Десетки българи  от Ловеч, София, Стара Загора, Свищов, Варна, Белене, Троян, Плевен и Луковит се качиха днес на каменната кариера на някогашния лагер край Ловеч, за да почетат жертвите на комунизма и да покажат, че паметта за престъпленията на БКП не са забравени.

Каменната кариера на просъществувалия между 1959-1962 г. лагер, през който преминават най-малко 1500 души, от които 151 лагеристи са убити, се е превърнала в едно от емблематичните места на памет за жертвите на режима на Българската комунистическа партия.

Макар и не с толкова многобройни участници, както в началото на промените, събитието се провежда за 26-ти пореден път от 1990 г. включително и е организирано от СДС-Ловеч.

Винаги съм се питал толкова ли са трайни пораженията от комунистическата пропаганда и манипулация върху онези хора, които с носталгична въздишка казват: при социализма се живееше добре. Имаше работа, имаше безплатно образование, имаше безплатно здравеопазване.

Как тогава управлението на БКП не продължи да твори блага за хората, а взе, че се сгромоляса? Въпрос, който същите тези хора сигурно никога не са си задавали или ако са имали някакви съмнения са се задоволили с обяснението на комунистите, че Горбачов провалил социализма.

Истината е съвсем друга. И тя е, че няма нищо безплатно. Още повече при т. нар. социализъм, когато развитието на страна и различните социални придобивки са за сметка на дългове, за които обществото изобщо не знае. Дългове в долари, които до 60-те години са предимно от съветски банки, а след това и от западни кредитни институции до краха през 1989 г.

Не е осъдително управлението на една държава да взима кредити, но престъпление е когато не е в състояние да ги връща и десетилетия наред държи собствените си поданици в неведение за действителното икономическо развитие на страната. В българския случай накрая не провалилата се БКП, а цялото общество плаща и продължава да плаща сметката на неуспешното й управление.

Ако използвам фразата на президента Клинтън „икономиката, глупако”, с която през 1992 г. спечели изборите, струва ми се подходящо за случилото се в стопанския живот на България при комунизма тя да бъде перифразирана в „дълговете, глупако!”   

Затова тази неделя ви представям в електронната библиотека на desebg.com книгата на Даниел Вачков и Мартин Иванов „Българският външен дълг 1944-1989”. Изследването на двамата историци е посветено на  банкрута на комунистическата икономика. Книгата се появи през 2008 г., година след публикуването на „Тайните фалити на комунизма”, в която за първи път бяха очертани трита момента, в които управлението на БКП при Тодор Живков изпада в несъстоятелност и не е в състояние да изплаща външния дълг – 1960 г., 1977 г. и 1989 г.

Книгата „Българският външен дълг 1944-1989”, дава перспективата на развитието на  външните задължения при комунизма. В нея детайлно са разглежда фалитите на комунистическото управление, които авторите определят с термина „дългова криза” и предпоставките за тях.

„Несъмнено проучването на темата има важно значение не само за развитието на научните разработки върху най-новия период от българската история, но и дава някои отговори на напълно актуални проблеми, свързани с по-нататъшното стопанско развитие на страната, с контактите й с международните финансови институции”, посочват в увода двамата историци.

Паметта на българското общество за най-важни исторически събития, места и личности са свързани преди всичко с национално-освободителните борби и освобождението от Османска власт.

Това стана ясно по време на дебата „Минало несвършващо” в сряда вечер в Центъра за култура и дебат „Червената къща”. Там бяха представени резултатите от теренно изследване „Топоси на историческата памет”. То е осъществено в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. и частично повторено за мюсюлманските малцинства през октомври 2010 г. – януари 2011 г. Проектът е на Нов български университет и Американския университет в България с ръководител Евгения Иванова.

Целта му е да идентифицира местата, събитията, действащите лица в българската в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани.

На 21 март 2015 г., събота, в Ловеч ще се проведе поклонение в памет на жертвите на лагера „Слънчев бряг” край града. Събитието, което ще се състои за 25-ти пореден път, е организирано от СДС-Ловеч, а традицията е поставена през пролетта на 1990 г.

Шествието в събота ще тръгне в 13.30 ч. от площада пред сградата на Областната управа и ще премине през града и по пътя Ловеч-Троян до каменната кариера на Трудовата група – Ловеч край града, станала известна като лагера „Слънчев бряг”.

От 14.30 ч. на каменната кариера на някогашния лагер ще бъде извършена панихида от свещеници от Ловчанската митрополия и ще бъде почетена паметта на жертвите. В поклонението се очаква да  участват граждани на Ловеч и страната, репресирани, депутати и представители на ръководства на десни политически партии, журналисти.

Лагерът край Ловеч е създаден със знанието на Политбюро на ЦК на БКП, ръководено от Тодор Живков, през лятото на 1959 г., след като се взима решение за закриване на най-големия концлагер за политически противници на комунистическия режим „Белене”.