Желанието на българското общество за отварянето на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е непроменлива константа през годините на прехода още от самото му начало досега, но процесът на осветляването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби е обект на нескончаеми опити за блокиране.

 През последните осем години най-малко една дузина са сериозните атаки срещу закона за досиетата и срещу независимата държавна Комисията, която го изпълнява. Противниците на отварянето на архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия опитаха всевъзможни начини да спрат осветяването на огромната мрежа от сътрудници, които са заемали или заемат ръководни постове в различните власти и редица сектори на цялото общество след краха на комунистическия режим през 1989 г.

Изложбата „Десталинизацията 1953-1964” – дилемата на едно противоречиво десетилетие предизвика интереса на ученици, учители и граждани във Враца.

Тя беше открита в понеделник (6 юни 2016 г.) в Младежкия дом във Враца. Изложбата, която е съвместна инициатива на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, гостува в града по поканата на общината.

Изложбата бе открита от зам.-кмета на община Враца Петя Долапчиева с ресор образование и култура.

Тя подчерта, че „основната ни цел трябва да бъде огласяване на истината, тъй като без познанието на миналото не можем да вървим напред”. Зам.-кметът призова младите хора да извървят пътя напред, изучавайки и осмисляйки миналото ни.

На премиерата присъстваха присъстваха преподаватели и ученици от училищата „ Козма Тричков”, „Христо Ботев” и „Васил Кънчев” във Враца.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям първия от двата тома документални сборници на Комисията по досиетата, посветени на „възродителния процес”. Той беше издаден в края на 2013 г., а официално беше представен в Софийския университет „Св. Климент Охридски” в началото на тази година.

Той излиза под заглавието "Държавна сигурнст - смяната на имената - Възродителния процес 1945-1985" и под №12 от поредицата "Из архивите на ДС" на Комисията. Документалното издание е първото, което е изготвено самостоятелно от експерти на дирекцията за изследване на архива на Комисията по досиетата, която доскоро използваше външни консултанти – историци и изследователи. Става въпрос за млади служители на независимия държавен орган, завършили история или архивистика. Самата дирекция, която беше създадена в началото на втория мандат на Комисията по досиетата, се ръководи от човек с опит – Татяна Кирякова, член на Комисията при първия й мандат и един от съставителите на документалните сборници „КГБ и ДС – връзки и зависимости 1950-1991” (2009) и „Международният тероризъм в досиетата на ДС” (2011).

Самата идея са съставянето на сборник, посветен на „възродителния процес е на зам.-председателя на Комисията по досиетата Айруш Хаджи и на члена й Борис Михайлов. Важно е да се отбележи, че самият г-н Хаджи е жертва на насилственото преименуване (виж неговата изповед – тук) през 1973 г. в Корница, където е роден, а заради съпротивата си е осъден.

Документите в архива на Държавна сигурност се оказват толкова обемни, че Комисията решава изданието за „възродителния процес” да е двутомно, като том 1, който представям, обхваща периода 1945-1985 г. (следващата неделя ще бъде представен и том 2). Едно от достойнствата на двата документални сборници, което беше отбелязано и от историка доц. Михаил Груев на премиерата, е, че съставителите от Комисията включват напълно нови и неизвестни до момента архивни материали, като по този начин избягват дублирането на документи, обект на други изследвания, публикувани преди това.

„Стремежът на съставителите на „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес 1945-1985” бе включените в сборника документи да не са публикувани в други издания досега”, е отбелязано във въведението на том 1. Опасенията на експертите от Комисията по досиетата, че повечето от събитията са добре известни и подробно изследвани, се оказват неоснователни. В проблем се оказва изключително големият по обем архивен материал по темата и неговото изследване и отсяване на най-важните документи.

Видео от откриването на Централизирания архив на документите на Държавна сигурност в гр. Банкя, 8 февруари, 2011 г.