В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя част 5 от поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.

Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.

Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.

Държавна сигурност използва специално създадени фирми за прикритие на тайни операции, с които се нарушава технологичното ембарго, наложено от Запада след Втората световна война. Дейността на тези фирми е дълбоко засекретена и е извън контрола на Министерството на външната търговия (МВТ), отговарящо за търговски дружества с българско участие зад граница.

Фирмите на комунистическото разузнаване стават известни след промените през 1989 г. като т. нар. неявни фирми на Първо главно управление на ДС (разузнаването). Създаването им започва през втората половина на 70-те години и продължава през 80-те. Образувани са от научно-техническото разузнаване към ПГУ.

Държавна сигурност.com представя част 4 от поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

В част 1 се разказва за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.

Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.

Структура на резидентурите в на ПГУ

С приетите от Политбюро на ЦК на БКП на 24 юли 1973 г. „Основни положения” за работата на ПГУ е определена структурата, която следва да има всяка една резидентура зад граница. Тя включва следните длъжности:

оперативни работници – изпълняват агентурно-оперативни задачи под ръководството на резидента;

Сайтът Държавна сигурност.com представя част 3 на поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

В част 1 се разказва за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г. Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
 

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Разузнаването се ръководи по „Основните положения” на Политбюро от 1963 г. в продължение на 10 години до 1973 г. Тогава току що назначения министър на вътрешните работи Димитър Стоянов предлага на политическото ръководство нов устройствен нормативен документ за разузнаването, което през 1969 г.  Промяната е продиктувана от изменението на международната обстановка и новите приоритети пред ПГУ.

Държавна сигурност.com представя втора част на поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Част 1 беше посветена на разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г. В част 2 се разкрива подчинеността на разузнаването на НРБ на съветския КГБ.

Политбюро на ЦК на БКП насърчава взаимодействието на ДС, в това число и разузнаването, с органите на Държавна сигурност на Съветския съюз и страните от социалистическия лагер. Разпоредено е те да обменят  информация, да провеждат съвместни мероприятия „за проваляне на плановете и замислите на капиталистическите държави, насочени против Източния блок; за нанасяне на съвместни удари на вражеските центрове и организации; за обмяна на агентурни и други оперативни възможности”.

Указано е да се засили обучението на кадри в СССР и да се създаде постоянна телефонна и радиовръзка с органите на сигурността в Съветския съюз и други социалистически страни.