., е от май 1987 г.

Разработката е инициирана от отдел 09 на Шесто управление (за обезпечаване на средствата за масова информация, БТА и агенция „София-прес”, бел. ред.).