В библиотеката на desebg.com представям трета част на тритомното издание „Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“.

Документалният фототипен сборник е част от поредицата на Комисията по досиетата „Из архивите на ДС“ и е от изследователската ѝ програма за 2018 г.

Представянето му бе неколкократно отлагано заради пандемията от ковид-19 и премиерата му се състоя онлайн през януари 2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сборникът „Държавна сигурност и българската икономика 1944–1991 г.“ част 3 включва 47 документа, а разширеният му електронен вариант 88 документа. Те са в периода 1983-1990 г. и са подредени хронологично, като към всеки от тях има кратка анотация.

Това е времето, в което тоталитарния комунистически режим влиза в третия фалит.

През 1987 г. управителят на БНБ Васил Коларов информира лично генералния секретар на БКП Тодор Живков, че обикновено развитите държани отделят до 25% от приходите си за взимане на външни заеми, а в НРБ заемите и лихвите по тях тогава са надхвърляли 100%.

В резултат на нефунциониращата планова икономика от съветски тип тоталитарното управление на БКП начело с Живков бързо натрупва почти 11 млрд. долара външен дълг (към 1989 г.), а за да закърпва положението от 1986 г. създава и огромен вътрешен дълг в размер на 26 млрд. лв.

Студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” се запознаха с архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия и дейността на Централизирания архив за документите на тоталитарните служби в гр. Банкя, изграден от Комисията по досиетата.

С нейно съдействие в четвъртък (31 октомври 2019 г.) в навечерието на Деня на народните будители групата от 30 студенти и научния им ръководител от Философския факултет, катедра „Публична администрация” посетиха Централизирания архив.

Там студентите бяха запознати с историята на процеса на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби, политика, възприета по различно време и във всички останали страни от бившия Източен блок.

Общо 41 сътрудници на тоталитарните комунистически служби от 20 партии и коалиции ще участват в изборите за 51-во Народно събрание на предстоящите предсрочни парламентарни избори на 27 октомври 2024 г.

Това стана ясно днес, след като Комисията по досиетата огласи задължителната проверка на кандидатите за депутати, регистрирани от районните избирателни комисии.

Проверката е обхванала общо 1 793 лица. Други 3 055 кандидати за народни представители не подлежат на проверка, тъй като към юли 1991 г., когато официално е отменен Указа за Държавна сигурност, те не са били пълнолетни и не са могли да бъдат вербувани.

От проверените 1 793 кандидати за депутати Комисията е установила принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА на 41 души (решение №2427 от 18 октомври 2024 г.).

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов е умерен в медийните си изяви и рядко говори за огромните трудности, с които независимият държавен орган се е сблъскал от 2007 г. в процеса на осветяването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Пред гостите в Българския културен институт в Берлин, където миналата седмица Комисията по досиетата представи част от своята богата дейност, Евтим Костадинов разкри в своето изказване малко известни моменти от тези трудности.

Сайтът desebg.com бе единствената медия, отразила събитието, и публикува в отделен текст с незначителни съкращения словото на председателя на Комисията по досиетата:

Нямахме нито място за работа, нито бюджет

Стартирахме с едно решение на 40-то Народно събрание. Влязох в парламента като народен представител, а след избора на новата Комисия по досиетата излязох като неин председател и се чудих откъде да започна. Нямахме нито място за работа, нито бюджет. Само едно решение на парламента.