В деня на подписването на съветско-нацисткия пакт Молотов-Рибентроп преди 72 години граждани, репресирани, общественици и политици почетоха паметта на жертвите на сталинизма и нацизма.

Пред мемориала на жертвите на комунизма край НДК те положиха цветя и венци. 

„Историята е неумолима и събитията от последните няколко дни и часове доказват, че в днешния 21-ви век, както и в отминалия 20-и век, няма място за тоталитарни режими, заяви председателят на българския парламент Цецка Цачева.

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя откъс от книгата на Петър Семерджиев „Спомени”. В него се разказва за начина, по който комунистическата партия фалшифицира изборите за Велико народно събрание през 1946 г.

По това време Семерджиев е партиен секретар на БКП в Сливен.

Искам да посоча случай, с който съм непосредствено свързан и който разкрива, как са осъществявани разпорежданията, които се получаваха от ръководството на комунистическата партия. Случаят е свързан с изборите за Велико народно събрание, които се проведоха в края на 1946 година.

Дотогава дейността ми като секретар на партийната организация в Сливен протичаше нормално, докато по решение на пленум на ЦК аз бях наказан и наказанието ми се състоеше в това, че бях освободен като партиен секретар в провинцията, а бях привлечен на работа в апарата на ЦК да завеждам сектор, което, по тогавашните правила в комунистическата партия, се считаше повишение.

Този случай е свързан с фалшификациите, извършени при провеждането на изборите за Велико народно събрание през 1946 година.

Европа днес ще почете паметта на жертвите на сталинизма и нацизма. За втори пореден път той ще бъде честван и в България.

На този ден преди 72 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол за подялбата на Полша, балтийските страни и определянето на „сфери на влияние” (Финландия и Бесарабия) и окупационни зони.  Пактът между Хитлер и Сталин на практика позволява и подготвя Втората световна война.

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя книгата на Петър Семерджиев „Спомени”. Авторът има необичайната съдба от участник в комунистическото движение в България преди и след 9 септември 1944 г. да се превърне в един от най-изявените български политически емигранти в средата на 70-те години на миналия век.

Като пряк участник в комунистическата партия „Спомените“ му разкриват малко известни и неудобни факти от политиката на БКП и дейността на нейните функционери преди и след 9 септември 1944 г., запълвайки редица празнини в историята на комунистическата епоха в България.

Петър Семерджиев е роден в Ямбол през 1917 г.  Заради участието си в комунистическата партия е интерниран в лагерите „Гонда вода“ и „Кръсто поле“ (1941-1942). Бил е политически секретар на Българската работническа партия в Сливен (1943) и партизанин в отряд „Хаджи Димитър“ (март 1944). Участва в установяването на отечественофронтовската власт в Сливен на 9 септември 1944 г.

Семерджиев е най-младият кандидат-член на ЦК на БКП на V конгрес на партията (1948), но след процеса срещу Трайчо Костов е осъден на 15 години затвор (1950) по обвинение, че участва в заговор против властта. Част от присъдата излежава във Варненския затвор, в лагера Белене и в Пазарджишкия затвор. След 1956 г. е освободен, но не е реабилитиран.

През 1973 г. напуска България и емигрира в Израел заедно със съпругата си проф. Ема Герон. Там развива активна емигрантска дейност, а политическите му коментари редовно са излъчвани по Би Би Си. Това го превръща в един от най-изявените противници на комунистическата власт в България, която прави неуспешни опити да го компрометира и ликвидира чрез Държавна сигурност.

Автор е на книгите „Георги Димитров – мит и действителност“, „Процесът „Трайчо Костов“, „Никола Петков“, „Македонското движение“, „Нищожество в доспехи на величие“ (за белите петна в биография на Тодор Живков), „Народният съд в България 1944-1945 г.“, двутомната „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България“.

„Спомените” излизат едва след смъртта на Петър Семерджиев през май 2008 г. в Ерусалим. Основна заслуга за това имат неговата съпруга проф. Ема Герон и проф. Юлия Мутафова-Заберска.