Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическите тоталитарни режими. За трети пореден път той ще бъде отбелязан и в България.

В 18 ч. Съюзът на репресираните, политици и представители на държавни институции ще поднесат венци и отдадат почит пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Миналата година във възпоменанието участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

На този ден преди 73 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

За първи път датата 23 август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

През септември 2008 г. Европейският парламент прие декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. .

Книжарница „Хеликон” в хотел „България” на „Цар Освободител” се оказа препълнена във вторник вечер на премиерата на книгата на Ваня Жекова „Откровено за Айфеловата кула”.

Ваня Жекова, която е известна с проекта си „Катарзис”, проследяващ съдби на хора, преминали през репресиите на комунистическия режим, продължава и в новата си книга да търси отговори на въпроси за трансформацията на болката от преживяното от миналото. Този път центърът е поставен върху собствените й преживявания на дете от род, белязан от комунистическите й репресии. Нейният дядо е въдворен в Белене, а баща й Жеко Матев през 1961 г. е арестуван и осъден на смърт (амнистиран през 1964 г.). По време на престоя на баща й в затвор Ваня Жекова е невръстна – на три години е по време на ареста и на 6 години при освобождаването. Тези, както и репресиите на семейството през следващите години оставят дълбок отпечатък в съзнанието й.

„За повечето книги се казва, че има страхотно начало и край, но книгата на Ваня има страхотна среда”, сподели мнението си психотерапевта Евгений Генчев, работил с хора за преодоляване на изтезания, които са преживели. Той посочи, че ключовата дума е откровено и увери, че Ваня Жекова наистина застава откровено пред читателите. Разказът обаче е неочакван, преплетен е със сценарий за филм, който засилва психологизма.

Преди една година, на 28 юли 2012 г., ни напусна Дими Паница – един от най-големите филантропи, които България е имала след промените.

Неговото щедро сърце спря да бие в Париж на 80-годишна възраст.

Той е роден през 1930 г. в София. На 18-годишна възраст, през 1948 г. по време на терора на БКП той успява да напусне България. „Спасихме се благодарение на застъпничеството на норвежкото правителство, което ни даде поданство, тъй като преди войната баща ми –  банкер и финансист, беше и почетен консул на посолството на Норвегия", спомня си Паница.

Следва трудният път на емигранството – първо Франция, където "баща ми стана счетоводител в една фабрика, майка ми правеше шапки, а аз започнах да работя в една банка – помощник на помощник на помощника на помощник-касиера", а след това Америка.

Член е на емигрантската организация “Свободните българи" заедно с приятелите си от детинство Евгени Силянов и Стефан Груев. По препоръка на приятел на брат му през 1952 г. започва да чиракува в списание "Рийдърс дайджест", където работи 42 години и изкачва всички стъпала на журналистическата кариера, като стига до поста зам.-главен редактор (1985).

Женен е за французойката Ивон Фуркад. Приживе Дими твърдеше, че голямата му мечта в живота се е сбъднала: "Дойде денят, в който се завърнах в България!"

Той е един от най-активните български емигранти с огромен принос към утвърждаване на демократичните процеси, а също така и на гражданското общество.

След промените през 1989 г. чрез основаната от него и съпругата му фондация „Свободна и демократична България” развива активна дейност – организира конференции, спонсорира издаването на книги, отпуска стипендии, провежда семинари с чуждестранно участие по проблемите на демократичното управление, парламентаризма и местното самоуправление. Подпомага БАН (прадядо му Иван Евстатиев Гешов е неин дългогодишен председател). .

Сайтът desebg.com представя в своята електронна библиотека книгата, която разкри, че преди краха през 1989 г. комунистическото управление в България е изпаднало в неплатежоспособност два пъти – през 1960 г. и през 1977 г.

Така в печалната история на комунизма България става първата държавна от бившия Източен блок, която фалира 16 години, след като съветските войски окупират страната и дават възможност на комунистическата партия да вземе властта с преврат.

Благодарение на „Тайните фалити на комунизма” на разследващия журналист Христо Христов онези, които се интересуват от истината за икономическата политика и резултати от 45-годишното управление на България от БКП разполагат с алтернатива, различна от упоритите опити на някои професионални историци да представят този период от историята на страната в приемлив за по-лековерните хора образ, спестявайки основни факти, свързани с икономическата несъстоятелност и тайни банкрути на комунистическата власт.

Припомнянето на издадената през 2007 г. документална книга е актуално на публикуваните на desebg.com стенограми на пленума на ЦК на БКП за предложенията Българи да се слее със СССР през 1963 г. и 1973 г. и поредицата за тайната продажба на златния резерв от Живков при първия фалит през 1960 г.

Предлаганият текст е част от предговора на Христо Христов в книгата.

Преди няколко години беше публикувано международно изследване, в което освен глобалните промени в света се отчиташе и тенденция за засилваща се носталгия по комунизма в бившите социалистически страни. Явлението за България беше отразено със сериозни проценти.