Незабравимата фигура на народния бард Радой Ралин ще може отново да бъде видяна от столичани и гости на София, но този път претворена в паметник от известния скулптор Георги Чапкънов.

Скулптурата на писателя беше открита днес 24 май - деня на светите братя Кирил и Методий от близки и негови почитатели на едно от обичайните места, където хората можеха да срещнат сатирика приживе – пространството пред бившето кино „Изток”, което днес носи неговото име - площад „Радой Ралин”, близко до дома му.

„Пет години чакам този момент – да се поклоня пред моя голям приятел и велик човек Радой Ралин. Щастлив съм, че можах да направя този паметник”, заяви скулпторът Георги Чапкънов, който откри творбата си с помощта на синовете на поета Кин Стоянов и Стефан Стоянов.

Авторът на „Люти чушки” е пресъздаден в цял ръст с протегнати ръце, а в краката му се гали котка. „Това е един от най-човешките символи – протегната ръка във всички посоки на света”, обясни жестът Стефан Стоянов, по-малкият син на писателя. .

Предстоящата проверка на комисията по досиетата за принадлежност към Държавна сигурност на ръководните лица на вероизповеданията в България, предизвика паника и известна съпротива сред част от духовниците в Светия Синод на Българската православна църква (БПЦ).

Много пъти през последните седмици в общественото пространство беше задаван въпроса защо само от Светия синод реагираха по този начин?

Дали действително държавната власт в резултат на приетия от тройната коалиция и опозицията преди цели пет години закон за досиетата, се намесва в делата и независимостта на църквата или просто с отварянето на архивите на ДС българското общество с огромно закъснение ще добие представа колко зависими от репресивния апарат на БКП са били висшите архиереи?

Тази неделя ви представям едно от най-стойностните и задълбочени изследвания по темата за църквата при комунизма – книгата на младия историк Момчил Методиев „Българската православна църква между вярата и компромиса”.

„През комунистическия период Българската православна църква е управлявана от трима патриарси – патриарх Кирил, патриарх Максим и агент ПАТРИАРХ. Може да звучи парадоксално, но последният не е само събирателен образ на агентите на Държавна сигурност сред висшето духовенство, а реален псевдоним на един от най-известните, включително и в посткомунистическия период, митрополити на БПЦ”. С тези думи Момчил Методиев започва увода си към най-задълбоченото изследване за църквата по времето на тоталитарния комунистически режим, от промените насам.

Не бързайте обаче да си изграждате погрешната представа, че това е книга, за агентите на ДС сред духовенството. Макар в нея да става ясна самоличността на редица агенти сред висшия църковен клир, скрити зад псевдонимите в архивите, целта на изследването е друга. А именно да отговори на въпроса какви са били истинските отношения между църквата и комунистическата държава? Дали църквата е била репресирана от властта организация или е казионна структура в периода след 9 септември 1944 г.?

Днес се навършват 26 години от най-тежката авария на на ядрената енергетика през ХХ век -  тази в съветската атомна електроцентрала „Чернобил”, Украйна.

Облакът от радиоактивни отпадъци, който се разнася, минава и над България. Управлението на Тодор Живков и той лично не предупреждават своевременно обществото за ядрената катастрофа.

Грижа и превантивни мерки са взети от УБО единствено по отношение на храната и водата на правоимащите. Москва мълчи официално няколко дни за аварията.

Първото безобидно съобщение за нея е пуснато по радиото и телевизия в СССР едва на 28 април вечерта. Първото кратно неофициално съобщение за аварията се получава от съветска страна в НРБ на 29 април 1986 г. На 30 април 1986 г. излиза официално съобщение на съветското правителство, което е публикувано във в. „Работническо дело“.

За това как Живков премълчава аварията може да прочетете тук.

Видео за последствията от катастрофата и превръщането на Чернобил в град-призрак може да видите в рубриката „Черен календар на комунизма” – месец април.

Сайтът Държавна сигурност.com продължава да попълва своята електронна библиотека, представяйки всяка неделя книга, посветена на комунизма.

Без съмнение голямата заслуга на книгата на проф. Диню Шарланов  „Горяните” – кои са те е, че за първи път вдигна високо завесата върху непознатата на българската общественост съпротива на горянското движение срещу комунистическия режим в България.

И това е така, защото изследването е публикувано през 1999 г., когато подобни книги, посветени на комунистическото минало се брояха на пръсти.

Авторът е изградил документалния разказ за появата и дейността на горянските чети в България след 9 септември 1944 г. върху богатия архив на Държавна сигурност, документирал реакцията на комунистическата власт срещу тях през следващите 10 години.

От тази позиция книгата е ценен източник на съпротивата на българското общество срещу наложения с окупацията на България от Червената армия сталински модел на управление в страна.

Диню Шарланов обръща внимание, че стремежът му е разгледа горянското движение в по-широкия контекст на съпротивата на българското население срещу съветизацията на България и влиянието на основния външен фактор – американско-съветското съперничество за глобално световно господство.

Затова още във въведението си авторът извежда два основни етапа от противопостовянето на налагането на тоталитарната система по съветски образец в България.

Първият етап е легалната политическа съпротива. Той започва още в края на 1944 г. с реакцията на БЗНС с водач д-р Г. М. Димитров и един от лидерите на Социалдемократическата партия Кръстю Пастухов срещу намесата в политическия живот в страната от комунистическата партия и ген. Сергей Бирюзов, ръководител на Съюзната контролна комисия в България.

Този етап приключва през 1948 г. с ликвидирането на политическата опозиция и установяването на еднопартийно управление на БКП.