В условията на задълбочаващата се криза с пандемията от ковид-19 в страната Комисията по досиетата успя да представи два нови документални сборника, като по този начин продължи да изпълнява държавната политика по популяризирането на архивното наследство на тоталитарните комунистически служби.

Новите фототипни издания от поредицата „Из архивите на ДС“ са озаглавени „Държавна сигурност и анархистите в България (1944-1991)“ и „Държавна сигурност и земеделците (1944-1991)“, а премиерата им се състоя в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Събитието бе организирано от ЮЗУ (Комисията гостува в университета за втори път), съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград.

Документите на тоталитарните комунистически служби (бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА) вече надхвърлят 14 километра.

Това стана ясно от доклада за дейността на Комисията по досиетата в периода юли-декември 2017 г., внесен от нея в Народното събрание и публикуван на сайта на независимия държавен орган.

В отчета си Комисията посочва, че в Централизирания архив за документите на тоталитарните служби, изграден в гр. Банкя и функционираш от 2011 г. насам се съхраняват около 14 348 линейни метра архиви на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Приключи глобалната проверка за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лицата, заемали или заемащи ръководни постове в държавните фирми към Министерството на земеделието и храните.

Това стана ясно, след като Комисията по досиетата огласи последната частична проверка на служителите, чиито имена започват с буквата от С до Я.

Общо 792 души подлежаха на проверка за принадлежност и именно поради големия брой проверките се извършваха на части по азбучен ред на малките имена.

По закона за досиетата Комисията е длъжна да извърши проверка за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на членовете на управителни и надзорни органи на държавни или общински дружества, на дружества с 50 и повече на сто държавно или общинско участие или на техни дъщерни дружества, в които притежават 50 или повече на сто от капитала към Министерство на земеделието и храните (предишно наименование Министерство на земеделието, храните и горите).

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов е умерен в медийните си изяви и рядко говори за огромните трудности, с които независимият държавен орган се е сблъскал от 2007 г. в процеса на осветяването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Пред гостите в Българския културен институт в Берлин, където миналата седмица Комисията по досиетата представи част от своята богата дейност, Евтим Костадинов разкри в своето изказване малко известни моменти от тези трудности.

Сайтът desebg.com бе единствената медия, отразила събитието, и публикува в отделен текст с незначителни съкращения словото на председателя на Комисията по досиетата:

Нямахме нито място за работа, нито бюджет

Стартирахме с едно решение на 40-то Народно събрание. Влязох в парламента като народен представител, а след избора на новата Комисия по досиетата излязох като неин председател и се чудих откъде да започна. Нямахме нито място за работа, нито бюджет. Само едно решение на парламента.