На 5 април 2007 г. 40-то Народно събрание избира Комисия по досиетата – държавна институция, на която демократичното общество възлага надеждата да освети сътрудниците на комунистически служби и техните зависимости след краха на тоталитарната система през 1989 г. оплела в тайните си мрежи и паралелна власт хиляди агенти на режима на БКП.

Петнадесет години по-късно и законът за досиетата и Комисията, която го прилага все още работят – един невероятен факт за ширините на поскомунистическа България, която по различни причини не успя да извърши успешно пътя на декомунизацията независимо, че стана член на НАТО и Европейския съюз.

В библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и анархистите в България 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. То излиза под №47 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен на 27 октомври 2021 г. пред представители на академичните среди в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград, като премиерата се излъчваше онлайн за граждани и студенти от страната и чужбина.

Представянето на фототипното издание идва с двегодишно закъснение заради ограниченията, въведени след избухване на пандемията от ковид-19, която попречи на Комисията по досиетата да провежда нормално своята публична дейност по популяризиране на документите на бившата Държавна сигурност.

В хартиеното издание на сборника са включени 115 архивни документи, а в разширения електронен вариант (DVD) – 232, като подборът е направен от над 100 архивни единици.

Както заяви по време на премиерата членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева „малко се знае за движението на анархистите в България“. Те се преследвани и преди 9 септември 1944 г., но архивните документи на Държавна сигурност разкриват какво се е случило с анархистите след Деветосептемврийския преврат, с който във властта влизат комунистите.

Още през 1945 г. структурата на отделение „А“ на ДС (вътрешното политическо разузнаване) съществува подразделение (група), която е натоварена с преследването на анархистите в страната.

Архивите разкриват, че масовите арести и въдворявания в лагери започват през 1945 г., но най-силният удар анархистите получават през декември 1948 г., броени дни преди Петият конгрес на Българската работническа партия (комунисти), на която тя сменя името си на БКП и приема старинския модел на развитие на тоталитарната държавна.

Поредна група студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” посети Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от Комисията по досиетата край гр. Банкя.

Посещението им съвпадна с 10-годишнина от дейността на независимия държавен орган, избран от Народното събрание през 2017 г.

Пред студентите беше представена презентация за целите, задачите и работата на Комисията.

Младите хора имаха възможност да се запознаят с някои от документалните издания на Комисията по досиетата, сред които  „Държавна сигурност и еврейската общност в България”,  „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес 1945-1990 г.”, том 1 и том 2, както и „Държавна сигурност и малцинствата”.

В област Силистра има общински съветници, избрани на последните местни избори през октомври 2023 г., които са с принадлежност към тоталитарните комунистически служби.

Това стана ясно днес, след като Комисията по досиетата огласи резултата от проверката на Силистренска област.

Тя е обхванала общо 342 души, регистрирани от ОИК като кандидати за местния вот миналата есен.

Комисията по досиетата е посочила, че други 363 кандидати за общинари не подлежат на проверка по закона за досиетата, тъй като към юли 1991 г., когато официално е отменен Указът за Държавна сигурност, по който тя е функционирала, те не са били пълнолетни и не са могли да бъдат вербувани.