„Скъсах със Сталин и започнах да казвам истината през есента на 1937 г., когато той успя да измами държавниците на Европа и Америка с лицемерните си декларации за Хитлер.

Проговорих, въпреки че добронамерени хора ме съветваха да си мълча.

Говорих за милионите същества, които Сталин бе унищожил чрез насилствената колективизация и глада; за стотиците хиляди затворени мои стари другари от болшевишката партия; за хилядите други, които бяха екзекутирани... още ги нямаше само финалния акт и факт на Сталиновото предателство – пакта му с Хитлер, за да се увери широката общественост в безумието, с което го остави да извърши това, да затваря очи пред чудовищните му престъпления...”

Цитатът е част от признанията на ген. Валтер Киривицки, първият значим беглец от съветското разузнаване на Запада в мемоарите му „Аз бях агент на Сталин”. Кривицки успява да се измъкне от чистките на Сталин през 1937 г. и през 1938 г. търси убежище в САЩ, където година година по-късно книгата му е издадена.

В България мемоарите му се появяват през 1992 г. и са малко познати. Днес неговата книга с пожълтели от времето страници има антикварна стойност и може да бъде намерена с поръчка при добър антиквар (изданието й на английски е актуално в amazon.com).

Кой е Валтер Кривицки

Роден под името Гинзбърг Кривицки е евреин от полски произход. Кариерата му в съветските тайни служби започва в Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване).

Без фанфари, без държавно участие и почти без медийно присъствие, но с много любов и преклонение близките на един от най-големите български сатирици Радой Ралин и интелектуалци от различни поколения отбелязаха днес 90-годишнина от рождението му.

Юбилеят беше избран за премиерата на книгата „Вървя си по пътя” – интервюта с именития творец. „Те бяха подбрани от самия Радой Ралин още приживе”, разказа Георги Грозев, стопанин-редактор на издателство „Балкани”. По думите му това е единствената книга от Радой Ралин и за Радой Ралин – един автопортрет на писателят и на времето.

Литературният критик Вихрен Чернокожев отбеляза, че „Вървя по пътя е територия на Ралиновата донкихотовски отстоявана лична свобода на мненията и съмненията. „Интервютата разгръщат житейския и творчески роман на Радой Ралин от най-разнообразни гледни точки, чеяртаят интелектуалните болки на ума”, отбеляза Чернокожев.

„Никакви лица и събития в тази книга не са измислени.

Всяка прилика с изобличените в корупция, злоупотреби и в усилията за тяхното прикриване не е случайна.

Авторите не благодарят за съдействието на когото и да било, защото не се намериха желаещи.”

Това са финалните думи в книгата „Ядреналин” на Иво Инджев и Георги Котев, която се появи на пазара в края на април 2012 г. Финалните надписи обаче могат да бъдат и начало на разказа-разследване на една от най-добре пазените в тайна действителност, добре скрита зад секретността на атомната централа в „Козлодуй”.

За онези, които се чудят както се крие зад „Ядреналин” самите автори посочват: пълната история на едно прикривано с години престъпление с ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй” и други тайни на атомните катакомби.

Иво Инджев отново използва играта с думите и в случая успешно е заменил адреналин с ядреналин, хрумване, което зарежда с енергия и очакване книгата още от само й заглавие. Той вкара този израз в употреба още в предишната си книга „Течна дружба”. С него там илюстрира една от стратегиите на Путинова Русия за налагане на енергийна зависимост на българската държава чрез ядрената си политика и енергийния бизнес.

Епицентърът на „Ядреналин” на Инджев и Котев обаче не е Кремъл. Русия е само една от причините за разиграващите се тъмни схеми в АЕЦ „Козлодуй”. Централното място се заема от самата атомна централа край Козлодуй. Тя е пресечената точка по оста Брюксел – Москва. Брюксел ли, защо пък Брюксел, ще се запита онзи, който все още не е разгърнал книгата? .

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя фотогалерия от спряната на 13-то представление през 1967 г. пиеса на Георги Марков „Да се провреш под дъгата”, играна в театъра на Народната армия.

Това е първото произведение на убития през 1978 г. в Лондон писател, което комунистическата власт сваля от сцената.

Произведението става обект на критика и е давано като отрицателен пример за разминаване със метода на социалистическия реализъм, проповядван от властта и цензурата тогава.

Пиесата е поставена от режисьора Асен Шопов, художник е Младен Младенов. В нея участват актьорите Любомир Димитров, Венелин Пехливанов, Димитър Стратев, Наум Шопов, Евстати Стратев и Никола Динев.

Спирането на пиесата предизвиква недоволство сред част от екипа. Актьорът Наум Шопов подава оставка. Принуден е със съпругата си да играе в Бургаския театър. Част от екипа също са освободени, тъй като са солидарни с Наум Шопов.

Георги Марков се опитва да върне пиесата на лична среща с Тодор Живков, но не успява. Живков му казва, че според него пиесата е много мрачна, но решението за спирането е на театъра.