Държавна сигурност.com представя втора част на поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Част 1 беше посветена на разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г. В част 2 се разкрива подчинеността на разузнаването на НРБ на съветския КГБ.

Политбюро на ЦК на БКП насърчава взаимодействието на ДС, в това число и разузнаването, с органите на Държавна сигурност на Съветския съюз и страните от социалистическия лагер. Разпоредено е те да обменят  информация, да провеждат съвместни мероприятия „за проваляне на плановете и замислите на капиталистическите държави, насочени против Източния блок; за нанасяне на съвместни удари на вражеските центрове и организации; за обмяна на агентурни и други оперативни възможности”.

Указано е да се засили обучението на кадри в СССР и да се създаде постоянна телефонна и радиовръзка с органите на сигурността в Съветския съюз и други социалистически страни.

В архивите на бившата Държавна сигурност човек може да попадне на много документи, които да го изумят. Те илюстрират с какви безумия се е занимавал репресивния апарат. Голяма част от тях са съхранили документални доказателства за репресивния характер на атеистичния режим и за това, което е използвана ДС от комунистическата партия, а именно за преследване на възгледи, вяра и позиции, несъвместими с тоталитарната й идеология.

Сайтът desebg.com публикува един такъв документ, който илюстрира намесата на партията и ДС в духовния живот на хората от най-малка възраст – преследването на вярата.

В случая става въпрос за агентурно донесение от 1958 г. на агент „ИВАНЧО”, работещ за тогавашното Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията, предшественик на създаденото през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Външнополитическото разузнаване при комунизма е продукт на редица секретни решения на Политбюро на ЦК на БКП. В развитието си то неотлъчно следва съветския модел на организация и структура.

Преди 9 септември 1944 г. структурата, която се занимава със събиране на разузнавателна информация зад граница, е отделение в системата на царската Държавна сигурност.

През 1947 г. в структурата на дирекция „Държавна сигурност” към главната дирекция на народната милиция е обособен ІІІ отдел, на който са възложени разузнавателни функции.

По-сериозното развитие на разузнаването започва в началото на 50-те години. Тогава Политбюро започва да изпитва остра нужда от важна и изпреварваща секретна информация от политическо значение.

Това става особено належащо след 1951 г., когато Гърция и Турция (с най-многочислена армия след тази  на САЩ) са приети за членове на НАТО.

На тях се гледа като на пряка заплаха за НРБ и социалистическия лагер в югоизточния фланг на северноатлантическия пакт.

Възприето е положението, че двете южни съседки се използват като бази от разузнавателни служби на основните западноевропейски държави и САЩ. Югославия също е приоритет за разузнаването след разрива между Сталин и Тито.

През 1972 г. Пето управление на КГБ за борба срещу дисидентите и Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия подписват първото съвместно споразумение помежду си. То става факт, след парафиране на първото по рода си двустранно споразумение между КГБ и МВР-ДС същата година. Сайтът desebg.com публикува онлайн документа.

Секретното споразумение е в срок от три години и цели да задълбочи сътрудничеството и между двете управления в борбата срещу „империалистическите разузнавания, насочени към отслабване и подкопаване на социалистическия строй”.

По това време висшето ръководство на БКП начело с Тодор Живков вече е предложило през 1963 г. България да се присъедини към СССР, а през 1973 г. прави второ предложение на съветското ръководство за „всестранно сътрудничество” между двете страни.

Ако в някои други области България изостава, то по отношение на контрола на обществото чрез репресивния апарат на комунистическите тайни служби Тодор Живков се разпорежда „всестранното сътрудничество” със Съветския съюз да се осъществява незабавно. Целта, която той поставя пред МВР-ДС, е „Държавна сигурност така да работи, че да заслужи правото да се нарича филиал на КГБ”.

Ограничаването на дейността, разбиването на враждебните граждански организации, разобличаването и компрометирането на техните ръководители и активисти е голяма, важна и отговорна политическа задача на органите на КГБ.

Това са основните цели в дейността на КГБ срещу гражданските организации, предадени като опит на Държавна сигурност през пролетта на 1989 г.

„Опорните точки” на КГБ се съдържат в новоразкрит строго секретен документ на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, който desebg.com публикува онлайн.

Архивният документ е строго секретна докладна записка от ген. Боян Велинов, зам.-началник на Шесто управление за посещението в НРБ на съветската делегация от Пето управление на КГБ, отговарящо за борбата с дисидентите в СССР.

Група варненски писатели са предрекли разпадането на СССР три години преди това да се случи наистина. Интересното в случая e, че прогнозата, която те са направили, е засечена и докладвана от Областното управление на МВР във Варна по линия на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Смелата прогноза, която без съмнение навремето е възприета като антисъветска проява от комунистическия режим, достига днес до нас от новоразсекретен документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той е строго секретен бюлетин относно: По-важната агентурна информация, придобита по линия на Шесто управление на ДС на Областно управление на МВР – Варна от януари 1989 г.

Бюлетинът съдържа 4 съобщения за прояви на местната художествено-творческа интелигенция и една засечена проява по линия на ВУЗ.

Именно в едно от агентурните сведения за прояви на варненската интелигенция е описана прогнозата за разпадането на СССР.

Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е започнало разработка срещу Наим Сюлейманов под кодовото име „ХАМЕЛЕОН” през 1987 г., чиято цел е била да разколебае избягалия след "възродителния процес” в Турция спортист и да го върне в България.

При невъзможност за изпълнението на тези цели задачата на Шесто управление на ДС се свеждала до провеждането на „мерки за оказване на психологически натиск върху Наум Шаламанов с цел недопускане на постигане от него на по-високи спортни резултати” (виж последният документ от серията по-долу).

Това разкриват неизвестни до момента документи от архивите на ДС, които сайтът desebg.com. Те са включени във 2-ия том на новия сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес 1986-1990 г.”, чиято премиера беше миналата седмица.

Предложението за образуване на дело за оперативна разработка срещу именития щангист, избягал в края на 1986 г. по време на Световната купа в Мелбърн през 1986 г., е от май 1987 г.

Разработката е инициирана от отдел 09 на Шесто управление (за обезпечаване на средствата за масова информация, БТА и агенция „София-прес”, бел. ред.).

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад относно: антинародната дейност на врага  сред интелигенцията, състоянието на агентурно-оперативната работа и мерките за нейното усилване.

Документът е на Трето секретно политическо управление на ДС за борба срещу контрареволюцията от 1958 г., но в който е отчетена дейността през предходните две години (1956-1957). Трето управление (1952-1961) е предшественикът на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия (1967-1989).

В доклада е представена работата на Държавна сигурност срещу прояви на представителите на интелигенцията, които са определени като „вражески” за комунистическата власт.

ДС посочва, че интелигенцията наброява общо близо 69 000 души в страната, от които ги разпределя така:

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад „За проявите на контрареволюционерите и кулашки елементи в селското стопанство и състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС".

Документът е от 1958 г. и разкрива по какъв начин отделни представители на българското общество в селата са се противопоставяли на политиката на БКП в селското стопанство, която от втората половина на 40-те години на ХХ век следва болшевишкия опит с насилствената колективизация на земята и създаване на трудови земеделски кооперативни стопанства (ТКЗС) в периода 1956-1958 г. Това съвпада с времето, когато начело на БКП Москва утвърждава Тодор Живков (на Априлския пленум, 1956 г.).

Преди две седмици комисията по досиетата обяви сътрудниците на Държавна сигурност в средните училища. Оказа се, че директорите и заместниците им в няколко десетки елитни гимназии и специализирани училища в България са сътрудници на репресивния апарат на комунистическия режим преди 10 ноември 1989 г.

Една част от тях се оправдава, че няма нищо общо с това – какво означавало да си прочете името в „някакъв картон” на ДС или „изобщо не знаели” и т.н. Архивите на Държавна сигурност обаче не са прочистени изцяло и хвърлят светлина върху дейността на репресивния апарат на БКП в образованието. Комисията по досиетата дори издаде документален сборник, посветен на темата за проникването на Държавна сигурност в образованието и за опита да контролира процесите в училищата и висшите учебни заведения.

Сайтът desebg.com публикува един такъв документ, който показва с какво се е занимавала ДС в края на 70-те години по линия на средните училища в столицата.

Документът е секретна информация на Софийско градско управление на МВР относно: Вражеските прояви сред учащите се в столицата през периода 1978-1979 г.