Превратът преди 68 години, с който Българската работническа партия (комунисти) влиза във властта благодарение на окупиралата страната Съветска армия, продължава да е част от преименувалата се през 1990 г. от БКП на БСП социалистическа партия.

Това стана ясно днес, когато членове и симпатизанти на социалистите се събраха пред Братската могила (паметник на партизанското движение) в Борисовата градина, за да отбележат 9-ти септември.

В присъствието на зам.-председателя на НС на БСП Янаки Стоилов и председателя на Българския съюз на антифашистите (БАС) Велко Вълканов от трибуната беше обявено, че 9 септември 1944 г. е най-значителното събитие в новата история на България.

Отбелязването на датата от привържениците на БСП не бе пропуснато от „Позитано” 20 за репетиция на предстоящата предизборна обстановка догодина. Събралото се множество аплодира призива на Нинчо Найденов, зам.-председател на ЦС на БАС, изборите през 2012 г. да бъдат спечелени от БСП. Управлението на ГЕРБ беше определено като управление на „реакционна десница, което води страната към политическа и икономическа катастрофа”.

„След по-малко от година у нас ще се проведат парламентарни избори. За да победим трябва отново да се обърнем към 9-ти септември 1944 г. Да се създаде ляво обединение, което да се обедини единствено в стремежа за спиране на ГЕРБ към нов мандат във властта”, заяви Найденов.

Как изглежда България 20 години след като комунистите идват на власт? Ето едно обобщение на нейния образ в един от докладите на британската дипломация от 1964 г.:

„България е малка селска страна, населвана от потомците на раса, която е била бедна, лошо управлявана и без приятели през своята история. Сега тя е управлявана от безскрупулна комунистическа диктатура, която отразява въжделенията на хората точно толкова, колкото и турците до 1878 г. или монарсите, които управляваха с протекцията на външни сили в годините преди малцинствената комунистическа партия да бъде поставена на власт от „освободителната” руска армия през 1944 г.

Когато, въпреки декларацията от Ялта, Сталин отказа да допусне свободни избори в България, той постави на власт непредставителен режим, който и сега продължава да е, както беше и тогава, марионетка на Съветския съюз. Освен това, българското раболепие пред Русия се увеличаваше с времето, а българската икономика ставаше все по-зависима от руската финансова и техническа помощ.

Сега, когато се правят показни приготовления за празнуване на 20 години от 9 септември, режимът изглежда държи здраво юздите. Комунистическата партия, съюзена с комунизирания Земеделски съюз и подкрепяна от руснаците, контролира пресата и радиото, и има на свое разположение повсеместна държавна мрежа от войска, милиция, вътрешни войски и тайна полиция, и няма никакви основания да се опасява от ефективна опозиция.”

Цитатът е от втората книга на Димитър Димитров „Съветска България”, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com. Тя излиза през 1999 г. – пет години след първата книга и е базирана на разсекретените архиви на Форин офис в периода 1964-1966 г.

.

Комунистическият режим в България създаде тоталитарна държава, фалира я три пъти икономически и произведе няколко национални предателства.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев в коментар за същността на 9 септември 1944 г., днес, 68 години след тази дата, на която граждани и репресирани почитат паметта на жертвите на комунизма.

"Виждам и се притеснявам от опитите в последно време за реабилитиране на комунистическия режим, Тодор Живков – баща на нацията, човек от народа”, заяви държавният глава. Той изрази надежда историята да посочи същото като неговото мнение.

Неотдавна президентът постави въпроса за необходимостта от публично достояние на протоколите от тайните пленуми на ЦК на БКП от 1963 и 1973 г., на които върхушката на БКП приема предложението на Живков НРБ да се слее със СССР.

Сайтът desebg.com публикува стенограмите онлайн, с които можете да се запознаете - тук.

Плевнелиев е първият висш политик, който говори за изпадането в неплатежоспособност по времето на управлението на Тодор Живков през 1960 г., 1977 г. и 1989 г.

Първите два пъти той е спасен благодарение на снизходителното отношение на съветските лидери Никита Хрушчов и Леонид Брежнев, но третият път Михаил Горбачов отказва икономическа подкрепа, тъй като не може да спаси и съветската икономика и да предотврати кризата, довела до разпадането на Източния блок.

За първи път трита фалита по време на управлението на Тодор Живков бяха описани от журналиста и изследовател на архивите от епохата на комунизма Христо Христов в документалната му книга „Тайните фалити на комунизма”, издадена през 2007 г. .

Много е полезно в изграждане на представата за миналото, особено за комунистическата епоха, човек да познава и да се опира на източници, различни от българските или съветските.

Такива източници са дипломатическите архиви. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една такава книга – „Съветска България през три британски мандата 1956-1963 г.” на журналиста Димитър Димитров.

Колегата Димитров, дългогодишен редактор в българската секция на Би Би Си и водещ на историко-политическата й програма е един от малкото журналисти, работили на Запад, които вложиха сили, време и старание да представят на българското общество още в началото на прехода другата гледна точка – тази на западните дипломати.  Това той направи с първото по рода си проучване на архивите на Форин офис, отнасящи се за България.

Забележете, книгата му е публикувана още през 1994 г., когато българските държавни архиви едва започваха да се отварят и да предизвикват интереса на родните историци. По тази причина не е изненада, че двете части на „Съветска България” (тук представям само първата) са често цитирани в българската историография, посветена на периода на управлението на БКП.

Заглавието на изданието е красноречиво. Това са години, в които недвусмислено се британската дипломация определя развитието на България в орбитата на Съветския съюз. И това не е клишето, което често сме чували след промените, а реалност – такава, каквато я виждат с очите си и я описват в докладите си британските дипломати.

По онова време британското дипломатическо представителство в София е на ниво легация и ръководещите мисията са пълномощни министри, а не посланици.

В книгата си Димитър Димитров обхваща периода 1956-1963 г., в който британската легация е ръководена от трима пълномощни министри – Ричард Спейт (1956-1958), Антъни Ламбърт (1958-1960), Антъни Линкън (1960-1963). .