Между  180-те хиляди сътрудници на източногерманското министерство на Държавна сигурност, известно като ЩАЗИ, е имало и група от непълнолетни лица, установи Федералната служба за архивите на източногерманската тайна полиция.

Поради липсата на достатъчно данни в статистиките на ЩАЗИ, точният им брой е трудно да бъде установен, но към края на комунистическата диктатура в ГДР те най-вероятно са били около 500 души.

Използването на деца като сътрудници на ЩАЗИ е било пренебрежимо малко в сравнение с общия брой на нещатните сътрудници. От тайната полиция са се възползвали от деца, само когато се налагало да се събере специфична информация като например за регулярните повиквателни на младежите в редиците на източногерманската народна армия.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна заповед относно „Насоки на оперативната работа с лица от контингента прогресивни среди”.

Документът е утвърден от началника на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) ген. Васил Зикулов през 1981 г.

Той се отнася за използването на  лица с лява политическа ориентация от определяните от Москва като национално освободителни движения в различни точки по света.

Съветските тайни служби използват тези движения за износ на революция, стратегия на Кремъл, наложена от Сталин след края на Втората световна война.

Както се посочва в документа при използването на лица от тези среди за агентурни цели и задачи РУ-ГЩ се позовава, както на своя опит, така и на съветския.

Комитетът за държавна безопасност (КГБ) на Съветският съюз е предлагал да продължи сътрудничеството си с МВР в България и след края на тоталитарния комунистически режим у нас, включително и да продължи да има свое представителство в нашата страна към пролетта на 1991 г.

Това разкрива архивен документ на Националната разузнавателна служба (НРС), приемник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от март 1991 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка до президента Желю Желев от ген. Румен Тошков, директор на НРС относно: Проведена среща с представители на КГБ-СССР.

Срещата е проведена на 22 март 1991 г. и е по искане на съветската страна. На нея присъства ръководителят на представителството на КГБ в България по това време ген. Л. Костромин и представителят на Първо главно управление на КГБ (разузнаването) полк. Г. Казанкин.

Бившият председател на Комитета за Държавна сигурност (КДС) в периода 1965-1968 г. и министър на вътрешните работи (1968-1971) ген. Ангел Солаков е използвал през 80-те години на ХХ век федерацията по кану-каяк за облагодетелстване на себе си и семейството.

Това става известно от строго секретна докладна записка на оперативен работник от Шесто управление на ДС, придружаващ спортна делегация за участие в олимпийска регата по кану-каяк в  Белгия.

Документът, който неотдавна е разсекретен от Комисията по досиетата, е от 1984 г. и сайтът desebg.com го публикува онлайн.

Солаков, който след отстраняването му от  Тодор Живков от поста министър на вътрешните работи през 1971 г., е назначен за зам.-председател на Българския олимпийски комитет. От документа на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия обаче се разбира, че през 1982 г. той е назначен и начело на федерацията по кану-каяк.

Върховната рада на Украйна прие (на 9 април 2015 г.) „Закон за достъп до архивите на репресивните органи на комунистическия тоталитарен режим от 1917 до 1991 г.”. В срок от три месеца документите трябва да бъдат предадени в Украинския институт за национална памет, където ще бъдат обществено достъпни, предаде БТА.

За законопроекта, внесен от Министерския съвет, гласуваха 261 депутати при минимално необходими 226 гласа.

Законът преразглежда кардинално правилата за публичен достъп до архивите на силовите органи на бившия СССР в Украйна: КГБ, Генерална прокуратура, Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, военните подразделения и съдилища.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретни „Указания за реда и начина за разкриване и водене на разработка с цел вербовка на задгранична агентура и нелегални разузнавачи”.

Те са утвърдени от началника на Разузнавателното управление (РУ) на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана ген. Васил Зикулов през 1969 г.

Указанията се отнасят до правила за разкриването и воденето на нови разработки на агенти-информатори, доверителни връзки и нелегални разузнавачи, както и на спомагателна агентура – хазяи на конспиративни адреси и квартири, радисти и предавателни пунктове.

Подробно са описани задълженията на оперативните работници, ръководствата на отдели във военното разузнаване и на зам.-началника на РУ, докладващ утвърждаването на предложенията за вербовка.

Посочени са и етапите на водене на разработките за вербуване на посочените категории агенти. .

Комунистическата Държавна сигурност и източногерманска ЩАЗИ са си сътрудничили в подготовката и реализацията на серия от активни мероприятия, насочени срещу САЩ и НАТО, чиято цел е била да всее разногласие и недоверие между партньорите в алианса.

Това разкрива строго секретен документ на Първо главно управление на ДС от 1983 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Сътрудничеството с немските другари за 1981-1983 г. по направление САЩ и НАТО.

В него са изброени общо 8 активни мероприятия, по които ДС и ЩАЗИ са работили заедно.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка – меморандум относно: Договорки на мачове, от които се облагодетелства. Документът е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия и е от 1984 г.

Съдържанието му представлява извлечения от събрани с технически средства (чрез подслушване) разговори между различни лица, свързани с българския футбол.

В документа на ДС се споменават отборите „Славия”, „Етър”, „Левски-Спартак”, „Осъм” – Ловеч, „Дунав” – Русе, ЖСК „Спартак” – Варна, „Локомотив” – Пловдив, „Тракия” – Пловдив”, ЦСКА, „Кремиковци” и „Академик” – София. Освен тях са засечени и имената на различни футболни съдии.

В записаните разговори става въпрос за уреждане на резултати от мачове в „А” и „Б” групи, както и за срещи от квалификациите за оставане в двете групи.

Сайтът desebg.com публикува архивни документи, разкриващи по какъв начин Държавна сигурност е използвала пропагандата за „профилактика” или промиване на мозъци в обществото. Архивите показват, че репресивният апарат на БКП е почерпил опита на „братското” източногерманско Министерство на Държавната сигурност, известно повече под абревиатурата ЩАЗИ.

През 1970 г. специално за изучаване на опита на „братските органи” на ГДР за Източен Берлин заминават офицери от отдел „Профилактика със средствата на пропагандата”, които впоследствие излагат подробен доклад до министъра на вътрешните работи.

В ГДР те са посрещнати от началника на отдела за агитация при Министерството на Държавната сигурност на ГДР. Пред българските представители на ДС е представена историята на източногерманският опит, чието начало е поставено още през 1952 г. със създаването на служба за пропаганда към Секретариата на ЩАЗИ.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува извадка от личното кадрово досие на ген. Васил Зикулов, началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана в периода 1967-1991 г.

Той е най-дългогодишният началник не само на военното разузнаване, но и сред всички специални служби в системата на разузнавателните органи на БНА и на бившата Държавна сигурност по време на комунизма – цели 24 години.

Ген. Зикулов е роден на 17 октомври 1923 г. в с. Ичера, Сливенско. Постъпва в РМС на 14 години, а от март 1942 г. е нелегален. Бил е командир на партизански отряд, а след 9 септември 1944 г.  участва в заключителната фаза на Втората световна война, носител е на орден за храброст.

Завършва Военната академия "Фрунзе" с отличие и Висшата военна академия на Генщаба на въоръжените сили на СССР със златен медал.

В БНА е началник-щаб на ПВО и ВВС, командващ армия, а от 1967 г. поема Разузнавателното управление (РУ), пост който го издига до зам.-началник на Генералния щаб на БНА.

Награждаван е с редица държавни отличия, носител е на званието "Герой на социалистическия труд". След промените пенсионираният генерал е редседател на Комитета за защита правата на военните разузнавачи в България.

Автор е на мемоарната книга "Военното разузнаване на България и студената война". Един от противниците на отварянето на досиетата.

В интервю за в. „Новинар” през 2007 г. заявява: