В събота, 24 март 2012 г., Ловеч почете паметта на жертвите на последния лагер на комунизма край града.

Всяка последна събота на месец март от 1990 г. досега всяка година гражданите на Ловеч, Ловчанската митрополия и репресирани от цялата страна поддържат паметта за създадения през 1959 г. от Политбюро и Държавна сигурност и просъществувал до 1962 г. таен концлагер на каменна кариера недалеч от града, станал печално известен като лагера „Слънчев бряг”.

22-поред шествие е пример за подражание в българското общество за това как без помпозност и фанфари, но с голямо будно гражданско съзнание се поддържа паметта за едно от най-мрачните места на престъпленията на комунизма.

Сайтът Държавна сигурност.com ви предлага фоторепортаж от тазгодишното поклонение. То съвпада с 50-годишнината от закриването на лагера на 5 април 1962 г.

Няма как в седмицата, когато официално почитаме 1 февруари – Деня за почит към паметта на жертвите на комунизма, да не припомня изключително ценната книга на Петър Семерджиев за „народния съд”.

Бързам да кажа, че изданието е библиографска рядкост, тъй като е отпечатано през 1997 г. в Ерусалим, където Семерджиев намира убежище след напускането на НРБ през 1973 г. със съпругата си Ема Герон. Инициативата за издаването на книгата е на дългогодишния приятел на Петър Семерджиев – емигранта д-р Иван Гаджев, директор на Македоно-българския институт „Св. Климент Охридски”, който подпомага издаването и на други ръкописи на бившия кандидат-член на ЦК на БКП.

Не съм сигурен дали в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” има копие от изданието, но в книгата е отбелязан каталожния номер, под който тя присъства в Библиотеката на американския конгрес във Вашингтон.

„За първи път се заговаря за Народен съд в партийните документи, издавани през есента на 1941 г. В обръщение на Централния комитет от септември към българските граждани е отправено предупреждение към народните представители, служителите в администрацията и военните съдилища, както и към органите на полицията, че за своите действия щели да бъдат изправени пред народен съд”, пише Петър Семерджиев.

Граждани от страната и политици почетоха жертвите на концлагера „Слънчев бряг”. Гражданството от Ловеч за 22-ра поредна година проведе традиционното шествие от центъра на града до каменната кариера, където през 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП тайно създава последния лагер на комунизма.

Тази година се навършват 50 години от закриването му през 1962 г.
Пред събралото се множество на каменната кариера Ловчанският митрополит Гавриил отслужи панихида в памет в памет на жертвите.

„Хората, които по време на комунистическата система са искали да запазят своята съвест чиста много пъти са проявявали  нечовешки героизъм, защото са знаели, че може да останат без работа или да попаднат в място като това – лагера край Ловеч. Затова ние се молим за тях и техните страдания. Бог да ги прости”, заяви митрополит Гавриил.

Тази неделя ви представям книгата на колегата Крум Благов – „Първият милион”. Тя е на пазара от края на 2011 г. и вече предизвика засилен интерес на читателите.

До броени дни комисията по досиетата ще обяви първата част от агентите на бившата Държавна сигурност сред кредитните милионери – без съмнение още една линията, която ще освети задкулисното влияние на силовите структури на комунистическата партия в икономиката след 10 ноември 1989 г.

Не знам дали Крум Благов е планирал излизането на книгата си, но какво по-добро четиво от това за първия милион преди да разберем кой кой е сред кредитните милионери.

Но и да не беше това съвпадение книгата е ценна поради няколко факта. На първо място интерес предизвикват имената, които в центъра на повествованието. Нека ги изброя: Валентин Моллов, Васил Божков, Георги Гергов, Димитър Барбуков, Добромир Гущеров, Иво Недялков, Илия Павлов, Николай Банев, Славчо Христов, Христо Ковачки.

Някои от тях респектират най-вече с влиянието си и в момента, така че се иска известен кураж да потърсиш интервю от подобни бизнесмени, темата на което да е произхода на началните капитали.

Не е необходимо да ви уверявам, че това е последното нещо, което искат да бъдат питани онези, които мнозина днес определят като българските олигарси.  „Първият милион – няма човек, който да обясни как го е спечелил”, е откровението на един от героите на книгата Георги Гергов, което е достатъчно показателно за българската действителност.

Второ, мисля, че българите много бързо забравят онова, което е било малко преди 10 ноември 1989 г.и първите седем години, на онова, което днес приемаме за демокрация. От тази гледна точка книга е много полезно четиво за лекуване на общата обществена амнезия към този период. А той са важен най-малко, за да не бъдем манипулирани.