Двадесет и една година след промените България се сдоби с най-модерния архив за документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб сред всички бивши страни от Източния блок.

Това стана с официалното откриване на изградения от комисията по досиетата Централизиран архив на документите на ДС днес в Банкя. Архивът, в който ще се съхраняват всички документи на ДС и РУ-ГЩ, беше открит от министър-председателя Бойко Борисов и от председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов.

„Дойде един дългоочакван момент, зад който стои 4-годишен труд на комисията и нейната администрация”, заяви Костадинов. „Започнахме без нито 1 кв. метър, без нито един служител, но си поставихме задачата да върнем доверието в закона и в комисията и да изпълним задачата да обслужваме хората, които желаят да се запознават с документите на ДС и да съградим този сграден фонд, в който ще се обединят всички архиви на ДС. Това е едно уникално съоръжение, с което не разполагат повечето от другите страни, които отварят архивите от времето на комунизма”, допълни той.

Премиерът Бойко Борисов заяви: „Най-сетне 22 години след промените архивът на ДС е на едно място и става достъпен. Той вече физически е в тази сграда. Тези, които желаят вече безпрепятствено могат да се запознаят с документите”.

Общо 60 сътрудници на тоталитарните комунистически служби са заемали или заемат ръководни постове в ръководните и контролни органи на БСП.

Това стана ясно днес, 29 март 2019 г., след като Комисията по досиетата обяви проверката за принадлежност на лицата в ръководните тела на социалистическата партия.

Проверката е обхванала общо 454 души. От тях с принадлежност към Държавна сигурност или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА са установени 60 лица (решение №1591 от 29 март 2019 г.).

Комисията е обявила данните за 52 от тях, а останалите 8 са починали и по закона за досиетата в тези случаи информацията не е публична.

Сътрудниците на комунистическите служби във висшия ръководен апарат на БСП са присъствали през всички години на прехода, показват данните от проверката на Комисията.

Само ден, след като над 60 университетски преподаватели, журналисти и изследователи излязоха с отворено писмо до премиера и министър-председателя с призова избора на нов състав на Комисията по досиетата да се проведе при широк обществен дебат, Парламентарната група на ГЕРБ излезе в декларация днес, в която приема направеното предложение и предлага да се отмени започнатата от парламента процедура по номинации.

До отвореното писмо се стигна, след като миналата седмица стана ясно, че ГЕРБ предлагат за председател на Комисията своя депутат Антон Тодоров, срещу което остро несъгласие изразиха не само подкрепилите отвореното писмо общественици, но и извънпарламентарните партии „Да, България” , ДСБ, „Зелените”, БЗНС и ДЕОС в своя отделна обща позиция.

Сайтът desebg.com публикува резюме от доклада на д-р Ондржей Крайняк, председател на борда на директорите на Института за национална памет в Словакия. Озаглавен „Ние простихме, но не забравяме” той беше изнесен на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от българската Комисия по досиетата и проведена на 25 ноември 2015 г. в София.

Дейностите на Института за национална памет (ИНП) в Словакия се основават на три стълба: архив, изследвания и жива памет – устна история.

Архивът е само един от трите важните стълба, защото без пълни и безпристрастни научни изследвания, образование, обучение и изграждане на жива памет, тя, поради възможен политически натиск, може постепенно да загуби своето значение. Дейността на ИНП е запазила известна продължителност, по-специално в управлението и разкриването на архивите на Държавна сигурност, а също и в областта на научните изследвания, образованието и обучението.