Утре, 23 август, Европа отдава почит на жертвите на националсоциалистическия,  комунистическия и други тоталитарни режими.

На този ден преди 75 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

За първи път датата 23 август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

След разпада на СССР в края на 1991 г. строгият контрол на границите на Русия е отслабен. През март 1992 г. един 70-годишен руснак хваща нощен влак от Москва за една от столиците на прибалтийските държави. Пътува с куфар на колелца, в който отгоре подрежда хляб, салам и напитки, под тях дрехи, а най-отдолу известен обем ръкописни бележки. На следващия ден се появява пред британското посолство в балтийската столица без предварителна уговорка. Настоява за разговор с отговорен служител. Приема го млада жена с отлични познания на руски.

Руският пенсионер заявява, че разполага с важен материал от архивите на КГБ и че е донесъл само малка част от материалите. Британците са заинтересовани и човекът се връща още два пъти в Русия. През есента на 1992 г. той и семейството му вече са в Лондон с британско поданство и под закрила.

Човекът се казва Василий Митрохин и е бивш служител на КГБ от далечната 1948 г. В продължение на 20 години е водил подробни записки от архивите на КГБ и ги е трупал лист по лист в контейнери под пода на вилата си. Ръкописът му се оказва безценен. Едва ли британските специални служби биха могли да очакват по-голям подарък. С архива на Митрохин те взимат макар и закъснял реванш за пораженията, нанесени от Филби и компания.

През 1995 г. Митрохин се среща за първи път с професора от Кеймбридж Кристофър Андрю, известен публицист, и автор на редица книги за разузнаването. Когато през 1999 г. книгата им „КГБ – Архивът на Митрохин” излиза във Великобритания и се превръща в бестселър световните медии тръбят, че вече нито един агент на Москва от епохата на комунизма не може да се чувства сигурен. Много страни правят разследвания по шпионските разкрития. Редица агенти са разобличени и изправени на съд.

Представям ви я накратко тази неделя, защото тя показва съветската политиката за контрол над обществата от Източния блок и политиката срещу противниците им на Запад, базирана на тоталния шпионаж. Шпионаж, създаден, провеждан и развиван от КГБ и неговите предшественици. .

Учени и историци от Нов български университет, СУ „Св. Кл.Охридски”, Великотърновския университет, БАН и Държавна агенция „Архиви” призоваха в учебните програми в училищата и във ВУЗ да залегне по-сериозно темата за комунистическото минало.

Това те направиха на научната конференция  „Съпротивата на срещу комунистическия режим в България 1944-1989 г.”, която се откри днес в София. Домакин на форума е НБУ, а съорганизатор на събитието е Съюзът на репресираните в България след 9 септември 1944 г.

Целта на конференцията е освен научния принос да бъде предизвикан обществен дебат за близкото комунистическо минало.

В продължение на два дни форумът ще обсъжда проблеми, свързани с малко известни факти на обществото за съпротивата против комунистическото управление в страната след 9 септември 1944 г.

„Младите не знаят какъв смисъл да дадат на думата репресирани. Затова трябва в обществото да се говори по тези проблеми от миналото.  Ако не помним не може да станем по-добри хора утре”, заяви при откриването на форума доц. Десислава Бошнакова, зам.-ректор на НБУ.

Преди 46 години войските на Варшавския договор, командвани от Москва, нахлуват в Чехословакия, за да сложат край на Пражката пролет. В полунощ на 20 срещу 21 август 1968 г. групирана от 5 страни от Източния блок, включително и Народно република България, армия, наброяваща 500 000 души, нахлува в Чехословакия. С това е поставено началото на операция „Дунав” (Операция „Дунай”).

Според официалната съветска пропаганда войските на Варшавския договор са се притекли на помощ на ръководството на Чехословашката комунистическа партия, за да се справят с контрареволюцията в страната, заплашваща социализма.

Сайтът desebg.com ви предлага откъс от филма „Операция „Дунав” (2009) на режисьора Яцек Гломб, посветен на събитията от 1968 г. в Чехословакия.