Източногерманското Министерство на държавна сигурност, известно като ЩАЗИ и Комитетът за Държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет в Народна република България са се договорили още през 1967 г. да следят граждани от двете страни на Източния блок по време на пребиваването им в другата страна, а репресивният апарат на БКП е гарантирал „всестранна помощ” на ГДР срещу бягствата на източногерманци през границите на НРБ.

Това разкрива строго секретно споразумение между ЩАЗИ и КДС, сключено през 1967 г., разсекретено наскоро от Комисията по досиетата, което сайтът desebg.com публикува онлайн.

Документът е подписан от началниците на ЩАЗИ и КДС ген. Ерих Милке и ген. Ангел Солаков в София. За да възпре бегълците от комунистическата диктатура в ГДР шест години по-рано, през 1961 г., по съвет на съветския лидер Никита Хрушчов първият секретар на Германската единна социалистическа партия Валтер Улбрихт се разпорежда за изграждането на Берлинската стена, превърнала се в най-уродливия символ на комунистическото управление в Източния блок.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретна учебна програма по дисциплината „Специална подготовка” за курсовете по подготовка на съпругите на слушателите (военните разузнавачи).

Документът е изготвен по съветски образец и е от 1984 г.

Използван е в Школата за подготовка на кадри на Разузнавателното управление на Генералния щаб (военното разузнаване) на Министерството на народната отбрана.

Той е един от материалите, с които се обръща особено внимание на жената като фактор в разузнаването за разлика от системата на Държавна сигурност.

Специалната подготовка на съпругите на военните разузнавачи цели да изгради у тях правилно ориентиране в обстановката зад граница с цел нормалното обезпечаване на работата на съпрузите; да са запознати с особеностите на българската колония в страната, в която ще бъдат; да имат представа за основните направления на „буржоазната пропаганда” и западните специални служби, както и каква конкретна помощ могат да окажат на съпрузите си, за изпълнение на служебната им дейност зад граница.

От материала става ясно, че жените на военните разузнавачи специалната подготовка включа и военна подготовка. На обучаваните им е разпоредено да пазят в тайна мястото на обучение, както и е наложена забрана да водят записки с оглед на евентуално разкриване.

Сред изискванията към морално-политическите качества, които жените на военните разузнавачи е трябвало да притежават, е посочена партийна и идейна зрялост, готовност да живеят и работят в най-тежки и сложни условия, както и беззаветна преданост на БКП и социалистическата Родина. .

Първо главно управление (ПГУ) на ДС е работило пряко с президента на Иракското главно управление за разузнаване Барзан Ибрахим ал Тикрити по време на режима на Саддам Хюсеин.

Това разкриват архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Предстоящите разговори с началника на иракското разузнаване Барзан Ибрахим.

Документът е от 1981 г. и адресиран до началника на ПГУ ген. Васил Коцев, а е подписан от неговия заместник полк. Благой Плачков.

„Партньорът, с който ще си сътрудничим, е твърде необичаен”, е записано в докладната записка. Тикрити е природен брат на Саддам Хюсеин.

Шесто управление на бившата Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия не е знаело, че Политбюро на ЦК на БКП ще отмени „възродителния процес”. Това става ясно от наскоро разсекретен от Комисията по досиетата документ, който desebg.com публикува онлайн.

На 29 декември 1989 г., денят, в който Политбюро на ЦК на БКП приема решение за отмяна на насилствената сменя на имената на мюсюлманите в България, Шесто управление излиза с документ, в който следва политиката, приета при управлението Живков и продължава ограничаването на човешките права.

В тази статия, базирана на документи от архивите на Министерството на държавната на сигурност (ЩАЗИ) на някогашната Германска демократична република (ГДР), става дума за две наглед обикновени истории. Без никаква връзка помежду си, освен че двамата герои попадат волю или неволю в кореспонденцията между българските и източногерманските тайни служби по времето на комунизма. Прегрешенията им от днешна гледна точка изглеждат незначителни, но за тоталитарния режим те са били в състояние да задействат тежкия репресивен апарат на "органите". Макар и единични и без претенция за изчерпателност, случаите на тъкачката от Джебел и инженера от Лайпциг хвърлят светлина върху тоталното следене в комунистическата диктатура, механизмите на службите и често самоцелното им преиграване.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретна лекция на военното разузнаване „Използване на жената в разузнаването”.

Документът е от 1969 г. и е представян пред офицерите от военното разузнаване.

Той е един от онези архивни материали, които показват особеното внимание, което Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана обръща на нежния пол в своята дейност (desebg.com ще публикува и още няколко документи, посветени на ролята на съпругите на военните аташета и слушателите в Държавната академия в Москва).

В лекцията се казва, че още в Библията е описан случай, в който жена за първи път е изпълнявала ролята на агент – хазяин на конспиративна квартира.

Става въпрос за блудницата Раав. Тя е приютила през нощта двама съгледвачи, изпратени в Йерихон от заместника на Мойсей – Иисус Невин, който обсадил града.

Историята е описана в Стария завет (Исус Навин 2:1-24). Раав укрила съгледвачите на покрива под ленени снопи и не ги предала на царската стража, която проверила дома й за съмнителни лица.

Друг пример, даден в лекцията е случаят с Далила, която прелъстила непобедимия Самсон и по този начин разбрала, че силата му се крие в дългите коси. Тя го приспала, а след това отрязала косите му и го предала на филистимляните, врагове на евреите, предвождани от Голиат.

При управлението на БКП начело с Тодор Живков МВР-ДС е подписало специален документ за сътрудничество с Иракското главно управление за разузнаване по времето на Саддам Хюсеин.

Строго секретният протокол за сътрудничество по линия на разузнаването между двата режима е подписан през 1981 г. в резултат на договореностите от срещата между Живков и Саддам, проведена година по-рано.

Документът е подписан от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и от Барзан ал Тикрити, ръководител на иракското разузнаване и природен брат на Саддам, негов съветник, един от най-търсените по време на войната между САЩ и Ирак през 2003 г., който по-късно е заловен жив, осъден на смърт и обесен през 2007 г.

Строго секретния протокол за сътрудничество между МВР-ДС и иракското разузнаване, който desebg.com публикува онлайн, е договорен по време на посещение на делегация, ръководена от Барзан ал Тикрити, който освен на иракското разузнаване е ръководител и на Мухабарат, тайната иракска полиция, чрез която режимът на Саддам Хюсеин извършва стотици убийства на негови противници, включително в редовете на армията.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен бюлетин относно: "Обстановката във връзка с т. нар. „независими” структури" на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия.

Документът е от 5 ноември 1989 г. и е изготвен след завършилата Европейска среща за опазване на околната среда, по време на която „Екогласност” организира първото голямо шествие (на 3 ноември 1989 г.), завършило пред парламента с връчване на подписка против проекта „Рила-Места” със скандирания „демокрация” и „гласност”.

В подписания от началника на Шесто управление ген. Антон Мусаков бюлетин се анализира дейността на „Екогласност” и някои от най-изявените й активисти по това време.

За „скрития транзит” – държавната контрабанда и оръжейния износ по времето на Народна република България е изписано много и надали някой разумен изследовател вече оспорва, че комунистическата диктатура е търгувала със забранени и ембаргови стоки, погазвайки редица международни договорености. И все пак от архивите на тайните служби на "братските" социалистически държави могат да се научат интересни подробности за характера и мащабите на тези сделки, централна роля в които играе прословутото търговско предприятие "Кинтекс".

Един поверителен документ от източногерманската ЩАЗИ от лятото на 1979 г. хвърля любопитна светлина върху измеренията на бизнеса на "Кинтекс" и широките му правомощия, които рефлектират и върху поведението на неговите ръководители.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретното от особена важност Положение за задачите и организацията на работа на военното разузнаване и прилежащите към него документи в преписката по приемането му от Политбюро на ЦК на БКП.

Положението, което носи гриф с най-висока степен на секретност, е основният документ, по който се ръководи Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Министерството на народната отбрана (МНО) от 1958 г. насетне.

Документацията по приемането му от висшето ръководство на БКП включва:

• Строго секретен от особената важност доклад на зам.-председателя на Министерския съвет и министър на народната отбрана ген. Иван Михайлов до Политбюро на ЦК на БКП относно издаването на постановление за правата и задълженията на РУ-ГЩ и разпореждане за уреждане на положението на нелегалните разузнавачи;
• Строго секретна докладна записка от зам.-председателя на Министерския съвет и министър на народната отбрана ген. Иван Михайлов до Политбюро на ЦК на БКП относно изпращане на подготовка в Съветския съюз на офицери от РУ-ГЩ;
• Секретен „Б” протокол №17 на Политбюро на ЦК на БКП за приемане на решения за подобряване на работата на военното разузнаване;
• Строго секретно от особена важност Постановление на Политбюро на ЦК на БКП относно Положението, задачите, организацията на работа и взаимоотношенията с други държавни ведомства на РУ-ГЩ;
• Строго секретно от особена важност Разпореждане на Политбюро на ЦК на БКП относно уреждане положението за преминаване на службата и материалното осигуряване на нелегалните разузнавачи;
• Строго секретно писмо на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков до Президиума на ЦК на КПСС за разглеждане на възможностите за приемане на офицери от РУ-ГЩ на агентурно-разузнавателни курсове в СССР. .