Макар и по-малко на брой в администрацията на Народното събрание продължават да заемат ръководни постове сътрудници на бившите комунистически служби.

Това показа проверка на Комисията по досиетата, извършена на администрацията в парламента в резултат на настъпили кадрови промени (решение №2-335 от 9 април 2014 г.).

От проверените 43 лица с установена принадлежност са двама:
Димитър Икономов – началник на отдел "Връзки с международни организации" на дирекция „Международни връзки и протокол” от 25 ноември 2013 г.;
Стефан Николов – директор на дирекция „Координация, взаимодействие, анализ и информация” от 1 август 2013 г.

Димитър Икономов е бивш дипломат, зам.-министър на външните работи в кабинета Беров и посланик в Сеул (1996-2001) и Будапеща (2006-2010).

Огнян Сапарев, бивш ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и двама също бивши заместник-ректори – Николай Жилов и Паскал Карталов са сътрудничили на бившата Държавна сигурност.

Това стана ясно от доклад на Комисията по досиетата при повторната проверка на висшето учебно заведение (решение №2-337 от 9 април 2014 г.). Сапарев, който е ректор на университета в периода 1993-2003 г., както и Николай Жилов, зам.-ректор през 1999-2003 г., са агенти на  Шесто управление на ДС, съответно от 1971 г. и 1976 г. Паскал Карталов (1936) е вербуван през 1957 г. и година по-късно е снет от действащия оперативен отчет.

Заедно с тримата са обявени и имената на още Атанас Гешев – ръководител на катедра до 1993 г. и Васил Мръчков – бивш главен прокурор по време на „възродителния процес” – ръководител на катедра през 2007-2008 г.

Комисията по досиета започна проверка за принадлежност към комунистическите тоталитарни служби на висшите учебни заведения в страната за периода 10 ноември 1989 г. – 6 декември 2006 г., като първия обявен доклад е за Югозападния университет „Неофит Рилски” (решение №2-330 от 19 март 2014 г.).

През 2012 г. Комисията по досиетата провери всички ВУЗ-те, но тогава законът я ограничаваше да направи това само за периода след приемането му или от 6 декември 2006 г. нагоре.

 Проблемът идва факта, че когато законът беше гласуван в края на 2006 г. законодателят прие трите власти – законодателна, съдебна и изпълнителна, плюс президент и местна власт да се проверяват от 10 ноември 1989 г. насетне. В същото време отдели друга група категории лица, подлежащи на задължителна проверка за агентурно минало, сред които членовете на ръководствата на ВУЗ, медиите, ръководните длъжности в БАН и редица други, за които беше прието, че ще бъдат проверявани от влизането на закона в сила.

Част от едни от най-младите сътрудници на бившата Държавна сигурност са е преквалифицирали в разследващи полицаи. Това показва проверката за принадлежност към комунистическите тоталитарни служби на служителите на МВР, назначени на длъжността разследващ полицай. Резултатите от проверката бяха оповестени днес от комисията по досиетата (решение № 2-307 от12 февруари 2014 г.).

Проверката е засегнала общо 667 разследващи полицаи, от които 8 са се оказали с досиета. Прави впечатление, че 7 от тях са агенти на различни структури на Държавна сигурност, а щатен служител (оперативен работник) на ДС преди 10 ноември 1989 г. е само един.

Седем от разкрити агенти на ДС, които днес работят като разследващи полицаи, са родени в периода 1961-1969 г., а един през 1959 г., което ги прави едни от най-младите нещатни сътрудници на комунистическите служби.