Държавна агенция „Архиви” (ДАА) дава свободен достъп до всичките документи и дигитални образи на Уикипедия. Това обяви председателят на държавните архиви Мартин Иванов на пресконференция. Той е подписал договор за сътрудничество с представители на Уикипедия за България.

По този начин ДАА става първата официална институция в България, която започва партньорство с Уикипедия. Българските държавни архиви са петите в света след САЩ, Великобритания, Норвегия и Холандия, които публикуват данни в Уикипедия. За сътрудничеството е информиран създателят на Уикипедия Джими Уейлс.

„За нас е много важно младото поколение, което никога не е влизало в нашите прашни читални, да разбере, че най-важните свидетелства за нашата история се съхраняват именно тук и да може да достига до тях много по-лесно”, заяви Мартин Иванов. По думите му архивите вече няма да бъдат само по старите и празни стелажи, а ще станат част от дигиталния ХХІ век. .

Над 80 000 германски граждани са поискали достъп до досиетата на ЩАЗИ през изминалата 2011 г, съобщи Focus Online, позовавайки се на информация, предоставена от службата за съхраняване на документите на бившите източногермански служби.

Повече от 20 години след обединението на федералната република, германците продължават да се интересуват от миналото на бившата Източна Германия. От създаването на службата по досиетата през 1990 г. над 2,8 милиона германци са подали заявления за достъп до документите на ЩАЗИ. Повечето от тях са се интересували от данни за евентуално съпричастие към службите в миналото.

През втората половина на 60-те години комунистическият ръководител Тодор Живков започва успешно да прилага в България всички идеологически „рецепти” на Москва, които тя диктува в страните от Източния блок. Целта е да бъде ограничено западното влияние.

Тактиката на БКП за борба против западното влияние

В тази връзка през 1966 г. Политбюро на ЦК на БКП, ръководено от Живков, приема решение „За по-нататъшното засилване на борбата срещу идеологическата диверсия на империализма“. С него всички държавни институции, партийни органи и обществени организации са задължени „да водят системна борба за преодоляване влиянието на буржоазната идеология, за пресичане на идеологическата диверсия на империализма, за изкореняване остатъците от религиозните възгледи и буржоазния морал“. В резултат на партийното решение през 1967 г. в МВР е създадено ново (Шесто) управление на Държавна сигурност със задача да следи за идеологическите отклонения сред творческата и научната интелигенция.

Наред с контрола на интелигенцията и налагането на цензура висшето ръководство на БКП насочва своето внимание именно към ограничаването на влиянието на западните радиостанции. Те са възприети като една от най-големите заплахи от западно влияние. На Комитета за държавна сигурност, Министерството на съобщенията и Министерството на вътрешните работи е наредено „да предприемат съгласувани действия за неутрализиране на съвременните технически средства за пропаганда, които империалистическите държави използват срещу НР България“, т.е. да заглушават западните радиостанции. В продължение на няколко десетилетия са хвърлени милиони левове за заглушаване на предаванията на западните радиостанции. Въпреки това много българи ги слушат тайно на къси вълни.

Директорът на Държавна агенция „Архиви” (ДАА) Мартин Иванов откри днес изложбата „Война в ефира”, посветена на 60-годишнината от първото излъчване на български език на радиостанция „Свободна Европа”.

По ирония 22 години след политическите промени в България експозицията е изложена в Музея на МВР на ул. „Лавеле” 30, който до 1989 г. беше Музей на революционната бдителност, в който се излагаха на показ „успехите” на Държавна сигурност срещу враговете на БКП, сред които и западните радиостанции като „Свободна Европа”.

На откриването на изложбата присъства президентът Желю Желев, членове на комисията по досиетата, ръководствата на ДАА и на Музея на МВР, бивши сътрудници на радиостанцията като писателят Димитър Бочев и журналистът Владимир Костов.

Специални гости бяха бившите директори на Радио „Свободна Европа” Рос Джонсън и Робърт Джилет, както и дългогодишният директор по сигурността на радиостанцията Ричард Къмингс.

Изложбата е дело на обединените усилия на Държавна агенция „Архиви”, комисията по досиетата, Музея на МВР, СУ „Св. Климент Охридски”, Българска изследователска група за Студената война и Националния политехнически музей.

В експозицията мога да се видят за първи път лични вещи и записки на Христо Огнянов и Евгени Силянов, които са сред основателите на българската секция в радиостанцията, лични ленти на Желю Желев с аудио записи на предавания на „Свободна Европа” от края на 80-те години и др. .