България продължава да е в унизително международно положение със страхливата си и наведена позиция пред режима на Путин да не предоставя военна помощ на отбраняващата се от руското нападение Украйна.

В общественото пространство се чуват какви ли не „доводи“ и „аргументи“ за спазване на неутралитет за „доброто“ на страната. „Загрижените“ са все бивши комунисти, агенти на Държавна сигурност или представители на пропутинската партия „Възраждане“, която наскоро бе оприличена в парламента като истински наследник на тоталитарната БКП.

Сайтът desebg.com припомня как режимът на компартията начело с Живков е плащал тайно десетилетия на ред милиони държавни средства на Кремъл по т. нар. фонд „Москва“, чрез който СССР е финансирал избухването на леви революции в различни краища на света, много от които са си чиста проба ляв тероризъм. Текстът е част от книгата на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография“ (2009).

Минисериалът „Чернобил” на HBO разбуни духовете, показвайки престъпната небрежност на съветския режим, предизвикала най-голямата атомна авария през ХХ век, чиито радиоактивни отпадъци нанасят непоправими вреди на територията на днешна Украйна, Беларус и Русия, както в Източна Европа и Скандинавия. Територията на България също е засегната от радиоактивния облак, но за разлика от други страни висшето ръководство на БКП в лицето на Тодор Живков угоднически мълчи в интерес на Кремъл и не предупреждава да се вземат навременни мерки за радиоактивна защита от населението.

Сайтът desebg.com припомня именно това престъпление на комунистическия режим, оглавяван от генералния секретар на компартията. Текстът е част от главата „Престъпления” в книгата на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).

Нашумелият през последните седмици скандал за собствеността на оръжейния завод „Дунарит” принуди един от големите оръжейни търговци Емилиян Гебрев да излезе публично, нещо, което в този бранш босовете не обичат да правят. Неотдавна той заяви пред Би Ти Ви, че той е реалният собственик на русенското дружество чрез фирмата си „Емко”. Лицензът на последната пък ще бъде разгледан окончателно идната седмица от Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност. Гебрев е сочен за близък до банкера на фалираната КТБ Цветан Василев, а в интригата се спряга името на бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски с неявни апетити за придобиване на „Дунарит” (самият Пеевски отрече в отворено писмо да има такива).

Кой обаче е Емилиян Гебрев и как се издига до един от силните фигури в българския оръжеен бизнес?

Повечето медии го представят като бивш служител на „Кинтекс”, а някои издания се ограничиха до търговската му дейност от началото на този век. Сайтът desebg.com припомня малко известни подробности от старта на Гебрев в бизнеса, който започва с една от неявните задгранични фирми на тоталитарното управление на БКП, извършващи ембаргова търговия и с 1 млн. долара кредит и освобождаване от данъци. Текстът е част от документалното изследване на разследващия журналист Христо Христов „Империята на задграничните фирми” (2007).

Сайтът desebg.com публикува част 3 от разследването за „Имекстраком” – първата задгранична фирма на комунистическия режим, регистрирана през 1961 г. чрез подставено лице във Вадуц, Лихтенщайн, за да се прикрие българското участие в нея по няколко оръжейни сделки. В част 3 се разказва за ликвидирането на „Имекстраком” и предаването на ръководителя на „Тексим” Георги Найденов от ДС в резултат на ефекта върху няколко икономически субекта в НРБ след смачкването на Пражката пролет от СССР. Поредицата е част от документалното изследване на журналиста Христо Христов „Империята на задграничните фирми” – създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г., издадено от „Сиела” през 2009 г. и преиздадено през 2015 г.

Под съветски натиск Живков нарежда разформироването на „Тексим”

Един от малко известните ефекти на смачкването на Пражката пролет през 1968 г. от СССР в НРБ е замразяването на експериментите в икономиката на България през 60-те години. Под натиск от Москва, която се опасява от отклонения в плановата икономика, Тодор Живков дава нареждане „Тексим“ да се разформирова, а Георги Найденов да бъде осъден.