Организираната от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” научна конференция „Културното отваряне на България към Европа” повод 70-годишнината от рождението на Людмила Живкова (1942-1981), разбуни духовете и се превърна в скандал на седмицата.

Обикновено, когато се говори за комунизма, историците в България се оправдават, че 20-30 години от събитията не са достатъчни да се направи обективен прочит на историята.

Ето обаче, че прокарването на подобни научни конференции като тази, посветена на дъщерята на комунистическия ръководител Тодор Живков и то в Софийския университет, е показателна за опитите за тиха реабилитация на спорни фигури от близкото минало и чувствителността на част от обществото към тази тенденция.

По този повод сайтът desebg.com ви представя поредица, посветена на Людмила Живкова. Текстовете са част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009), в която за разлика от другите биографични книги за генералния секретар на ЦК на БКП е отделено внимание и на фамилията му.

Група протестиращи граждани блокираха днес провеждането на научната конференция, замислена под мотото „Културното отваряне на България към Европа" и организирана повод 70-годишнината от рождението на Людмила Живкова (1942-1981), дъщерята на бившия комунистически ръководител  Тодор Живков.

Още преди началото на конференцията, против провеждането на която вчера се обявиха от партия ДСБ, граждани окупираха входа на конферентната зала в СУ „Св. Климент Охридски” (виж по-долу фоторепортажа) и с импровизирани плакати и викове „КПСС – БКП” протестираха срещу инициативата на Историческия факултет на университета.

Аудио запис: Възгласите, с които гражданите посрещнаха началото на конференцията.

Вътре в залата един по един заемаха местата си чудестранни гости от Германия и Русия, както и представители на различни области, свързани с епохата на комунизма – дъщерята на Людмила – Евгения Живкова, Светлин Русев, председател на Съюза на художниците преди 10 ноември 1989 г., поетът Любомир Левчев – председател на Съюза на писателите преди 1989 г., акад. Васил Гюзелев, Васил Проданов, акад. Благовест Сендов, последният началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов, Светлана Шаренкова, издател на в. „Русия днес”, историците Искра Баева и Евгения Калинова.

Сайтът desebg.com публикува поредица посветена на една малко позната страна от живота на Тодор Живков – финансовите му придобивки по време на управлението му.

В нея е отделено място, както на средствата, които той получава като партиен и държавен ръководител, така и от хонорари за издадените му съчинения. Представена е и системата на правоимащите от комунистическата върхушка, която той изгражда.

В част 1 се разказва за получените от генералния секретар на БКП над 1,8 млн. лв. хонорари за издаваните от негово име трудове.

Част 2 е посветена на механизма, по който Живков е придобил тези значителни средства.

Част 3 разкрива подробности от „кухнята” на подготовката и авторите на материалите, които лидерът на БКП чете от свое име, а впоследствие прибира и солидни хонорари при издаването им в томове събрани съчинения.

.

Сайтът desebg.com публикува поредица посветена на една малко позната страна от живота на Тодор Живков – финансовите му придобивки по време на управлението му. В нея ще бъде отделено място, както на средствата, които той получава като партиен и държавен ръководител, така и от хонорари за издадените му съчинения.

Ще бъде припомнена и системата на правоимащите от комунистическата върхушка, която той изгражда.

В част 1 се разказва за получените от генералния секретар на БКП над 1,8 млн. лв. хонорари за издаваните от негово име трудове.

Част 2 е посветена на механизма, по който Живков е придобил тези значителни средства.

Част 3 разкрива подробности от „кухнята” на подготовката и авторите на материалите, които лидерът на БКП чете от свое име, а впоследствие прибира и солидни хонорари при издаването им в томове събрани съчинения.

В част 4 се публикуват разказа за последното 39-томно издание на Живковите „Събрани съчинения” и признанията на бившия генерален секретар пред  прокуратурата по дело №1 през 1990 г. .