Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад относно: антинародната дейност на врага  сред интелигенцията, състоянието на агентурно-оперативната работа и мерките за нейното усилване.

Документът е на Трето секретно политическо управление на ДС за борба срещу контрареволюцията от 1958 г., но в който е отчетена дейността през предходните две години (1956-1957). Трето управление (1952-1961) е предшественикът на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия (1967-1989).

В доклада е представена работата на Държавна сигурност срещу прояви на представителите на интелигенцията, които са определени като „вражески” за комунистическата власт.

ДС посочва, че интелигенцията наброява общо близо 69 000 души в страната, от които ги разпределя така:

Вчера, 28 декември 2012 г. в Софийските централни гробища беше погребан о. р. ген.-лейт. Владимир Тодоров – последният началник на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на Държавна сигурност.

Той почина на 23 декември 2012 г. на 87-годишна възраст. Това беше един от последните хора в Живковото разузнаване запознати с операцията по убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г., както и човекът утвърдил последния план за кражбата на оригинала на Паисиевата история през 1985 г.

Последната година той беше прикован на легло в резултат на инсулт.

Ген. Тодоров беше почетен председател на асоциацията на разузнавачите от запаса, която разпространи съобщение за кончината му. В него се казва:

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад „За проявите на контрареволюционерите и кулашки елементи в селското стопанство и състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС".

Документът е от 1958 г. и разкрива по какъв начин отделни представители на българското общество в селата са се противопоставяли на политиката на БКП в селското стопанство, която от втората половина на 40-те години на ХХ век следва болшевишкия опит с насилствената колективизация на земята и създаване на трудови земеделски кооперативни стопанства (ТКЗС) в периода 1956-1958 г. Това съвпада с времето, когато начело на БКП Москва утвърждава Тодор Живков (на Априлския пленум, 1956 г.).

Сайтът desebg.com започва документална поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея ще бъдат публикувани онлайн документи на Държавна сигурност от края на 70-те години на миналия век, от които става ясно, че по това време ръководството на БКП се опасява от активната дейност на българската емиграция и възможността в страната да се създаде опозиция.

Десет години по-късно това ще се случи  след падането на Берлинската стена.

През 1975 г. в Хелзинки НРБ се присъединява към заключителния акт от Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Големият пробив се оказва съдържанието на третата част от Заключителния акт – „Сътрудничество в хуманитарните и други области”. Съветското ръководство не предвижда, че обвързването със  спазването на редица човешки права може да се превърне в капитална грешка в политиката спрямо дисидентите и повратна точка в разрастването на съпротивителните сили срещу социалистическата система.

Много бързо обаче Съветският съюз е принуден да заеме отбранителна позиция, защото критиката на противниците  за нарушаването на човешките права го поставя в ролята на нарушител на международното споразумение. Хелзинки постепенно се превръща в знаме на дисидентите от Източна Европа в борбата за повече свободи. Процесът, започнал във финландската столица, узаконява и „Хелзинкските комитети”, образувани постепенно в страните в Източна Европа, и продемократичните групи и организации за защита на човешките права.

Преди две седмици комисията по досиетата обяви сътрудниците на Държавна сигурност в средните училища. Оказа се, че директорите и заместниците им в няколко десетки елитни гимназии и специализирани училища в България са сътрудници на репресивния апарат на комунистическия режим преди 10 ноември 1989 г.

Една част от тях се оправдава, че няма нищо общо с това – какво означавало да си прочете името в „някакъв картон” на ДС или „изобщо не знаели” и т.н. Архивите на Държавна сигурност обаче не са прочистени изцяло и хвърлят светлина върху дейността на репресивния апарат на БКП в образованието. Комисията по досиетата дори издаде документален сборник, посветен на темата за проникването на Държавна сигурност в образованието и за опита да контролира процесите в училищата и висшите учебни заведения.

Сайтът desebg.com публикува един такъв документ, който показва с какво се е занимавала ДС в края на 70-те години по линия на средните училища в столицата.

Документът е секретна информация на Софийско градско управление на МВР относно: Вражеските прояви сред учащите се в столицата през периода 1978-1979 г.

Сайтът Държавна сигурност.com представя строго секретна Инструкция на оперативния отчет на Първо главно управление (ПГУ, външнополитическото разузнаване) на Държавна сигурност.

Документът регламентира процедурата за образуване на различните видове оперативни дела във външнополитическото разузнаване от 1976 г. до рухването на комунистическия режим в България.

Инструкцията указва и начина на отчет в разузнаването, както и системата за съхранение, предаването на делата в архив и тяхното ползване.

ПГУ прави изключение от другите управления на ДС с това, че има самостоятелен архив и оттам самостоятелен оперативен отчет.

Документът е подписан от началника на ПГУ ген. Васил Коцев и утвърден от министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Сайтът desebg.com публикува строго секретно предложение относно: Инструктажа във връзка с провеждане на мероприятия за подмяна на турско-арабските имена. Документът е на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия, но се отнася до целия състав на Държавна сигурност.

Той е подготвен на 17 януари 1985 г. в разгара на насилствената смяна на имената на българските турци и бунтовете срещу акцията, засегнала над 800 000 души и е подписан от началника на Шесто управление ген. Антон Мусаков.

„Мероприятията по подмяната на турско-арабските имена ще се провеждат при изключително сложна оперативна обстановка. Това налага целият състав на Държавна сигурност да работи при пълна мобилизация и натовареност, при удължено или непрекъснато работно време”, се посочва в началото на документа.

В него е описана организацията в МВР при провеждането на „възродителния процес” и задълженията на ръководителите в централните поделения на ДС, както и по места.

Сайтът Държавна сигурност.com представя основния документ, по който е работило разузнаването през последните 18 години от комунизма в България – „Положение за работата на разузнавателното управление при МВР”.

През 1973 г. току-що назначеният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов предлага на висшето партийно ръководство нов устройствен нормативен документ за Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

През същата година ПГУ е оглавено от полк. Васил Коцев, впоследствие генерал, който заема мястото на ген. Стоян Савов.

Дотогава разузнаването работи по друг подобен документ, приет десет години по-рано.

Промяната е продиктувана новите задачи, поставени пред ПГУ от комунистическото управление. Според доклада на вътрешния министър „противникът” активизира своята дейност срещу страните от Източния блок и акцентира особено върху засилилата се идеологическа диверсия.

Съдържанието на новия документ е предварително  съгласувано с КГБ. Със секретното „Б” решение №8 от 24 юли 1973 г. Политбюро одобрява предложения от Димитър Стоянов проект. .

Сайтът desebg.com публикува строго секретен план за основните агентурно-оперативни мероприятия на отдел 02 (младеж) на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1983 г.

Става въпрос за отдела в идеологическото управление на ДС, който се занимава със следенето и преследването на антипартийните прояви сред учениците, студентите (български и чуждестранни) и академичната общност.

Строго секретният документ дава представа за широкообхватната дейност на отдела, натоварен да следи и пресича „негативни процеси и явления сред младежта и учащите се в НРБ”.

В плана са набелязани редица агентурно-оперативни мероприятия за предотвратяване на „нелоялните и вражески прояви сред младежта”.

Отдел 02 на Шесто управление планира и „целенасочена работа” по различни западни и други научноизследователски институти за „недопускането разлагането на нашите специалисти”.

Една от важните задачи, които структурата, отговаряща за учащите и ВУЗ-те, си поставя е „подобряване координацията и взаимодействието с братските органи за сигурност и най-вече с КГБ, изучаване и прилагане на опита им в работата по проблемите на младежта”.

Така например плановете, които отдел 02 изработва за различни младежки научни прояви и фестивали, „при необходимост ще се съгласуват с КГБ”, е посочено в документа.

 В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.
Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.
Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.
Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.
В част 5.1 се разказва за неявните фирми на НТР и по-специално за ИНКО.
Част 5.2 е посветена на проекта „Монблан” и неявните фирми на ДЗУ.

Част 5.3 разкрива подробности за проекта „Нева”.