Христо Монов, депутат от „Коалиция за България” и агент на Държавна сигурност взриви днес социалните мрежи, след като в интервю за „Канал“ 3 определи протестиращите като „интернет лумпени“.

„Технологията роди днес интернет лумпена. Те протестират за всичко. Може би ще започнат да протестират и за това, че съществуват. В други страни отнемат родителските права при участие на дете в политически митинги”, заяви депутатът с досие пред телевизията.

Монов влезе в 42-то Народно събрание, след като от гражданската квота на листата на БСП в Бургас, където заемаше второ място. Той е един от четиримата депутати – агенти на комунистическите тоталитарни служби, които БСП вкара в 42-то Народно събрание.

През април тази година комисията по досиетата обяви неговата принадлежност към репресивния апарат на БКП. Христо Монов (1958) е вербуван на 11 ноември 1988 г. (точно година преди първия свободен демократичен митинг на пл. „Ал. Невски”) от Софийско градско управление на МВР-ДС като агент под псевдонима „ГОГОВ”. Снет е от действащия оперативне отчет през 1990 г. Личното му дело е запазено.

За 24 години от промените насам общо 159 сътрудници на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА са избирани за народни представители, показва статистиката на сайта desebg.com. Тя е базирана на обявените официално решения на комисиите по досиетата в периода 1997-2013 г. Данни се отнасят за депутатите в 7-то Велико Народно събрание и следващите седем обикновени парламенти от 36-то до 42-то Народно събрание включително.

Пропадналата проверка на комисията „Тамбуев”

За първи път въпроса за сътрудничеството към бившата Държавна сигурност на народните представители е поставен от депутатите от СДС след сформирането на 7-то Велико Народно събрание (ВНС) през лятото на 1990 г. Тогава е избрана комисията „Тамбуев” (на името на председателя й Георги Тамбуев, БСП). Нейната задача е да огласи сътрудниците в 7 ВНС. В навечерието на доклада и през пролетта на 1991 г. във в. „Факс” изтича неофициален списък с имената на 32 депутати, по-голямата част от които не е потвърдена по-късно от следващите комисии. Заради скандала комисията „Тамбуев” така и не излиза с решение.

Общо 12 са сътрудниците на комунистическите тайни служби, които са избрани за народни представители в 42-ро Народно събрание. Това показва справка на сайта desebg.com, след като ЦИК обяви имената на избраните депутати в новия парламент.

И четирите парламентарно представени партии ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака” имат депутати с досиета. ГЕРБ вкарва 3 сътрудници, БСП и ДПС по 4 сътрудници, а „Атака” – 1 сътрудник.

В листите си за 42-то Народно събрание те бяха издигнали в листите си следния брой сътрудници:

• ГЕРБ – 6;
• БСП – 15;
• ДПС – 16;
• Атака – 4.

Избрани в новия парламент депутати с принадлежност към ДС по партии

ГЕРБ:
Любомир Христов (1954), издигнат в 30-и МИР-Шумен – резидент „ХАРИ” на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) от 1981 г.;
Румен Иванов (1962), издигнат в 8-и МИР-Добрич – щатен служител на Областно управление на МВР-ДС в Толбухин (Добрич) от 1987 г.;
Стефан Дедев (1959), издигнат от 16-и МИР Пловдив – щатен служител в граничен отряд от 1987 г.

 Иванов и Дедев бяха депутати от ГЕРБ и в 41-то Народно събрание, а Христов на предишните парламентарни избори през 2009 г. е кандидат-депутат.

Сайтът desebg.com представя заключителната част от досието на Ахмед Доган. В част 9.3 са публикувани финалните документи от том 5 (152-203 листи) от работното дело на агент „САВА”, псевдонимът, по който Доган работи за 05 отдел "Нелегали" на Първо главно управление (ПГУ) на ДС от 1979 г.

Материалите разкриват някои моменти от разследването на „САВА” след 1985 г., когато е разкрита връзката му с български турци, разпространяващи нелегални позиви от името на Турско национално освободително движение в България.

Документите показват и поведението на Доган след осъждането и попадането му в затвора. Интерес представлява справка относно участието на Меди Доганов в противодържавни структури, подписана от главен следовател майор Ангел Александров. Това е следователят от тогавашния отдел ДС в Главно следствено управление на МВР, който разследва Доган и в резултат на това дело, той е осъден на 10 години лишаване от свобода.

Важна подробност е, че след промените Александров и Доган поддържат приятелски отношения.