На 10 март 2024 г. в Истанбул е починал политическият затворник по времето на комунистическия режим и бивш лагерист в концлагера „Белене“ Халил Расим.

Скръбната новина съобщиха изселници от България в социалната мрежа „Х“ днес.

Халил Расим е напуснал този свят на 81 години. По време на тоталитарната комунистическа диктатура той е бил в затвора и лагера „Белене“ общо петнадесет години и половина.

В Истанбул Расим има дъщеря, която работи като директор в една от болниците в града, с което приживе той много се гордееше. В Кърджали има по-малък брат.

Бившият политически затворник и лагерист е роден през 1943 г. в Кърджали. Когато е 23-годишен е осъден на 20 години затвор по обвинение в поставяне в услуга на чужда държава на инспириран от властта съдебен процес.

На 1 февруари 2024 г., четвъртък, от 13,00 ч. в зала „Вяра“ на Столична библиотека на пл. „П. Р. Славейков“ ще бъде представена книгата „Белязан доживот“ – спомени на полицейския служител Здравко Шейтанов (1912-2000).

Мемоарите обхващат периода 1944-1960 г. и са изповед на човек, който е осъден през 1945 г. на 15 години затвор от „народния съд“ в Хасково, а три години е въдворен в концлагера „Белене“.

Автор на книгата е Веселина Узунова, асистент в Института за исторически изследвания на БАН и главен уредник в Регионалния исторически музей в Хасково. Книгата е издание на издателство „Проф. Марин Дринов“ – БАН.

Като полицейски служител до Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Здравко Шейтанов попада в категорията „бивши хора“, която комунистическият режим въвежда по съветски образец, след като идва на власт.

„Оцелял в ужасите на безотговорната и беззаконна саморазправа в първите месеци след деветосептемврийския преврат, той е политически затворник и дългогодишен обитател на лагера в Белене. Преживените повече от 15 години страдания Здравко Шейтанов описва в своите спомени, които са ценен източник на информация за онова, което комунизмът е причинил на голяма част от българските граждани, поставени в категорията „бивши хора“, посочва авторката във въведението към книгата си.

Огромен интерес беляза премиерата на документалния филм „16-та република – предателството на БКП“ снощи (31 май 2023 г.) в София.

Ръководството на столичното кино „Одеон“ бе принудено да организира втора, извънредна прожекция на филма веднага след премиерното излъчване, за да откликне на желанието на респектиращото множество, струпало се за премиерата много преди началния час.

Документалният филм е продукция на фондация „Истина и памет“ и Нов български университет.

Те са обединили усилията за създаването на документална лента с образователна цел, за да се знае истината за този срамен период от българската история, когато тайно от обществото БКП, ръководена от Тодор Живков, решават да предложат на господарите си в Кремъл България да се слее със Съветския съюз.

Desebg.com публикува интервю с отец Калистрат, монах от българския манастир „Св. великомъченик Георги – Зограф“ на Света гора и част от неговото братство. Поводът е неговото задълбочено изследване „Третият Рим и църквата“, част 1, което сайтът неотдавна представи, и което разкрива пътя и механизмите на подчиняването на Руската православна църква на светската власт. Отец Калистрат бе любезен да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Отче Калистрате, какво ви мотивира да започнете да пишете този толкова сериозен труд, който разкрива в дълбочина взаимоотношенията между руската църква и властта през вековете?

 – Първоначалната ми идея беше да опиша една съвременна ситуация в Руската Православна Църква (РПЦ), която имаше отношение към така наречения Събор в Крит от 2016 г., когато Поместните Православни Църкви бяха поставени в странна ситуация да легитимират с присъствието си предварително съставени документи, някои от които противоречат на догмата – неоспоримите истини на православната вяра. Българската Църква, както е известно, не отиде на събора и с това го провали. Написах няколко статии, които имаха известен отзвук, но ми се стори, че е добре да обясня, какво е довело Православието до абсурда да признава ересите за равнопоставени църкви. В православния Символ на вярата ясно се казва, че Църквата е само една!