Не само Държавна сигурност, но и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунизма, б.а.) е имало право да претърсва частната кореспонденция, влизаща и излизаща от България по време на тоталитарното управление на БКП.

Негласната проверка на пощата е известна в комунистическите служби като Мероприятие – 9 (М-9).

През 1973 г. са изготвени строго секретни указания относно: Подобряване на работата при организиране на провеждане на мероприятие 9.

Документът е подготвен за утвърждаване от началника на РУ-ГЩ ген. Зикулов.

С него е указано, че оперативните отдели на военното разузнаване имат право да правят заявки за извършване на Мероприятие – 9 при:

Държавното стопанско предприятие „Балкантурист”, създадено през втората половина на 40-те години по време на тоталитарното управление на БКП, за организиране на туризма в НРБ и извън нея, е имало ниско качество на услугите за сметка на нарастващите им цени.

Това е констатирала самата Държавна сигурност в един от документите си, който desebg.com публикува онлайн.

Строго секретна информация относно: Спадане престижа на „Балкантурист” в чужбина” на Второ главно управление на ДС от 1977 г. разкрива, че по това време ръководителят на източногерманското Управление на туризма е изразил пред български официален представител в Берлин позиция, че ГДР не е доволна от увеличението на цените и от предлагането качество на услугите от българска страна.

Поради тези причини е направена прогнозата, че ГДР ще намали с 8-10 процента своите туристи в НРБ през 1978-1980 г. за сметка на руските и румънски туристи.

Резидентът е друга основна категория секретен сътрудник на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. той е определен така:

„Резидентът е квалифициран и надежден секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който по задачи, възложени му от оперативните работници ръководи, възпитава, инструктира прикрепените към него информатори от 5 до 15 души. Резидентът е най-близък помощник на оперативния работник. Поради това, както той, така и оперативният работник трябва да бъде безпределно предан на комунистическата партия и народната власт, да притежава нужните лични и разузнавателни качества.

Резидентите като правило се вербуват сред надеждните особено проверени членове на БКП, а също така и на ДНСМ (Димитровска народна социалистическа младеж). В изключителни случаи се разрешава използването като резиденти и на безпартийни граждани сред преданите на народната власт и добре проявилите се в практическа работа с наши органи информатори." .

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

Комунистическата върхушка е натоварила Първо главно управление на ДС (разузнаването) с кражбата на западни технологии, които да бъдат внедрени в плановата социкономика, ограничена от технологичната изостаналост на тоталитарния режим и целия съветски лагер.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно предложение за подобряване работата на ПГУ-ДС по обслужване на икономиката.

Репресивните апарати на НРБ и ГДР в лицето на Държавна сигурност и нейния аналог в Източна Германия – Министерството на Държавната сигурност, известно като ЩАЗИ, са обменяли подробна информация за методите и средствата, които са използвали, за да увардят от хората опасаните с тел граници на диктатурите в двете страни от Източния блок.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Проведени разговори с делегация на МДС на ГДР от 27 до 30 април 1981 г. в Берлин.

Документът е на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) и е подписан от неговия началник ген. Георги Аначков, който е водил делегацията на посещението в ЩАЗИ.

Строго секретната докладна е адресирана до най-високо място в ДС – министъра на вътрешните по това време ген. Димитър Стоянов.

Само за това, че някои хора са си позволявали да говорят против БКП или Съветския съюз и веднага са попадали под ударите на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Профилактирани от 01 отдел на Шесто управление на ДС лица през първото тримесечие на 1981 г.

Това е времето, когато България е все още далеч от дисидентски прояви и от усещането, че тоталитарният режим се клати.

Идеологическото управление на ДС не прибягва до директни репресии, а е изградила система от мерки, чрез които да предотвратява развитието на негативни за режима прояви, които да се разпрострат върху по-голям кръг от хора.

Не само Държавна сигурност се е учила от по-големия си „брат” КГБ, но това е било валидно в пълна сила и за Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (РУ-ГЩ, военното разузнаване при комунистическия режим, б.а), което е ползвало опита на съветското ГРУ (Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, б.а.).

За това свидетелства документ от архивите на РУ-ГЩ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка от вицепремиера и министъра на народната отбрана армейски генерал Иван Михайлов до Политбюро на ЦК на БКП относно: Изпращане на подготовка в Съветския съюз на офицери от Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

Документът е от септември 1958 г. от него става ясно, че до тогава офицерите от комунистическото разузнаване не са имали възможност да черпят опита на своите „братя” от ГРУ.

Проблемите в сътрудничеството срещу международния тероризъм, както между страните от Запада, така и в бившия Източен блок преди разпадането му, съществуват още през 80-те години на миналия век. Това се оказва и ахилесовата на различните антитерористични коалиции, които се образуват през следващите 30 години, с цел ограничаване на едно или друго явление или вълна на тероризма.

Архивните документи на тоталитарните служби като КГБ и ДС показват, че те активно следят политиката на западните държани и техните специални органи по този проблем, който принуждава Европейската икономическа общност, САЩ и НАТО да предприемат редица мерки при засилването на международния тероризъм през 80-те години на ХХ век.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка за проблемите на международното сътрудничество в борбата срещу тероризма.

В системата на Държавна сигурност съществуват два вида сътрудници – щатни и нещатни. Първите са кадровите служители в ДС – офицерския и сержантски състав. Втората категория обхваща всички сътрудници, включени в агентурната мрежа на Държавна сигурност.
В разговорния език най-често срещаното и употребявано название е агентът. Но според строго секретните инструкции за  агентурния апарат на ДС той се е състоял от няколко основни категории секретни сътрудници.