Франция не за първи път е обект на терористични действия, а архивните документи на бившата Държавна сигурност показват какви мерки е предприел Париж преди 30 години срещу серията от бомбени атентати в периода 1983-1986 г.

Сайтът desebg.com публикува един от архивните документи, който представлява секретна шифрограма от резидентурата на Първо главно управление на ДС (разузнаването) в Париж до Центъра в София от 1985 г. Тя се  отнася до действията на френското правителство, предприети след един от бомбените атентати, извършени в Париж, при който е убит полицай, а други двама души са ранени.

В периода 1985-1986 г. във Франция са осъществени серия от терористични атентати на проиранската терористична мрежа на Фуад Али Салех, при които са убити общо 13 души, а 303 са ранени.

Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е разчитало до последно на взаимодействието си и опита на своя по-голям „брат” – Пето управление на КГБ за борба с дисидентите, за да противопостави цялата си агентурно-оперативна мощ срещу задаващите се промени в България през 1989 г.

Това разкрива разсекретен от Комисията по досиетата архивен документ на идеологическото управление, който сайтът desebg.com публикува онлайн.

В началото на септември 1989 г. Шесто управление на ДС изготвя до МВР строго секретна информация за оперативната обстановка и основните насоки в съвместната дейност с Пето управление на КГБ.

От изследването на архивете на ЩАЗИ се установява, че над 3 000 са неофициални сътрудници на източногерманската Държавна сигурност, които са шпионирали само във ФРГ.

За шпионската дейност в източногерманското министерство на Държавната сигурност е отговарял главен  отдел А.

Под прицела на външното разузнаване са попадали особено секретарките в различните министерства, съюзи или партии.

На щат в тази структура са се водили над 4 600 служители, около 13 400 неофициални сътрудници в ГДР и почти 1 500 във федералната република. Тези данни бяха частично изнесени още по време на кръглата маса през 1989-1990 г..

При това много от документите са били унищожени. До 1986 г. отделът е бил под ръководството на Маркус Волф, а след това на неговия наследник Вернер Гросман.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно: Механизма за изпращане на преподаватели в българските лекторати в чужбина и възможността за използването им за разузнавателна дейност.

Документът е на Първо главно управление (ПГУ) на ДС и е от 1986 г. От него става ясно, че в края на комунистическия режим Министерството на народната просвета разполага с 50 преподавателски места в чужбина, 30 от които са в държави, които са представлявали разузнавателен интерес за Държавна сигурност.

ДС гледа със следния идеологически стереотип: преподавателите, подготвят бъдещите българисти в съответната страна и в същото време с „научната си и политическа подготовка защитават каузата на социализма и политиката на БКП пред една, преди всичко, младежка аудитория”.

 ПГУ е убедено, че „от тази си позиция те имат добра възможност да изучават и обработват, както свои слушатели, така и лица от преподавателския състав, да събират информация, а при много добра оперативна подготовка да извършват вербовъчна дейност”.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен отчет относно: Агентурно-оперативната работа по линия на отдел 03 „Духовенство” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия за 1982 г.

Според идеологическото управление на ДС духовенството се използва от противниците на комунизма на Запада за компрометиране на световното комунистическо движение, за засилване на позициите на различните религиозни организации в страните от Източния блок и за създаване на „дисиденти” на религиозна основа и на опозиционни групи в средите на вярващите.

 Шесто анализира „подривната” дейност на задграничните религиозни центрове, както в ДС е прието да се определят организациите, свързани с църквата.

Коментирана е политиката на Ватикана за укрепване и разширяване дейността на католическата църква в България.

Според Шесто управление на ДС протестантските организации на Запад пък се стремели да предизвикат у вярващите в НРБ „чувства на недоволство от политиката на БКП спрямо църквите и „липсата” на религиозна свобода”.

Идеологическото управление  отчита, че въпреки „тоталния” натиск от Запада благодарение на „огромната организаторска, политическа и идейно-възпитателна работа на БКП” не са допуснати идеологически и политически пробиви.

Когато за първи път показаха кадри от случващото се в Тунис, а след това и в Египет много германци с спомниха случилото се в Източна Европа през ноември 1989 г.

След рухването на Берлинската стена Германия трябваше да режи въпроса с архивите на източногерманската ЩАЗИ много хора първоначално смятаха, че това ще бъде допълнителна тежест за обществото.  При дебата имаше предложение тези архиви да преминат към Федералния архив и да бъдат затворени за период от 30 години.

Надделя обаче становището, че архивите трябва да бъдат отворени. Беше приет закон и създаден специален орган, която да работи и контролира достъпа до архивите на ЩАЗИ. По този начин в Германия отговорихме на желанието на една част от обществото, която настояваше истината да излезе наяве. За първи път архиви на тайните репресивни служби се използваха по обратен начин – не срещу хората, а от тях. .

Малко преди управлението на Българската комунистическа партия да рухне през 1989 г. Научно-техническото разузнаване (НТР) към Първо главно управление на ДС е успяло да открадне от Токио, Япония, серия хибридомни клетки и други материали, свързани с т. нар. хибридомна технология, на базата на които в специална лаборатория е разработен нов продукт – диагностичен тест за откриване на ранна бременност.

Това показва строго секретен документ, разкрит от Комисията по досиетата, който сайтът desebg.com публикува онлайн. Определените като „особено ценни” материали са били „негласно придобити” от двама секретни сътрудници на НТР, работещи под псевдонимите „РИЧЕВ” и „ХИКО” в резидентурата в Токио в периода 1984-1988 г.

Над 5800 анонимни материали годишно срещу управлението на БКП е регистрирала Държавна сигурност в края на комунистическия режим. Това показва разсекретени архивни материали от Комисията по досиетата.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, озаглавен „Състояние и динамика на враждебната анонимна дейност в страната и работата на органите на ДС през 1988 г.”. В него са изнесени подробни статистически данни на структурата в идеологическото управление на ДС, натоварено със засичането, изземването и разкриването на ананимките срещу комунистическата власт.

Според документа  „изготвянето и разпространението на анонимни материали с противодържавна съдържание е остра форма на подривна дейност, която враждебно-престъпните елементи при опитите си за дискредитиране на международната и вътрешна политика на партията и държавата”.

Травмите от източноевропейските диктатури остават за цял живот, а страхът още тегне върху щастливците, успели да избягат през Желязната завеса.

Макар и повече от 20 години след падането на Берлинската стена, днес продължават да излизат неразказвани истории за стремежа към свобода, отприщващ невероятна смелост и изобретателност.

Сайтът Държавна сигурност.com представя една тях по материали от страницата на Федералния пълномощник за архивите на ЩАЗИ, www.bstu.de.

Австрийците Гертруд и Волфганг Фервюстер са женени от близо 40 години, но едва наскоро решиха да споделят част от биографията си, пазена в тайна десетилетия. Поводът бе пътуващата изложба на германската служба за архивите на ЩАЗИ (BStU), която през октомври гостува в Университета в Грац. Един ден уредниците са изненадани от двама посетители, които носят цяла чанта с исторически документи, снимки и предмети.

В началото на 70-те години в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) е предприето структурно и кадрово разрастване на отдел 07 „Научно-техническото разузнаване” (НТР), което трябва да обезпечи политиката на БКП за „ускорено внедряване на научно-техническите постижения” по пътя на изграждане на „развито социалистическо общество”.

Развитието на разузнаването в икономическо и техническо направление обаче е свързано с различни трудности. Сайтът desebg.com публикува два документа, които илюстрират един от проблемите, а именно изграждането на резидентури в отрасловите министерства през 70-те години на ХХ век.

През 1974 г. ръководство на ПГУ стига до извода, че успешната работа на НТР се обуславя от детайлно познаване на проблематиката на съответните отрасли, които разузнаването трябва да подпомогне с технически образци, информация и формули придобити/откраднати от развитите икономики в световен мащаб.

Това включва познаването на организацията, структурата, кадровия състав, развойната и производствената дейности на ключовите икономически отрасли. За осигуряването на подобни знания НТР предвижда изграждането на сериозен сътруднически апарат на различни нива в отраслите.

За създаването на ефективна агентурна мрежа в НТР предвиждат изграждането на т. нар. отраслови резидентури. Това са агентурно-оперативни структури, чрез които се организира цялата разузнавателна работа в съответния отрасъл.