Парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, съвместно с фондация „Конрад Аденауер” организират кръгла маса на тема „Комисията по досиетата – настояще и бъдеще”, съобщиха организаторите.

Дискусията ще се проведе на 3 април 2018 г., вторник, от 10 часа в зала „Изток” на Народното събрание.

Целта на инициативата е да се подложи на публичен дебат с участието на експерти и общественици, изминатия дотук път от процеса на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби, както и въпроса какво следва да се направи оттук нататък за довършването му.

Кръглата маса ще бъде открита от председателя на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов, а водещ ще е проф. Веселин Вучков, юрист и университетски преподавател.

Сайтът desebg.com публикува резюме от доклада на д-р Ондржей Крайняк, председател на борда на директорите на Института за национална памет в Словакия. Озаглавен „Ние простихме, но не забравяме” той беше изнесен на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от българската Комисия по досиетата и проведена на 25 ноември 2015 г. в София.

Дейностите на Института за национална памет (ИНП) в Словакия се основават на три стълба: архив, изследвания и жива памет – устна история.

Архивът е само един от трите важните стълба, защото без пълни и безпристрастни научни изследвания, образование, обучение и изграждане на жива памет, тя, поради възможен политически натиск, може постепенно да загуби своето значение. Дейността на ИНП е запазила известна продължителност, по-специално в управлението и разкриването на архивите на Държавна сигурност, а също и в областта на научните изследвания, образованието и обучението.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям първия от двата тома документални сборници на Комисията по досиетата, посветени на „възродителния процес”. Той беше издаден в края на 2013 г., а официално беше представен в Софийския университет „Св. Климент Охридски” в началото на тази година.

Той излиза под заглавието "Държавна сигурнст - смяната на имената - Възродителния процес 1945-1985" и под №12 от поредицата "Из архивите на ДС" на Комисията. Документалното издание е първото, което е изготвено самостоятелно от експерти на дирекцията за изследване на архива на Комисията по досиетата, която доскоро използваше външни консултанти – историци и изследователи. Става въпрос за млади служители на независимия държавен орган, завършили история или архивистика. Самата дирекция, която беше създадена в началото на втория мандат на Комисията по досиетата, се ръководи от човек с опит – Татяна Кирякова, член на Комисията при първия й мандат и един от съставителите на документалните сборници „КГБ и ДС – връзки и зависимости 1950-1991” (2009) и „Международният тероризъм в досиетата на ДС” (2011).

Самата идея са съставянето на сборник, посветен на „възродителния процес е на зам.-председателя на Комисията по досиетата Айруш Хаджи и на члена й Борис Михайлов. Важно е да се отбележи, че самият г-н Хаджи е жертва на насилственото преименуване (виж неговата изповед – тук) през 1973 г. в Корница, където е роден, а заради съпротивата си е осъден.

Документите в архива на Държавна сигурност се оказват толкова обемни, че Комисията решава изданието за „възродителния процес” да е двутомно, като том 1, който представям, обхваща периода 1945-1985 г. (следващата неделя ще бъде представен и том 2). Едно от достойнствата на двата документални сборници, което беше отбелязано и от историка доц. Михаил Груев на премиерата, е, че съставителите от Комисията включват напълно нови и неизвестни до момента архивни материали, като по този начин избягват дублирането на документи, обект на други изследвания, публикувани преди това.

„Стремежът на съставителите на „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес 1945-1985” бе включените в сборника документи да не са публикувани в други издания досега”, е отбелязано във въведението на том 1. Опасенията на експертите от Комисията по досиетата, че повечето от събитията са добре известни и подробно изследвани, се оказват неоснователни. В проблем се оказва изключително големият по обем архивен материал по темата и неговото изследване и отсяване на най-важните документи.

Двадесет и една година след промените България се сдоби с най-модерния архив за документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб сред всички бивши страни от Източния блок.

Това стана с официалното откриване на изградения от комисията по досиетата Централизиран архив на документите на ДС днес в Банкя. Архивът, в който ще се съхраняват всички документи на ДС и РУ-ГЩ, беше открит от министър-председателя Бойко Борисов и от председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов.

„Дойде един дългоочакван момент, зад който стои 4-годишен труд на комисията и нейната администрация”, заяви Костадинов. „Започнахме без нито 1 кв. метър, без нито един служител, но си поставихме задачата да върнем доверието в закона и в комисията и да изпълним задачата да обслужваме хората, които желаят да се запознават с документите на ДС и да съградим този сграден фонд, в който ще се обединят всички архиви на ДС. Това е едно уникално съоръжение, с което не разполагат повечето от другите страни, които отварят архивите от времето на комунизма”, допълни той.

Премиерът Бойко Борисов заяви: „Най-сетне 22 години след промените архивът на ДС е на едно място и става достъпен. Той вече физически е в тази сграда. Тези, които желаят вече безпрепятствено могат да се запознаят с документите”.