Тази неделя в библиотеката на desebg.com ви представям документалния сборник „Държавна сигурност и бежанските лагери на Запад (1944-1991)“. 

Изданието на Комисията по досиетата излиза под №53 от поредицата „Из архивите на ДС” и е част от изследователската програма на независимия държавен орган за 2019 г.

Заради пандемията от комунистическия китайски вирус (комид-19) и последвалите противоепидемични мерки премиерата на сборника се състоя едва през юни 2021 г. в Нов български университет.

Трябва да се отбележи, че за първи път темата за лагерите, в които политическите бегълци от комунистическия режим в България са били настанявани временно, се разглежда така подробно в архивите на Държавна сигурност.

Досега представите за бежанските лагери в публичното пространство и в някои документални изследвания, свързани с българската политическа емиграция в периода 1944-1989 г., са градени изключително и само върху свидетелствата на различни политически емигранти.

Сега читателите имат възможност да добият представа за лагерите за политически бегълци от събраната информация в репресивния апарат на БКП.

А Държавна сигурност активно се интересувала от тези места за  проучване и разпределение на политическите емигранти.

Този интерес се канализира след като през 1947 г. политическата опозиция в страната е ликвидира и тоталитарната БКП вижда в политическата емиграция противник, който трябва да бъде разединен и „разложен“ по терминологията на Държавна сигурност, която се захваща с това.

ДС гледа на лагерите за политически бегълци като на места, където противникът извършва дейност в ущърб на режима в НРБ.

Целта на Държавна сигурност е да събере информация за структурата и режима в лагерите, техните ръководства, начина на финансирането им.

А също и така и да попречи на тяхната дейност чрез диверсии и саботажи, а също така и чрез внедряване на своя (временна) агентура в тях.

Документалният сборник съдържа документи за бежанските лагери в Гърция, Турция, Италия, Австрия, Федерална република Германия, както и в Швеция.

Макар и да са наричани лагерите на Запад, това определение трябва да се възприема условно, защото само една част от политическите бегълци за използвали западната граница с тогавашната Югославия, а други са пробвали шанса си през южната с Гърция и югоизточната с Турция.

Върховният административен съд (ВАС) оттук нататък ще опъва чадър над осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, които Комисията по досиетата оповестява публично повторно или с последващи свои решения в качеството им на лица, заемали или заемащи различни ръководни постове след 10 ноември 1989 г.

Решението на съда е взето по тълкувателно дело 9/2019 г. от Общото събрание на ВАС, което заседава на 28 май 2021 г. Неговата цел беше Темида да уеднакви противоречивата си съдебна практика по създаден от самия съд казус.

Решението, което противоречи на духа на закона за досиетата и на обществения интерес за осветяването на агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, все още не е обявено официално, но източници на desebg.com посочиха, че във ВАС изчакват удобен момент, в който да го публикуват, за да се опитат да си спестят скандала, който ще си навлекат с тази позиция.

Независимо от неблагоприятната обстановка, предизвикана от пандемията с китайския комунистически вирус за изминалата 2020 г. Комисията по досиетата е предоставила над 6700 архивни документи за ползване на граждани и изследователи.

Това показват данните от двата отчетни доклада на независимия държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби и предоставяне на обществен достъп до документалното им наследство.
По закона за досиетата Комисията се отчита два пъти в годината пред Народното събрание (юли и декември).

 Desebg.com представя статистиката от двата отчетни доклада, публикувани на страницата на Комисията.

Министерството на правосъдието най-накрая предаде на Комисията по досиетата делата на затворниците по времето на комунизма, много от които са осъдени по политически присъди, както и агентурата, работила срещу тях.

Това стана ясно от междинния отчетен доклад на Комисията по досиетата пред Народното събрание. С него парламентът се информира за дейността на независимия държавен орган в периода 1 декември 2013 г. – 30 юни 2014 г.

В доклада е посочено, че в този период от Министерството на правосъдието са предадени 6043 броя архивни дела и 7033 броя картони. Това бяха едни от проблемните архиви, които отделни държавни институции не бяха предали на Комисията още в предишните управления, въпреки че законът за досиетата от 2006 г. изискваше всички архиви, свързани с комунистическите тоталитарни служби да бъдат прехвърлени под нейния контрол още през лятото на 2007 г.