COMDOS -
Закон за досиетата
|
Написано от Христо Христов
|
Сряда, 22 Януари 2025 19:20 |

„Искаме да закрием Комисията по досиетата. Няма нужда да изливаме ежегодно едни 10 млн. лв. за това. Този архив може да е достъпен и всеки, който иска, да получи отговори на въпросите си“.
Това заяви днес по бТВ Румен Петков, лидер на партия АБВ, която на последните извънредни парламентарни избори през октомври 2024 г. е част от коалицията „БСП – обединена коалиция“, спечелила 20 места в 51-то Народно събрание, сключила преди броени дни споразумение за съставяне на кабинета на Росен Желязков заедно с ГЕРБ-СДС, ИТН и подкрепян от ДПС на Ахмед Доган.
Петков, който не е сред избраните депутати, но очевидно говори от името на лявата коалиция, подчерта, че закриването на Комисията по досиетата е едно от трите техни желания, за които „ние сме информирали нашите партньори в управлението и аз съм убеден, че те ще са мотивирани да направят тези стъпки, защото те са търсени и от обществото. Това са разумни предложения“.
|
продължава>
|
|
COMDOS -
Комисията Костадинов
|
Написано от Христо Христов
|
Четвъртък, 02 Януари 2025 12:42 |

Комисията по досиетата е осветила 403 сътрудници на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия през изминалата 2024 г.
Това показват отчетните доклади на независимия държавен орган, внесени в парламента.
Както е известно, създадената през 2007 г. от Народното събрание Комисия по досиетата е независим орган, натоварен с осъществяване на държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби и достъпа до техните архиви, се отчита по закона за досиетата два пъти (юли и декември) за дейността си с доклади, внесени в парламента.
Юлският отчетен доклад показва, че за първото полугодие на 2024 г. Комисията е установила принадлежността към структурите на ДС и разузнавателните служби на БНА на 281 български граждани.
|
продължава>
|
COMDOS -
Изследователска дейност
|
Написано от Държавна сигурност.com
|
Четвъртък, 27 Октомври 2022 17:29 |

„Работата на Комисията по досиетата е насочена и в посока публичност на архивите, за да може документите съхранявани в Централизирания архив да достигнат до всички – граждани, изследователи, до академичната общност в лицето на преподавателите и студентите, които чрез своя прочит могат да добият представа за събитията през посочения период“.
Това заяви председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов във вторник (25 октомври 2022 г.) във Варна.
|
продължава>
|
COMDOS -
Централизиран архив
|
Написано от Христо Христов
|
Неделя, 02 Януари 2022 16:27 |

Общо 1 517 198 архивни дела – документи на хартиен носител – на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от времето на комунистическия режим се съхраняват в Централизирания архив, изграден от Комисията по досиетата в Банкя, който функционира от 2011 г.
Това става ясно от отчетните доклади на независимия държавен орган, натоварен с изпълнението на държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби и съхранението на техните архиви.
Комисията по досиетата се отчита два пъти в година пред парламента (юли и декември месец), а докладите за дейността ѝ са публикувани на нейния сайт (виж – ТУК).
Въпросните 1 517 198 архивни дела представляват около 14 492 линейни метра. Към тях трябва да се прибавят и 2 595 435 броя карти и картони, които също се съхраняват в „централизирания архив в гр. Банкя.
Със закона за досиетата от 2006 г. всички държавни институции, които към онзи момент съхраняваха документи на ДС или разузнавателните служби на БНА, бяха задължени да ги предадат на сформираната от парламента през април 2007 г. Комисията по досиетата.
Предаването на архивите на тоталитарните комунистически служби се оказа дълъг и сложен процес, който в голямата си част приключи преди няколко години.
От отчетните доклади на Комисията по досиетата става ясно, че все пак и през 2021 г. е продължила да изисква и е получила определен брой архивни материали.
|
продължава>
|
COMDOS -
Комисии преди 2006 г.
|
Написано от Христо Христов
|
Сряда, 11 Май 2011 12:04 |
Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю със зам.-председателя на комисията „Тамбуев” Румен Данов, което хвърля светлина върху политиката на Съюза на демократичните сили по въпроса за досиетата в началото на прехода.
Като пряк участник в тези процеси той говори за някои малко известни или забравени факти и обстоятелвства, свързани с първия опит да бъдат отворени досиетата на ДС.
Интервюто е публикувано в книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005 г.).
Румен Данов е роден през 1956 г. Завършил е икономика и журналистика. Преди промените работи в списание “Отечество”. Той е сред създателите на Комитета за екологична защита на Русе, на “Екогласност”, член е на Клуба за гласност и преустройство, депутат е във Великото народно събрание. През 1991 г. става съветник по националната сигурност на президента Желю Желев.
Как започна историята с досиетата?
- Най-напред тази тема беше поставена от Анжел Вагенщайн още на първия митинг на СДС на 18 ноември 1989 г. Той пръв говори за досиетата, за доносниците и за Шесто управление. През пролетта, когато започна подготовката за първите избори, темата вървеше не толкова активно, а с леки податки оттук-оттам. И вече след изборите през в. “Дума” започна много яростна кампания срещу опозицията. Тезата, че ние сме бивши номенклатури, комунисти и агенти, беше втълпявана много упорито. Целта беше да се внуши, че демократите са агенти на Шесто, внедрени в опозицията, и изобщо цялата опозиция е такава.
. |
продължава>
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
|
Страница 3 от 140 |