Заради скандала с духовниците – агенти Българската православна църква е изправена пред нов разкол. Това призна Пловдивският митрополит Николай, един от четиримата висши духовници в Светия Синод без досиета, при отслужване на съборна света литургия в обновения митрополитски храм „Света Марина".

По думите му е необходимо да бъде казана цялата истина за досиетата, тъй като обществото знае само една част от истината, а общественият образ на църквата е „накърнен, а народът - смутен". „В този момент от изключителна важност е ролята на патриарх Максим. Той трябва да преведе Православната църква през това изпитание. В тези дни на изпитания за БПЦ дойде време да се срещнем очи в очи с истината. Вярвам, че след това изпитание, тя ще излезе още по-силна”, заяви митрополит Николай.

Според днего  трябва да се отговори на въпроса не как, а защо българските митрополити са станали агенти на Държавна сигурност. Неговото мнение е, че това е станало, защото са били заплашвани и принуждавани от ДС. .

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на Нина Михайлова-Геринска – народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и в 36-то (1991-1994) и 37-то Народно събрание (1995-1997).

Щатен служител на МВР от 1968 г. Първоначално е назначена за преводач по френски език в Школата „Г. Димитров” на МВР, а след това е преназначена в Първо главно управление на ДС.

Там служи в отдел 08 „Активни мероприятия” като преводач и старши офицер по отчета. През 1984 г. е прехвърлена в отдел 06 „Информация”.

„Нина Михайлова е комунист, беззаветно предан на ленинските идеи, на политиката и делото на БКП и СССР”, се посочва в една от атестациите в Първо главно управление на ДС през 1986 г. Там я заварва крахът на комунистическия режим в България.

През 1990 г. Нина Михайлова-Геринска е избрана за народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание от 134-ти Ихтимански избирателен район.

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на Васил Костов – народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991). В парламента влиза през януари 1991 г. с решение на ЦИК на мястото на депутата Георги Величков. По това време е член на Независимото дружество за защита на правата на човека.

Васил Костов е вербуван през 1969 г., когато е 24-годишен, от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия като осведомител под псевдонима „НИКОЛОВ”, а впоследствие и като агент.

Според информацията, запазена в архивите на ДС, той е привлечен на основа „зависимост” и е използван по линия на легионерите.

От досието му е запазен том 2 от работното му дело, от което се разбира, че е предавал сведения срещу свои близки, състуденти, войници, както и за различни учени и служители на Научния център към Комитета за наука и технически прогрес и висше образование, където е работил.

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на Калин Димитров, народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и в 37-то Народно събрание (1995-1997). Той е и общински народен съветник (1990) в община Ардино.

През 1976 г., когато работи в селския общински народен съвет в с. Бенковски, община Кирково, Калин Димитров е вербуван на идейно-политическа основа от Окръжно управление на МВР-ДС Кърджали за резидент под псевдонима „ЯВОР”.

В документа за вербуването представителите на ДС разговарят с него за необходимостта за „пресичане дейността на политическите престъпници”. Димитров отговаря, че е „готов винаги да помага на органите на ДС в борбата им с тези престъпници”.

Използван е по линия на Шесто управление на ДС за работа по турския национализъм. По линия на Шесто управление ръководи пет агента. От 1985 г. се ползва като резидент в отделение „Икономическо” ДС на Окръжно управление на МВР-ДС Кърджали. Като такъв ръководи един агент.