Комисията по досиетата приключи глобалната проверка за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лица, заемали или заемащи ръководни постове в политическите партии в страната, като огласи агентите в последните 8 партийни формации.

С тях са проверени общо 131 партии, действащи към 2019 г. по данни на Софийския градски съд. Ръководните постове се отнасят за лицата, които са били или са председатели, заместник-председатели и членове на ръководни и контролни органи на политически партии. Много малка част от проверените партии са без сътрудници на ръководни позиции.

Проверката в БЗНС „Единен” е обхванала общо проверени 31 лица (решение №2-1724 от 11 октомври 2019 г.). от тях са установени с принадлежност 9 души.

С арестуването на пасторите през 1948 г. и осъждането им на скалъпен съдебен процес през 1949 г. Държавна сигурност е започнала разправата с различните вероизповедания, изпълнявайки политиката на БКП за създаване на атеистична държава.

Това стана ясно по време на премиерата на новия документален сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и вероизповеданията” – част ІІІ – „Протестантска църква и религиозни секти”, който се състоя днес (10 октомври 2018 г.) в Литературно-художествения музей „Чудомир” в гр. Казанлък.

Желанието на българското общество за отварянето на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е непроменлива константа през годините на прехода още от самото му начало досега, но процесът на осветляването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби е обект на нескончаеми опити за блокиране.

 През последните осем години най-малко една дузина са сериозните атаки срещу закона за досиетата и срещу независимата държавна Комисията, която го изпълнява. Противниците на отварянето на архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия опитаха всевъзможни начини да спрат осветяването на огромната мрежа от сътрудници, които са заемали или заемат ръководни постове в различните власти и редица сектори на цялото общество след краха на комунистическия режим през 1989 г.

Изложбата „Десталинизацията 1953-1964” – дилемата на едно противоречиво десетилетие предизвика интереса на ученици, учители и граждани във Враца.

Тя беше открита в понеделник (6 юни 2016 г.) в Младежкия дом във Враца. Изложбата, която е съвместна инициатива на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, гостува в града по поканата на общината.

Изложбата бе открита от зам.-кмета на община Враца Петя Долапчиева с ресор образование и култура.

Тя подчерта, че „основната ни цел трябва да бъде огласяване на истината, тъй като без познанието на миналото не можем да вървим напред”. Зам.-кметът призова младите хора да извървят пътя напред, изучавайки и осмисляйки миналото ни.

На премиерата присъстваха присъстваха преподаватели и ученици от училищата „ Козма Тричков”, „Христо Ботев” и „Васил Кънчев” във Враца.