Сайтът desebg.com публикува доклад на началника на РО-2 (контраразузнавателното отделение във военното разузнаване) Александър Починков от август 1946 г. за посещението на тогавашния министър на войната Дамян Велчев в следствения арест на подразделението, натоварено с разследването на „враговете на народа” сред войската.

Документът хвърля светлина върху смъртта на подполковник Стоян Златев, адютант на Дамян Велчев, арестуван по подозрение в участие във военна конспирация, наречена от комунистическата власт „Военен съюз”, по чието разследване са арестувани, обвинени и осъдени множество военни.

Подп. Златев е открит мъртъв в ареста на РО-2, където разпитите води Кирил Косев, член на БКП, известен със своите садистични методи, който достига до званието ген.-полковник, което след 10 ноември 1989 г. му е отнето с президентски указ, а самият той разследван за множество изстъпления.

От документа се разбира, че посещението на министър Дамян Велчев в следствения арест на РО-2 е било изненадващо за Косев. Министърът е придружен от лекар. Двамата правят оглед на трупа на Златев.

Сайтът desebg.com публикува доклад за състоянието в командния и политически кадър във войската към 1 юни 1946 г. Докладът е на военното разузнаване, което следи за „вражески” прояви срещу комунистическата власт сред офицерския корпус.

По това време началник на военното разузнаване е ген. Петър Вранчев, деец на БКП и участник в Деветосептемврийския преврат, с който комунистическата партия влиза във властта.

Военното разузнаване констатира, че речите на лидера на БКП Георги Димитров и на военния министър ген. Дамян Велчев не са имали никакъв ефект върху сплотяване на офицерския корпус около Отечествения фронт, защото след произнасянето им не са последвали никакви действия.

Сайтът desebg.com публикува доклад на военното разузнаване относно: Изпълнението на задачите, поставени на войската от първия конгрес на Отечествения фронт, състоял се през март 1945 г.

В него е направен обзор на състоянието на войската. Документът е изпълнен със словосъчетания, характерни за комунистическата пропаганда и наложени в историографията през следващия половин век. В доклада се говори за „изкореняване на фашизма от войската” с цел тя да бъде „заздравена” и приобщена към "армиите на великия Съветски съюз и Титова Югославия в борбата срещу хитлеровия окупатор на Балканите”.

Посочено е, че епичните битки и победи на българската армия при Ниш, Страцин и Куманово се дължат и на това, че в „редовете на войската се вляха жизнените борчески струи на народните партизани и доброволци”.

В българската армия демонстративно са сваляли поставяните от отечественофронтовската власт портрети на съветския ръководител Йосиф Висарионович Сталин, функционера на БКП и Коминтерна - съветският  гражданин Георги Димитров и бъдещ министър-председател и ръководител на компартията в България, както и на югославския комунистически лидер Йосип Броз Тито, с когото българските комунисти подготвят насилственото македонизиране на Пиринския край, насърчени от Сталин.

Това разкрива доклад на военното разузнаване за положението във войската. Той е от юни 1946 г. и е подписан от началника на военното разузнаване ген. Петър Вранчев в периода декември 1944 г. – април 1948 г.

Документът е изготвен три месеца преди провеждането на референдума през септември 1946 г., с който България от монархия е обявена за република.

В доклада е посочено, че в офицерския корпус има „реакционни и фашистки елементи”, които „обнагледяха и се активизираха още повече” и имат „вредителска дейност”.