Без съмнение в том 2 от своето мащабно изследване „История на комунизма в България”, което ви представям в електронната библиотека на desebg.com днес, проф. Диню Шарланов е посветил на съпротивата на българското общество срещу комунистическата власт в страната.

Това не е случайно проф. Шарланов откри в края на 90-те години за българското общество изключително слабо известното на хората съпротивително движение на горяните. И ако в своята книга „Горяните. Кои са те” той акцентира върху проявите на въоръжената съпротива на горянското движение, то в том 2 на „Историята на комунизма в България” неговото проучване се разпростира, не само върху нелегалната, но и легалната съпротива.

Авторът разделя съпротивата срещу комунизма в България на четири етапа. Първият етап е от септември 1944 г. до обесването на лидера на демократичната опозиция Никола Петков през септември 1947 г. и последвалата забрана на опозиционните партии.

Вторият период е от 1947 до 1955 г. Нейната социална база е забранените опозиционни партии – БЗНС „Никола Петков”, Демократическата партия, Радикалната партия и Социалдемократическата партия През тези години съпротивата придобива масов характер и в селата в резултат на принудителните държавни доставки на селскостопански произведения и чрез отнемане на частната собственост върху земята с насилственото коопериране.

Третият период е от 1955 до 1965 г. Той е характерен с тиха и прикрита съпротива. След Женевското съвещание през 1955 г. на СОЩ, СССР, Англия и Франция е направен първият пробив в „желязната завеса”, като „равновесието на страха” между Запада и Изтока се измества с „мирно съвместно съществуване”. Надеждите за освобождение са заменени от разочарованието след съветските танкове при бунтовете в Берлин през 1953 г. и при народното въстание в Унгария през 1956 г., при които Западът остава пасивен.

Четвъртият период, който е най-продължителен, според Шарланов е съпротивата срещу съветизацията след 1965 г. до падането на Берлинската стена. .

Сигурен съм, че още когато в началото на своите проучвания за масовите убийства без съд и присъда след 9 септември 1944 г., събрани в книгата „Тиранията”, а след това и откритията за въоръжената съпротива на горянското движение, родили книгата „Горяните. Кои са те” проф. Диню Шарланов е прозрял необходимостта от разширяване на рамката на българския комунизъм.

Двадесет години след разпада на системата той издаде фундаментално по целите и мащабите си изследване –  изследване „История на комунизма в България” (2009).

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям том 1 двутомното издание.

„Изходната основа за научното изследване на периода от септември 1944 г. до 1989 г. са подходите, формите и средствата, прилагани от комунистическата пария под ръководството на Москва, за комунизиране и съветизация на България”, посочва в предисловието си авторът.

Той отбелязва, че това е двустранен процес, който протича твърде интензивно в неговия първи етап, състоящ се с окупацията на България от Червената армия (септември 1944 г. декември 1947 г.).

„Това е време на класов геноцид, на нечувано насилие, което е същността на комунизма и крайъгълен камък на системата. Чрез насилие и само чрез насилие страните от Източна Европа са превърнати в съветски провинции”, пише Шарланов.

Според него важен аспект в разглеждането на съветизацията на България е вживяването на Москва в ролята на комунистическа Мека, откъдето се излъчва истината, неподлежаща на никакво съмнение и изискваща робско подчинение.

Системата на съветизация има и друга съществена страна. Тя смазва и унищожава всичко национално в страните – от държавническите прийоми на управление до традициите в бита и религията. .

Наскоро в Гданск поляците откриха чудесен паметник на Роналд Рейгън. Фигурата на американския президент е издигната в крайбрежния градския парк, кръстен на негово име, в компанията на полския папа Йоан Павел II.

Полша има защо да уважава Рейгън – неговата политика спрямо комунистическа Варшава в началото на 80-те години на миналия век беше важна подкрепа за „Солидарност” и свободолюбивите поляци.

Мисля си, че във всички страни от Източна Европа, страдали от желязната прегръдка на Кремъл, като знак на благодарност би следвало да има по един монумент на първия американски президент, повярвал, че зад фасадата на мирното съвместно съществуване СССР е един икономически разстроен глинен колос.

Всъщност Рейгън е голямата политическа фигура, която му „помогна” да се срути, донасяйки свободата на задушаваните демокрации в страните от социалистическия лагер, които съветската империя контролираше.

Колкото и да е иронично широко разпространено мнение дори на Запад е, че авторът на съветската перестройка Михаил Горбачов е с особени заслуги за разпада на съветската система. Това мнение не кореспондира с някои по-малко известни факти, които са в основата на политиката спрямо съветския блок, която възприема САЩ след идването на Роналд Рейгън на президентския пост.

Сериозните изследователи знаят, че Горбачов е заклет ленинец и „реформатор” по неволя, който няма за цел да разруши системата, а да я преустрои в опита да я спаси. Той едва ли би предприел този опит след съветския застой през 70-те години, ако не е принуден да отговори на серия от инициативи на Рейгъновата администрация.

Затова е много важно да се знаят тези подробности от американската политика през 80-те години, довели до краха на комунистическата система. Хубавото е, че те са описани в една от любимите ми книги – „Победа” на Питър Суайцър, която горещо ви препоръчвам и която тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com.

Днес се навършват 23 години от падането на Берлинската стена, ознаменувало началото на разпада на Източния блок.

Сайтът desebg.com припомня историята на Берлинската стена и ви предлага един клип, озвучен с хита на Scorpions „Wind of Change“, който ще ви върне в периода 1961 г. -1989 г. на нейната история.

Строителството на Стената започва на 13 август 1961 г. в в условия на изострени отношенията между СССР и САЩ. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.

Тогавашният комунистически лидер на ГДР възхвалява стената с думите: „Тук, на Бранденбургската врата, работническата класа на ГДР, заедно с нашите съюзници, положи основите на мира.”