Социализмът не е имал никакво историческо оправдание за съществуването си. Самоуправлението и предаването на собствеността на работническите колективи показвали, че партията е претърпяла пълен банкрут и били средство за прехвърляне на отговорността за това върху масите.

Тези думи са на историка проф. Мито Исусов, които изрича пред свои колеги, а Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ги долавя чрез своята агентура, за да ги предаде по каналния ред на комунистическата върхушка и ръководството на МВР-ДС.

Проф. Исусов е известен на времето си с критиките си към използването на историята от властта за политически инструмент при насилствената смяна на имената на турското малцинство.

А „вражеската“ проява на проява е в точно в този период – октомври 1987 г., малко преди да се срути режима.

 Неговото изказване стига до нас чрез архива на ДС, а конкретният документ desebg.com публикува онлайн.

Един от големите проблеми на комунистическия режим е бил как да не позволява на хората да напуснат затворения лагер, който е представлявала страната до 1989 г.

Диктатурата на БКП е била особено чувствителна към представителите на интелигенцията, избрали свободата на Запад.

За предотвратяването на бягствата на хора от творческата и научно-техническата интелигенция се е „грижил” цял отдел в Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия, придобило печална слаба като политическата полиция на компартията.

Сайтът desebg.com публикува онлайн един документ на Шесто управление на ДС, който се отнася за бягствата на представители на интелигенцията в края на 60-те и началото на 70-те години.

Той представлява строго секретна справка относно:  Изменилите на родината през 1969-1971 г. по линия на научната и художествено-творческата интелигенция.

От началото до края на комунистическия режим в репресивния му апарат – Държавна сигурност – е съществувала структура, която е следяла и преследвала онези млади хора в България, които с мисъл, творчество, вкус, възгледи или мечти са се отклонявали от партийната линия.

Сайтът desebg.com публикува едно от архивните свидетелства за страховете на ДС от българската младеж.

То представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

Документът е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от началото на 1989 г. и е подписан от началника му ген. Антон Мусаков.

В него идеологическото управление на Държавна сигурност е представило данни за младите хора в България на възраст между 14 и 30 години.

Отчетени са 374 000 младежи в средните училища и 100 000 студенти.

Като най-голяма заплаха ДС определя идеологическата диверсия. Младежите са представени като „обект на подривно-разложителната дейност на противника”.

Целта била „идейно и нравствено преориентиране на младото поколение на антисоциалистическа основа” и „противопоставянето му на партията”.

ДС признава, че негативно влияние върху мисленето на младите хора играят „някои негативни явления и деформации в обществото, както и възникналите трудности в социално-икономическото развитие”.

По време на тоталитарния режим на БКП Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е слухтяло за антисъветски прояви в обществото и е предприемало различни репресивни мерки, за да ограничи разпространението им.

За това свидетелстват документи от архива на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Антисъветски прояви на отделни български граждани през периода 1979-1981 г.

Идеологическото управление на ДС посочва, че за посочения период антисъветските прояви варират от 2.05% до 5.85% от общия брой на „вражеските” прояви по различните направления, които то е преследва.

По-ниският ръст за 1981 г. е обяснен с „допълнителните оперативни, профилактични и наказателни мерки”, които то е предприело във връзка с двата конгреса на КПСС и БКП, както и със събитията в Полша.