Ако в първата част на „Черната книга на комунизма”, която представих миналата неделя,  ще потънете в историята на комунизма в СССР, Китай и Камбоджа и различните брутални прояви на терора в тези страни, втората част на бестселъра за една от най-големите трагедии на миналия век, е посветен на Европа.

Старият континент своеобразно е разделен на две – на Изток и Запад. В продължението на „Черната книга” са обхванати много по-подробно комунистическия режим в Естония, България, Румъния и ГДР (на Изток) и Гърция и Италия (на Запад).

Недостатъчното внимание, отделено на комунистическия терор в страни като Естония, България и Румъния в първата книга, провокира съставителя Стефан Куртоа да реализира продължение на знаменития проект, издигнал дебата за преосмисляне на комунистическата система и осъждане на престъпленията й на световно ниво.

Както самият съставител посочва в предговора „главата за България с помощта на една от някогашните жертви на режима на Живков Фреди Фосколо и дъщеря му Мона беше поверена на трима български историци – Диню Шарланов, Любомир Огнянов и Пламен Цветков”.

Множество от граждани, репресирани, общественици, българки емигранти и политици се събраха днес пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК, за да отдадат почит към паметта на загиналите по време на тоталитарния комунистически режим.

По този начин част от българското общество изразява своето отношение към датата 9 септември 1944 г., на която с помощта на Червената армия в България властта е дадена в ръцете на БКП.

Днес се навършват 68 години от този ден, който поставя България за близо половин век в зависимост от съветската система и я превръща в част от Източния блок.

Панихида отслужиха Неврокопският митрополит Геласий и отец Александър от алтернативния синод на Софийския митрополит Инокентий.

Организатор на традиционното от 1999 г. поклонение пред най-големия Мемориал на жертвите на комунизма в страната са представители на Съюза на репресираните от комунистическия терор.

Сред дошлите да сведат глави в памет на жертвите бяха Стоян Груйчев, бивш зам.-кмет на общината и един от инициаторите за създаването на Мемориала, бившият конституционен съдия Станислав Димитров, Юлия Берберян, публицистът Стоян Райчевски, новият председател на СДС Емил Кабаиванов, депутатът от ДСБ Иван Иванов и др.

Книгата, която даде първата по-обща картина на извършените от комунистическите режими в света престъпления. Тя не само подреди и систематизира изчерпателно проявите на терор през миналия век, прикривани старателно до рухването на Източния блок, но и повдигна завесата за неразбирането на Запада на истинските поражения на комунизма върху човечеството и последствията от това.

Автор и координатор на книгата е Стефан Куртоа, професор в  Националния център за научни изследвания в Париж. Когато тя се появи през 1997 г. предизвика не само възхищение сред обществата, пострадали пряко от репресиите на комунизма, но и върна от недоволство на западните левичари (екипът от учени и историци, участвали в написването на книгата могат да го считат за комплимент, тъй като без съмнение, подобни реакции говорят, че авторите на книгата са си свършили добре работата).

Ефектът от появата на първото голямо изследване за престъпленията на комунистическите режими по света може да се опише като камък, хвърлен в блато. Появяването й постави началото на полемиката по един основен въпрос – необходимостта от международно осъждане на престъпления на комунизма и причините това да не се случи досега.

Българският политически и обществен елит пропусна да покаже, че уважава собствените си парламентарни решения и да даде пример на обществото за принадлежност към политика на Европейския парламент за изграждане на обща европейска памет.

Това пролича в Европейския ден за възпоменание на жертвите на националсоциалистическите и комунистическите тоталитарни режими – 23 януари.

Единствено евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който от началото на тази година е зам.-председател на Комисията по външна политика на Европейския парламент, присъства като политическо лице на възпоменанието пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим пред НДК.

Неговото присъствие не е изненада. Той е последователен в изясняването на истината за близкото минало. През 2010 г. Андрей Ковачев организира в Европейския парламент конференция за българската съпротива срещу комунистическия режим, подкрепя сайта desebg.com, финансира разпространението на dvd филма „Горяни” на Атанас Киряков.

Освен евродепутата на поклонението уважиха председателят на Държавна агенция „Архиви” Мартин Иванов, бившият зам.-кмет на София Стоян Груйчев и бившият депутат Дянко Марков. Множеството се допълваше от репресирани, граждани и журналисти.