Едва ли скоро ще има по-удачен момент от представянето на документалната книга „Тодор Живков. Биография” в електронната библиотека на desebg.com след петъчния скандал с конференцията в СУ „Климент Охридски”, посветена на Людмила Живкова.

В книгата ще намерите няколко основни теми, които в останалите биографии, включително и на претендиращи за професионализъм историци, липсват или не се основават на важни архиви. Такива основни въпроси са:

• миналото на Тодор Живков в комунистическата партия;
• възходът към властта, като поддръжник на сталинската система, налагана от неговия политически баща Вълко Червенков;
• овладяването и подчинението на репресивния апарат на Държавна сигурност на личната власт на Живков;
• васалното му отношение към съветските ръководители;
• икономическата му политика и трите фалита, които управлението му регистрира през 1960 г., 1977 г. и 1987 г.;
• системата на правоимащи, чрез която той купува партийния елит;
• най-характерните престъпления по време на управлението му;
• действителният характер на Живков, различен от баналните клишета на държавник и политик;
• Живков и фамилията му.

Колкото повече време минава от първото издание на книгата през 2009 г., толкова повече се убеждавам в правилността на подхода ми при написването на книгата. Днес тя е алтернатива на продължаващите опити за реабилитация на неговото управление и на фамилията му.

За мен остава удовлетворението, че според продажбите на биографични книги в България биографията на Тодор Живков заема първо място сред българските и на второ след преводното издание на биографията на принцеса Даяна.

По-долу ви предлагам предговора към книгата, която през 2010 г. претърпя второ издание.

Това е разказ за един човек и неговата власт. Тодор Живков. Трудно е да бъде съпоставена друга политическа фигура в по-новата история на България, в която властта така да се концентрира и същата тази власт да рефлектира по такъв начин върху цял един човешки живот. Ако рухването на Берлинската стена е символът на разпадането на Съветската империя през 1989 г., то за нас българите оттеглянето на Живков без съмнение е символът на края на тоталитарната комунистическа система в България. Две събития, една и съща дата – 9 ноември 1989 г.

В прехода от комунистически режим към демократична система на управление новите елити са изправени преди решаването на проблема за възстановяването на истината и справедливостта. Предизвикателството е да се разкрие и изясни истината и евентуално да се потърси отговорност на виновните за злоупотреби с власт и престъпления сред представителите на стария режим на управление.

Въпросът за търсенето на отговорност на престъпленията на комунизма става актуален в България веднага рухването на системата през ноември 1989 г. Отговорностите за престъпленията следва да се разглеждат в два аспекта – моралното осъждане и съдебна осъждане.

Морално осъждане

Моралната отговорност е свързана с отхвърлянето и разграничаването от тоталитарното минало, което политическите партии предприемат преди първите демократични избори през юни 1990 г. Това се отнася и до правоприемникът на БКП – Българската социалистическа партия (БСП), която декларира, че „БСП се отказва завинаги от деформациите и извращенията”. Характерно за наследницата на БКП е, че нейните нови лидери Петър Младенов и Андрей Луканов, публично прехвърлят отговорността на състоянието на страната върху доскорошния партиен и държавен ръководител Тодор Живков.

Отбелязването на 25-годишнина от рухването на комунизма, което се бъде придружено с редица инициативи наесен, ще премине под патронажа на президента Росен Пленвелиев.

Това стана ясно от съобщение на прессекретариата на държавния глава по време на неговото посещение във Варшава, където той присъства на връчването на първата награда „Солидарност“, присъдена на лидера на кримските татари Мустафа Джемилев. Сред гостите на събитията по повод 25 години от началото на демократичните промени в Полша е президентът на САЩ Барак Обама, новоизбраният президент на Украйна Петро Порошенко, а домакин на честванията е полският президент Бронислав Коморовски.

В България Росен Плевнелиев ще инициира дискусия за „постигнатото, за уроците и за пътя на страната ни 25 години след началото на демократичните промени в България”.

В ръцете си държа малка неугледна книжка. Заглавието е от една дума – „Куциян” – един от първите лагери след 9 септември 1944 г. Колкото по-неугледна е книжката, толкова по-невероятно е съдържанието. То е жива памет за преживяното в лагерите в първите години след идването на БКП на власт.

Употребявам думата „жива”, защото за разлика от други книги, тази е написана непосредствено сред преживяното – в периода 1947-1949 г. и паметта за събитията по това време в първите лагери е съхранена автентична.

По тази причина „Куциян” е и една от първите появили се книги след 10 ноември 1989 г. Първото й издание е още през 1990 г., а второто допълнено – през 1994 г.

Авторът на книгата е писателят Йордан Вълчев (1924-1998). Участник в заключителната фаза на Втората световна война, ранен на фронта, откъдето се връща в последния санитарен ешелон с орден.

Това обаче не значи нищо за комунистите, когато разказваш политически вицове мястото ти е точно там – в никнещите като гъби концлагери.

Ето как писателят, който е автор още на десетки книги, дава едно рядко описание на лагера „Куциян”:

„Ешалонът бе най-сетне готов. От различните килии съставиха на двора група от 25 души. Един милиционер тръгна отпред, двама отзад и ето ни на гарата. Целият първи вагон – на път към Перник. Слязохме на гара Куциян – непосредствено преди Перник (тази гара сега се е много разрастнала и се нарича Триажна гара –Перник)...

Тръгнахме наляво, от двете страни на пътя гъсти горички с акация, между дърветата се забелязват далечни огньове... Концентрационният лагер е построен в дъното на платото, от север и изток е ограден плътно от горящата пляка.

Отляво се откроиха големи бараки – тук се съхраняват инструментите, които всеки ден се раздават на лагерниците...

След още стотина метра видяхме самия лагер – висока ограда със седем-осем реда бодлива тел. Право срещу нас порталът – две големи дървени рамки, ксътосани с летви и бодлива тел. На портала милиционер на пост. Като наближихме съвсем, видяхме и фирмата на портала: ТРУДОВО-ВЪЗПИТАТЕЛНО ОБЩЕЖИТИЕ КУЦИЯН.” .