На днешния ден, 18 ноември, преди 36 години се провежда първият свободен митинг, 8 дни след принудителното оттегляне на 78-годишния наместник на Кремъл в НРБ Тодор Живков от властта на 10 ноември 1989 г., поискано от съветските му господари.

Гражданската изява събира над 100 000 души на площада пред храм-паметника „Александър Невски” и се смята за един от най-многолюдните митинги в България след краха на комунистическия режим. Desebg.com припомня събитието.

Първата свободна масова публична проява

Митингът е първата свободна публична проява на част от активистите на различни организации, определяни от режима като „неформални”, призоваващи от 1988 г. насетне за повече гласност и преустройство в НРБ. Мнозина от участниците в него са членове на БКП или бивши такива, изключени от партията за различни дисидентски прояви.

Преди 36 години, на 10 ноември 1989 г., пленум на ЦК на БКП приема оставката на генералния секретар на компартията Тодор Живков, който се оттегля от властта след 33 години след натиск на Москва. Desebg.com припомня събитията.

Принудителната му оставка е подадена пред Политбюро на ЦК на БКП предходния ден – 9 ноември, когато пада и Берлинската стена, но върхушката на комунистическата партия информира обществото за нея едва, след като тя е гласувана на партийния пленум.

Живков, който по това време е 78-годишен, се съгласява да подаде оставка сред серия от интензивни срещи между 6 и 9 ноември с тогавашния съветски посланик генералът от КГБ Виктор Шарапов, генерал от КГБ, като дългогодишният комунистически ръководител има същата съдба, както всички останали наместници на Кремъл в България – да бъдат утвърждавани и заменяни от Москва.

На днешната дата, 9 ноември, преди 36 години пада най-уродливият символ на съветската тоталитарна система – Берлинската стена, разделящ от 1961 г. Берлин на източна и западна част.

На същата дата в София пък най-дългогодишният комунистически лидер Тодор Живков след натиск от Кремъл е принуден да подаде оставка в тесен кръг пред членове на Политбюро на ЦК на БКП.

Смяната на върха на компартията в България се контролира от съветския посланик в НРБ Виктор Шарапов и от официалния представител на КГБ в страната ген. Владилен Фьодоров, за да няма изненади (оставката е приета на следващия ден – 10 ноември – от Пленум на ЦК на БКП и едва тогава новината е съобщена на българските граждани. Сайтът desebg.com припомня двете исторически събития.

На днешния ден, 23 септември, преди 78 години режимът на БКП ликвидира лидера на обединената опозиция земеделецът Никола Петков чрез политическо „правосъдие“, подчинено на комунистическата диктатура след 9 септември 1944 г.

В негова памет сайтът desebg.com припомня съдбата му. На 23 септември 1947 г. той е умъртвен след изпълнение на смъртната присъда, издадена по скалъпения срещу него политически съдебен процес, организиран от БКП.

Никола Петков е роден през 1893 г. в София. Син е на Димитър Петков, лидер на Народнолибералната партия, оглавявал 27-то правителство на България (1906-1907). Никола Петков е брат на Петко Д. Петков – лидер на левицата в БЗНС след септември 1923 г. и депутат, убит през 1924 г.

В правителството на ОФ

Никола Петков участва в образуването на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. След преврата на 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в правителството на ОФ до 26 август 1945 г. През този период са извършени масови убийства без съд и присъда, а след това се провежда и т.нар. народен съд.

След като комунистическият режим успява да отстрани Г. М. Димитров от лидерството на БЗНС през 1945 г. земеделците, които се превръщат в най-сериозната опозиционна сила на БКП, са ръководени от Никола Петков.

По указания на съветския лидер Сталин в България в началото на 1946 г. е направен опит в правителството на Кимон Георгиев (ОФ) да бъдат включени двама представители на политическата опозиция, но Никола Петков и Коста Лулчев категорично отказват предложението.