Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка от служителя от отдел 09 „Обезпечаване на средствата за масова информация, хуманитарните институти, спорта и туризма” на Шесто управление на ДС майор Нешо Нешев относно: Резултати от посещението му в САЩ.

Документът е от август 1983 г. и предшества летните олимпийски игри в Лос Анджелис през юли-август 1984 г. Офицерът от аналитичния отдел на Шесто управление посещава именно Лос Анджелис заедно с българския младежки отбор по борба, който участва в Световното първенство по свободна борба за младежи, проведено там.

Майор Нешев е началник на отделение 03, отговарящо за контрола върху спорта и туризма в отдел 09 на Шесто управление. Той е легендирал (прикрил, бел. ред.) присъствието си в САЩ като „организатор по борба” в Българския съюз по физкултура и спорт (БСФС). Както самият Нешев уточнява в докладната за това много му е помогнал фактът,  е бил за кратко бивш състезател по борба (1954-1955) и е познавал голяма част от българските състезатели и деятели в този спорт.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Проведена среща с първия зам.-председател на Централния съвет на Българския съюз по физкултура и спорт (БСФС) на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия за подготовката на българските спортисти в провеждането на XXIII летни олимпийски игри в Лос Анджелис, САЩ (28 юли 1984 г. –12 август 1984 г).

Документът е адресиран до началника на Шесто управление на ДС и разкрива как преди 31 години идеологическото управление, което отговаря за контрола върху спортните организации, събира информация, за да обезпечи българската група от олимпийци.

Строго секретната докладна е от октомври 1983 г., когато все още страните от Източния лагер не са взели решение за бойкот на олимпийските игри в Лос Анджелис.

Както е известно страните от бившият социалистически лагер (с изключение на Румъния) бойкотират игрите в САЩ през 1984 г. в отговор на бойкота, организиран от САЩ и някои други страни от Западна Европа, на летни олимпийски игри 1980 г. в Москва, СССР.

От документа става ясно, че Държавна сигурност се е интересувала от проявите на българската емиграция, която режимът в НРБ е определял като „вражеска”.

Според информацията, предадена на Шесто управление, в месеците преди олимпиадата в Лос Анджелис, е регистрирано активизиране на емиграцията от САЩ, Канада, Аржентина, Мексико и Австралия.

Наред с всичко друго Държавна сигурност по времето на комунистическия режим е следяла и религиозните прояви сред младежите в България. За това е отговарял специален отдел 03 на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно: Религиозните настроения сред младежта. Документът е от 1979 г. е на въпросния отдел 03 на Шесто управление на ДС , натоварен със следенето на духовенството.

 В него се отбелязва, че религиозността сред младежите бележи процес на устойчивост с тенденция на слабо завишаване. Репресивният апарат на БКП отчита, че е нараснал броя на кръщанетата и венчавките, а по време на големите религиозни празници като Великден и Цветница младежите не само присъстват в църквите, но и участват в ритуалите.

Въпреки че през 1959 г. формално Политбюро на ЦК на БКП закрива най-големия концлагер за политически противници в „Белене” той е превърнат в затвор, в който и в началото на 60-те години са изолирани близо 1300 души, осъдени за т. нар. от комунистическия режим „контрареволюционна дейност”.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Състоянието на работата сред затворниците – контрареволюционери. Тя е подписана от началниците на Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията и отдел „Затвори” в МВР. Трето секретно управление на ДС, съществува в периода 1952-1961 г. и е предшественик на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, създадено през 1967 г.

В строго секретната докладна, изпратена на дясната ръка на Тодор Живков в МВР – ген. Мирчо Спасов, зам.-министър на вътрешните работи, се посочва, че към месец май 1961 г. в затвора „Белене” са се намирали 1277 души, осъдени за „контрареволюционна дейност”. От тях 250 души са представители на бившата политическа опозиция, ликвидирана през 1947 г. от режима. 400 души пък са осъдени за опит за бягство от НРБ.