Убитият в Пазарджишкия затвор от комунистическия режим и ДС през 1977 г. журналист и писател антикомунист Георги Заркин е удостоен посмъртно от Република Чехия с орден за храброст, съобщи сайта Faktor.bg, позовавайки се на изявление на Лъчезар Заркин, син на политическия затворник.

Преди дни той е получил съобщение от представител на Чешкия културен център в София, че Сенатът на Чехия е присъдил посмъртно на Георги Заркин високото отличие заради съпричастността му с народа на Чехословакия за свобода и демокрация, и бунтът му срещу смазването на Пражката пролет от СССР и войските на Варшавския договор.

Шест месеца чешкият сенат е проверявал достоверността на подадените документи. Предложението е направено през юни 2021 г. от Атлантическия съвет на България (АСБ).

Много важна част от знанието за комунистическите режими са не само архивните документи от периода 1944-1989 г., но и преките свидетелства на жертвите. В България, с единични изключения, тези свидетелства започнаха да се появяват едва след краха на тоталитарната система в края на 1989 г., когато страхът от нови репресии върху самите жертви или техните близки започна постепенно да изчезва, а мисълта стана свободна.

Трябва да се има предвид и факта, че по тези причини не всички спомени на жертвите, издадени след 1989 г., са писани преди това, по време на тоталитарното управление на БКП. Мемоарите на Йордан Вълчев и Стефан Бочев са сред малкото, които въпреки риска от тежки последствия са писани по време на комунистическата диктатура.

Почти всички жертви на комунистическия режим, създали мемоарна литература, са определяни от същия този режим като негови идеологически и политически врагове и няма да е преувеличено да се каже, че те представляват цялата палитра от българското общество.

На пръстите на едната ръка обаче се броят авторите на мемоари от периода на тоталитарния комунизъм в България, които преди да бъдат хвърлени в месомелачката на насилието на комунистическата партия са нейни верни кадри.

Документалният филм „Второто освобождение“, посветен на съветската окупация на България (1944-1947), стартира при голям интерес.

Той бе излъчен премиерно в рамките на тазгодишния „София Филм Фест“ в петък (17 септември 2021 г.) в условията на противоепидемични мерки и 30% заетост на зала „Люмиер“ в НДК, като билетите свършиха рано-рано и много зрители останаха разочаровани, че не могат да изгледат документалната лента.

Автори на сценария са историкът Евелина Келбечева и Светослав Овчаров, който е и режисьор на филма.

60-минутната лента представя периода на съветска окупация (до края на 1947 г. в България остават съветски военни части от Трети украински фронт и си тръгват, едва след като политическата опозиция на комунистическата партия е унищожена, б.а.), стъпвайки на неизвестни за широката публика архивни документи, а също така и архивни кадри.

Въпросът за съветската окупация на България досега е бил обект само на исторически изследвания (виж книгата на историка Веселин Ангелов „Третата национална катастрофа“, 2005 г., б.а.).

Desebg.com препечатва интервюто с проф. Евелина Келбечева, публикувано в сайта Faktor.bg. Темата е края на Втората световна война. В него тя посочва, че целта на Сталин е била не само унищожаването на Германия, а налагането на съветския режим над цяла Европа. По думите ѝ ултът към победата на СССР във войната се превръща в грандиозен ритуал, който удобно и изцяло  изтрива историческата памет за началото на Втората световна война. „Заради комунизма и  съветския модел на историография години наред мълчахме, че Кремъл е окупатор, а не освободител“, казва още историкът.

Проф. Келбечева, кога и къде за първи път дата 9- ти май се обявява за празник?

– На 8 май 1945 Сталин обявява със заповед тази дата за Ден на победата на съюзниците над нацистка Германия. Най-яркият образ на този паметен ден е парадът на Червения площад в Москва. Той се провежда на 24 юни 1945 година и поставя традицията 9-и май да се чества като национален празник в СССР.