На 5 септември 1944 г.,  преди 76 години СССР къса дипломатическите си отношения с Царство България и му обявява война. Три дни по-късно окупира страната, която междувременно обявява война на Германия.

Началото на окупацията на България, започнала на 8 септември 1944 г., става предпоставка за осъществяването на 9-семтеврийския преврат, довел БКП на власт.

Днес тези факти от историята са особено важни, тъй като управлението на Путинова Русия се опитва да представи онези събития като „освобождение”, а не като окупация.

Съветската нота не определя България като фашистка или нацистка страна

Сайтът desebg.com припомня по-подробно събитията отпреди 75 години. В нотата, връчена на българското правителство на 5 септември 1944 г. към 19 ч., се посочва:

„Повече от три години България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа...Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар. неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз...

По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, но и Съветският съюз се намира в състояние на война с България.”

Днес, 23 август, Европейският съюз отдава почит на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век – националсоциалистическия,  фашисткия и комунистическия режими.

Тайното съглашение между Сталин и Хитлер

На този ден преди 81 години – през 1939 г. в Москва нацистка Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп.

Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  С него на практика Хитлер и Сталин подготвят началото на Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето ѝ между двата съюзника.

За първи път датата 23 август е предложена да се чества като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, където се приема т. нар. Пражка декларация.

На днешната дата 10 юни преди 30 години се провеждат първите свободни избори след краха на тоталитарната комунистическа система в България. Сайтът desebg.com припомня някои ключови моменти от този период.

Вотът е свободен, но не и честен

Вотът е свободен, но не и честен. По това време цялото управление продължава да е в комунистически ръце на прясно трансформиралата се БКП в БСП (април 1990 г.). Тя управлява с първото правителството на човека на Москва Андрей Луканов.

Срещу доскорошните комунисти се изправя Съюза на демократичните сили, който обединява опозиционните партии и организации.

Пропагандната машина работи с пълна пара за БКП/БСП, а кабинетът на Луканов наема за извършване на социологическите прогнози източногерманската социологическа агенция „Интерфакс” за 200 000 щатски долара при условие, че на практика управлението е фалирало, а самият Луканов налага мораториум върху пращанията по натрупания от комунистическия режим външен дълг от близо 11 млрд. долара.

„Догодина ще се навършат 70 години, откакто нашите бащи, горяни от Сливенско, бяха убити и се питаме ще се намери ли сила в България, която да направи необходимото, за да разберем къде са гробовете им”.

Това заяви днес пред desebg.com Станка Георгиева от село Желю Войвода, Сливенско, чийто баща Георги Русев –горянин от Втора сливенска чета – е осъден на смърт и убит, но комунистическият тоталитарен режим скрива гроба му.

Г-жа Георгиева, както и други преки наследници и родственици на горяни от Сливенския и Ямболския край, се събраха днес в центъра на гр. Сливен, за да отдадат почит пред паметника на жертвите от въоръженото съпротивително горянско движение.