На 1 март 2011 г. се навършат 82 години от рождението на гениалния български писател Георги Марков. В секция „Книги” на рубриката „Памет” сайтът Държавна сигурност.com ви представя неговите „Задочни репортажи за България” – една от най-забележителните панорами, запечатали за поколенията истината за епохата на комунизма.

В част 1 бяха разказани малко известни моменти и подробности историята на написването на „Репортажите”.
Част 2 показва как Държавна сигурност е чела „Задочни репортажи за България”
Част 3 ще бъде посветена на издаването на първото издание на „Репортажите” зад граница през 1981 г.
А част 4 на перипетиите около издаването на „Репортажите” през 1990 г. в България, както и информация за последвалите издания на книгата в страната.

Ефектът от „Задочни репортажи за България”, които радио “Свободна Европа” започва да излъчва през есента на 1975 г., надхвърля многократно всяко друго забранено слово, което българите имат възможност да чуят по западна радиостанция, въпреки опитите за заглушаване.

Ефирът осигурява на Георги Марков директен достъп до слушателската аудитория в НРБ, която нито една емигрантска инициатива не може да постигне. Този факт превръща Марков в персонален идеологически противник на комунистическата система.

Режимът е изправен пред реалната опасност предаванията му и антикомунистическите и антисъветски внушения да се възприемат от интелигенцията като основа за едно опозиционно поведение и съпротива срещу властта.

Тази опасност е прогнозирана от Държавна сигурност още с първите  предавания на „Задочни репортажи”. В една строго секретна справка на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия е направен обстоен анализ на дейността на писателя и неговите нови изяви по радиостанцията.

"На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията...

...Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце... .

На 1 март 2011 г. ще се навършат 82 години от рождението на гениалния български писател Георги Марков. В секция „Книги” на рубриката „Памет” сайтът Държавна сигурност.com ви представя неговите „Задочни репортажи за България” – една от най-забележителните панорами, запечатали за поколенията истината за епохата на комунизма.

В част 1 ще бъдат разказани малко известни моменти и подробности историята на написването на „Репортажите”.
Част 2 ще разкрие как Държавна сигурност е чела „Задочни репортажи за България”
Част 3 ще бъде посветена на издаването на първото издание на „Репортажите” зад граница през 1981 г.
А част 4 на перипетиите около издаването на „Репортажите” през 1990 г. в България, както и информация за последвалите издания на книгата в страната.

Днес се навършват 67 години от произнасянето на присъдите от Първи състав на т. нар. Народен съд.

На 17 септември 1944 г. министър- председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България".

Законодателството за съдебна разправа с тогавашния държавен елит, е прието с подкрепата на земеделци, социалдемократи, звенари и дори политически необвързани интелектуалци, като част от Отечествения фронт. Впоследствие голяма част от тях попадат под ударите на приетите закони.

На 6 октомври 1944 г. е обнародвана и влиза в сила Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Мисията й, според Кимон Георгиев, е да сложи край на своеволията и саморазправите след 9 септември 1944 г. На практика тя ги узаконява и се превръща в удобно средство за разправата с политическите противници. .