Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува личното кадрово дело на Емил Филипов – кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (1965-1975), депутат в първите три парламента след промените в периода 1990-1997 г.

По-голям брат е на Любомир Филипов, подуправител на БНБ (1994-1996) и управител на БНБ в периода на рухване на банковата система 1996-1997 г., след което е прокурист на банката на „Мултигруп” – Кредитна банка, разкрит като агент на ПГУ под псевдонима „РОВЪР” от 1972 г. (виж досието му – ТУК).

Произход

Емил Филипов произхожда от семейство на комунистически функционер и учителка. Баща му е от Берковица, член на БКП от 1929 г., участник в Септемврийските събития през 1923 г., за което е награден с орден. През 1925 г. като член на нелегална комсомолска организация е осъден на 8 години и половина затвор. Следващата година е амнистиран. През 1926 г. при провал отново е арестуван и осъден на 9 години лишаване от свобода. През август 1929 г. е амнистиран. Следващата година при провал на партията емигрира в Югославия. След 2 години се завръща и става партиен секретар на район Берковица. От 1936 г. се премества в Бургас.

В края на август 1944 г. дезертира с група войници, като 9 септември 1944 г. го заварва в района около Пирот. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. От 1946-1949 г. е секретар на околийския комитет на БКП в Берковица. През 1950 г. е издигнат за секретар на Окръжния комитет на БКП, а от септември 1950 г. е председател на окръжния народен съвет на Враца. От 1960 е пенсионер. Майка на Емил  Филипов е учител в Берковица и Враца, а в София е директор на 119-то основно училище.

Сайтът Държавна сигурност.com представя досието на Неврокопския митрополит Натанаил. Той беше обявен от комисията по досиетата като секретен сътрудник „Благоев” на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от 1980 г.

Официална биография

Митрополит Натанаил е роден на 16 ноември 1952 г. в с. Копривлен, Гоцеделчевско под светското име Илия Иванов Калайджиев. След завършване на основното си образование, през 1968 г, постъпва като послушник в Троянската св. Обител. Същата година е приет за ученик в Софийската духовна семинария, която завършва през 1975 г. По време на своето обучение там, на 3 март 1974 г., в Троянския манастир е постриган в монашество с името Натанаил от Ловчанския митрополит Григорий под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий и йеромонах Даниил. На 15 април 1974 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 13 април 1975 г. и за йеромонах.

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на Добромир Задгорски – председател на Обществения комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), депутат от листата на БСП в 37-то (1995-1997) и 40-то Народно събрание (2005-2009).

Образование и кариера

Завършва Софийския университет „Климент Охридски”, специалност „Българска филология” през 1985 г. и факултативно специалност „Журналистика”. Изявява се като поет. Работи като редактор във в. „Пулс”.

След промените: в ОКЗНИ

Влиза в основания в началото на януари 1990 г. Общонароден комитет за защита на националните интереси, създаден непосредствено след решението на ЦК на БКП за отмяна на „възродителния процес” и връщането на имената на насилствено преименуваните мюсюлмани в България от 29 декември 1989 г.

С решение от днес Светият синод ще подготви и предаде списък до комисията по досиетата, който ще съдържа необходимите данни на длъжностните лица, които от 2006 г. заемат или извършват публични дейности в Българската православна църква (БПЦ). Тези лица са Българският патриарх, епархийските митрополити, епископите, ректорите на семинариите и игумените на ставропигиите.

Решението беше огласено чрез сайта на Българската патриаршия. То идва седмица, след като проверката за обвързаност с ДС предизвика смут в БПЦ и съпротива от страна на някои нейни представители.

Преди около месец комисията по досиетата изиска от необходимите данни за висшите ръководни служители в БПЦ, той като по закона за досиетата дойде ред за проверка за агентурна принадлежност на религиозните общности.

От БПЦ неколкократно променяха позицията си. Първоначално обявиха, че църквата не може да се третира като религиозна общност. В медиите дори се появиха информации, че представители на Светия синод ще търсят среща с президента Георги Първанов, за да отправи питане до Конституционния съд, въпреки че самият КС преди години има тълкувателно решение, с което се е произнесъл, че православната църква е религиозна общност.

Срещу днешното решение на Светия синод несъгласие е изразил Неврокопският митрополит Натанаил. „Убеден съм, че съдържанието на нормата от закона, според която членовете на управителните органи на религиозните общности подлежат на проверка и разкриване на досиетата им, е противоконституционна. Това, според нас, е грубо нарушаване на отделеността на Църквата от държавата", се казва в становището му, разпространено от агенция „Фокус”.

Той припомня решение на Конституционният съд от 1992 г. в което е посочено, че е недопустима държавна намеса във вътрешно-организационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление.

Според митрополит Натанаил това публично ритуално действие (проверката за принадлежност, б. .а.) ще злепостави единствено институцията БПЦ и „ще задоволи медийната жажда за сензации за няколко дни, но ще смути душите на много православни християни и ще срине единствената надежда и опора на народа в Църквата”.

Проверката за принадлежност към бившия репресивен апарат на ДС обаче не засяга само БПЦ. Дирекцията по вероизповедания към Министерския съвет е предоставила на комисията по досиетата данни за общо 113 регистрирани в страната религиозни институции. Десет от тях вече са предали необходимите данни на комисията по досиетата. Сред тях са Главното мюфтийство и Арменската църква, научи Държавна сигурност.com.

Духовенството е обект на преследване от БКП и нейният репресивен инструмент Държавна сигурност още веднага след 9 септември 1944 г. В специално решение на Политбюро е обявено, че БПЦ е враг на „народната власт”. ДС следи и разработва църквата в специално направление „Духовенство”. Първоначално за него е отговаряло отделение „А” (1944-1947) на отдел ДС, след това І отдел (1947-1952) на Дирекция „Държавна сигурност”. После преследването на духовенството е поето от Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията (1952-1961).

Последната структура в ДС, която се занимава с духовенството е прословутото Шесто управление на ДС, познато като политическата полиция по време на управлението на Живков. Това показват и част от публикуваните архивни документи в най-новия сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”, 2011 г.