В началото на декември 2019 г. председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков образува тълкувателно дело за уеднаквяване на практиката на съда по дела, заведени от сътрудници на тоталитарните комунистически служби срещу решения на Комисията по досиетата, с които тя огласява тяхната принадлежност в качеството им на лица, заемали или заемащи различни ръководни длъжности.

За това той е сезиран още през лятото от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна е информиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

За докладчик по новообразуваното тълкувателно дело председателят на ВАС е определил съдия Румяна Лилова. Сайтът desebg.com припомня в ръцете на кого е поверен този случай.

Съпруга на магистрат, замесен в корупционен скандал

 Румяна Лилова е съпруга на съдията Андрей Икономов, председател на Пето отделение във ВАС (2004-2010). През 2010 г. той се оказа един от цяла група висши магистрати, замесени в схема за придобиване на апетитни имоти в Приморско чрез „нуждаещи се” членове на семействата им.

Изложбата „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие 1953-1964” беше представена в сряда вечер (13 февруари 2019 г.) в Литературно-художествения музей „Чудомир” в Казанлък.

Тя е инициатива на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, а поканата да гостува в града на розите е на ръководството на музея „Чудомир”.

Директорът на музея Добрина Матова откри събитието, определяйки изложбата, като „изключително интересна, която хвърля светлина върху едно много трудно време от историята не само на България, но и на бившите социалистически страни”.

По думите ѝ експозицията показва достоверно малко известни и използвани досега архивни документи, фотографии и графики, които разкриват важни моменти от събитията в края на 50-те и през 60-те години на ХХ век.

Общо 38 825 души са проверени за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия през 2018 г.

Това става ясно от доклада за дейността на Комисията по досиетата, внесен в Народното събрание преди броени дни.

Независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби и достъпа до архивите на ДС, се отчита два пъти годишно (юли и декември) с доклади пред парламента.

От публикуваните на сайта на Комисията отчети става ясно, че през първото полугодие са проверени 19 331 лица, а през второто – 19 494 души.

Въпросите каква е била партийно-държавната политика към малцинствата в България в периода 1944-1989 г. и каква е ролята на репресивния апарат на Българската комунистическа партия отведе студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” при досиетата на бившата Държавна сигурност.

В четвъртък (14 май 2015 г.) първокурсници от катедра „Публична администрация” в най-старото висши учебно заведение в страната посетиха Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от Комисията по досиетата в Банкя през 2011 г.

Студентският интерес към малцинствата е свързан с курса по етнополитики, който изучават, а конкретният повод за посещението са двата сборника по темата, издадени от Комисията по досиетата – „Държавна сигурност и еврейската общност в България” и  „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес 1945-1990 г.”, том 1 и том 2 (2013).