Тази неделя в библиотеката на desebg.com ви представям документалния сборник „Държавна сигурност и бежанските лагери на Запад (1944-1991)“. 

Изданието на Комисията по досиетата излиза под №53 от поредицата „Из архивите на ДС” и е част от изследователската програма на независимия държавен орган за 2019 г.

Заради пандемията от комунистическия китайски вирус (комид-19) и последвалите противоепидемични мерки премиерата на сборника се състоя едва през юни 2021 г. в Нов български университет.

Трябва да се отбележи, че за първи път темата за лагерите, в които политическите бегълци от комунистическия режим в България са били настанявани временно, се разглежда така подробно в архивите на Държавна сигурност.

Досега представите за бежанските лагери в публичното пространство и в някои документални изследвания, свързани с българската политическа емиграция в периода 1944-1989 г., са градени изключително и само върху свидетелствата на различни политически емигранти.

Сега читателите имат възможност да добият представа за лагерите за политически бегълци от събраната информация в репресивния апарат на БКП.

А Държавна сигурност активно се интересувала от тези места за  проучване и разпределение на политическите емигранти.

Този интерес се канализира след като през 1947 г. политическата опозиция в страната е ликвидира и тоталитарната БКП вижда в политическата емиграция противник, който трябва да бъде разединен и „разложен“ по терминологията на Държавна сигурност, която се захваща с това.

ДС гледа на лагерите за политически бегълци като на места, където противникът извършва дейност в ущърб на режима в НРБ.

Целта на Държавна сигурност е да събере информация за структурата и режима в лагерите, техните ръководства, начина на финансирането им.

А също и така и да попречи на тяхната дейност чрез диверсии и саботажи, а също така и чрез внедряване на своя (временна) агентура в тях.

Документалният сборник съдържа документи за бежанските лагери в Гърция, Турция, Италия, Австрия, Федерална република Германия, както и в Швеция.

Макар и да са наричани лагерите на Запад, това определение трябва да се възприема условно, защото само една част от политическите бегълци за използвали западната граница с тогавашната Югославия, а други са пробвали шанса си през южната с Гърция и югоизточната с Турция.

Върховният административен съд (ВАС) оттук нататък ще опъва чадър над осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, които Комисията по досиетата оповестява публично повторно или с последващи свои решения в качеството им на лица, заемали или заемащи различни ръководни постове след 10 ноември 1989 г.

Решението на съда е взето по тълкувателно дело 9/2019 г. от Общото събрание на ВАС, което заседава на 28 май 2021 г. Неговата цел беше Темида да уеднакви противоречивата си съдебна практика по създаден от самия съд казус.

Решението, което противоречи на духа на закона за досиетата и на обществения интерес за осветяването на агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, все още не е обявено официално, но източници на desebg.com посочиха, че във ВАС изчакват удобен момент, в който да го публикуват, за да се опитат да си спестят скандала, който ще си навлекат с тази позиция.

Комисията по досиетата е стартирала процеса по създаване на дигитален архив на тоталитарните комунистически сили, става ясно от двата отчетни доклада за дейността ѝ през изтеклата 2020 г., публикувани на сайта ѝ.

Както desebg.com информира по закона за досиетата Комисията се отчита два пъти в година пред Народното събрание.

Общо за изминалата година за дигитализирани 788 архивни дела или 91 025 листа показват отчетите на Комисията. Тази дейност се извършва от отдел „Комплектуване, съхранение, дигитализация, реставрация и застраховане на архива” към дирекция „Архив” на Комисията по досиетата.

За първия отчетен период (1 декември 2019 г. до 30 юни 2020 г.) в Комисията са извършени следните дейности по дигитализация, реставрация и застраховане на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

И през изминалата 2020 година Комисията по досиетата продължи събирането на документи на тоталитарните комунистически служби, като в изгладения от нея Централизиран архив в гр. Банкя вече се съхраняват 1 515 727 архивни дела.

Това става ясно от отчетния доклад на независимия държавен орган, внесен в Народното събрание през този месец и публикуван на страницата на Комисията.

Въпросните над 1,5 милиона архивни материали представляват около 14 460 линейни метра и 2 595 435 броя карти и картони.

По вид на документите те са систематизирани в Централизирания архив така: