Ограничаването на дейността, разбиването на враждебните граждански организации, разобличаването и компрометирането на техните ръководители и активисти е голяма, важна и отговорна политическа задача на органите на КГБ.

Това са основните цели в дейността на КГБ срещу гражданските организации, предадени като опит на Държавна сигурност през пролетта на 1989 г.

„Опорните точки” на КГБ се съдържат в новоразкрит строго секретен документ на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, който desebg.com публикува онлайн.

Архивният документ е строго секретна докладна записка от ген. Боян Велинов, зам.-началник на Шесто управление за посещението в НРБ на съветската делегация от Пето управление на КГБ, отговарящо за борбата с дисидентите в СССР.

Сайтът desebg.com започва документална поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея ще бъдат публикувани онлайн документи на Държавна сигурност от края на 70-те години на миналия век, от които става ясно, че по това време ръководството на БКП се опасява от активната дейност на българската емиграция и възможността в страната да се създаде опозиция.

Десет години по-късно това ще се случи  след падането на Берлинската стена.

През 1975 г. в Хелзинки НРБ се присъединява към заключителния акт от Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Големият пробив се оказва съдържанието на третата част от Заключителния акт – „Сътрудничество в хуманитарните и други области”. Съветското ръководство не предвижда, че обвързването със  спазването на редица човешки права може да се превърне в капитална грешка в политиката спрямо дисидентите и повратна точка в разрастването на съпротивителните сили срещу социалистическата система.

Много бързо обаче Съветският съюз е принуден да заеме отбранителна позиция, защото критиката на противниците  за нарушаването на човешките права го поставя в ролята на нарушител на международното споразумение. Хелзинки постепенно се превръща в знаме на дисидентите от Източна Европа в борбата за повече свободи. Процесът, започнал във финландската столица, узаконява и „Хелзинкските комитети”, образувани постепенно в страните в Източна Европа, и продемократичните групи и организации за защита на човешките права.

Група варненски писатели са предрекли разпадането на СССР три години преди това да се случи наистина. Интересното в случая e, че прогнозата, която те са направили, е засечена и докладвана от Областното управление на МВР във Варна по линия на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Смелата прогноза, която без съмнение навремето е възприета като антисъветска проява от комунистическия режим, достига днес до нас от новоразсекретен документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той е строго секретен бюлетин относно: По-важната агентурна информация, придобита по линия на Шесто управление на ДС на Областно управление на МВР – Варна от януари 1989 г.

Бюлетинът съдържа 4 съобщения за прояви на местната художествено-творческа интелигенция и една засечена проява по линия на ВУЗ.

Именно в едно от агентурните сведения за прояви на варненската интелигенция е описана прогнозата за разпадането на СССР.

Сайтът Държавна сигурност.com представя строго секретна Инструкция на оперативния отчет на Първо главно управление (ПГУ, външнополитическото разузнаване) на Държавна сигурност.

Документът регламентира процедурата за образуване на различните видове оперативни дела във външнополитическото разузнаване от 1976 г. до рухването на комунистическия режим в България.

Инструкцията указва и начина на отчет в разузнаването, както и системата за съхранение, предаването на делата в архив и тяхното ползване.

ПГУ прави изключение от другите управления на ДС с това, че има самостоятелен архив и оттам самостоятелен оперативен отчет.

Документът е подписан от началника на ПГУ ген. Васил Коцев и утвърден от министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е започнало разработка срещу Наим Сюлейманов под кодовото име „ХАМЕЛЕОН” през 1987 г., чиято цел е била да разколебае избягалия след "възродителния процес” в Турция спортист и да го върне в България.

При невъзможност за изпълнението на тези цели задачата на Шесто управление на ДС се свеждала до провеждането на „мерки за оказване на психологически натиск върху Наум Шаламанов с цел недопускане на постигане от него на по-високи спортни резултати” (виж последният документ от серията по-долу).

Това разкриват неизвестни до момента документи от архивите на ДС, които сайтът desebg.com. Те са включени във 2-ия том на новия сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес 1986-1990 г.”, чиято премиера беше миналата седмица.

Предложението за образуване на дело за оперативна разработка срещу именития щангист, избягал в края на 1986 г. по време на Световната купа в Мелбърн през 1986 г., е от май 1987 г.

Разработката е инициирана от отдел 09 на Шесто управление (за обезпечаване на средствата за масова информация, БТА и агенция „София-прес”, бел. ред.).

Сайтът Държавна сигурност.com представя основния документ, по който е работило разузнаването през последните 18 години от комунизма в България – „Положение за работата на разузнавателното управление при МВР”.

През 1973 г. току-що назначеният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов предлага на висшето партийно ръководство нов устройствен нормативен документ за Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

През същата година ПГУ е оглавено от полк. Васил Коцев, впоследствие генерал, който заема мястото на ген. Стоян Савов.

Дотогава разузнаването работи по друг подобен документ, приет десет години по-рано.

Промяната е продиктувана новите задачи, поставени пред ПГУ от комунистическото управление. Според доклада на вътрешния министър „противникът” активизира своята дейност срещу страните от Източния блок и акцентира особено върху засилилата се идеологическа диверсия.

Съдържанието на новия документ е предварително  съгласувано с КГБ. Със секретното „Б” решение №8 от 24 юли 1973 г. Политбюро одобрява предложения от Димитър Стоянов проект. .

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад относно: антинародната дейност на врага  сред интелигенцията, състоянието на агентурно-оперативната работа и мерките за нейното усилване.

Документът е на Трето секретно политическо управление на ДС за борба срещу контрареволюцията от 1958 г., но в който е отчетена дейността през предходните две години (1956-1957). Трето управление (1952-1961) е предшественикът на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия (1967-1989).

В доклада е представена работата на Държавна сигурност срещу прояви на представителите на интелигенцията, които са определени като „вражески” за комунистическата власт.

ДС посочва, че интелигенцията наброява общо близо 69 000 души в страната, от които ги разпределя така:

 В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.
Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.
Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.
Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.
В част 5.1 се разказва за неявните фирми на НТР и по-специално за ИНКО.
Част 5.2 е посветена на проекта „Монблан” и неявните фирми на ДЗУ.

Част 5.3 разкрива подробности за проекта „Нева”.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад „За проявите на контрареволюционерите и кулашки елементи в селското стопанство и състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС".

Документът е от 1958 г. и разкрива по какъв начин отделни представители на българското общество в селата са се противопоставяли на политиката на БКП в селското стопанство, която от втората половина на 40-те години на ХХ век следва болшевишкия опит с насилствената колективизация на земята и създаване на трудови земеделски кооперативни стопанства (ТКЗС) в периода 1956-1958 г. Това съвпада с времето, когато начело на БКП Москва утвърждава Тодор Живков (на Априлския пленум, 1956 г.).

В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.
Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.
Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.
Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.
В част 5.1 се разказва за неявните фирми на НТР и по-специално за ИНКО.
Част 5.2 е посветена на проекта „Монблан” и неявните фирми на ДЗУ.