|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Непримиримият – Илия Минев ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 06 Януари 2013 18:41


altДнес се навършват 13 години от смъртта на Илия Минев, борецът за човешки права, който надживя комунистическият режим, но остана непризнат. Режимът на БКП го направи затворникът, лежал най-дълго по политически причини – цели 33 години. Повече дори и от Нелсън Мандела.

Човекът, който е познат на онези българи, слушали заглушаваното радио „Свободна Европа”, след като в началото на 1988 г. в дома му в гр. Септември, където е поставен от ДС под изолация, е основано Независимото сдружение за защита правата на човека в България (НДЗПЧ) и радиостанцията информира за събитията около него.

Илия Минев е сред малкото истински антикомунисти, които след 10 ноември 1989 г. претендират не за власт, а за трибуна, която така и не му е дадена. Той е набързо изтикан от „новите демократи” и през 2000 г. почина забравен и в нищета (виж повече за него в рубриката "Черен календар на комунизма” – месец януари).

Днес няма да намерите много медии, които да припомнят делото на този истински герой от епохата на комунизма, няма и организирано възпоменание в чест на паметта му.

В електронната библиотека на desebg.com представям една изключително важна книга, благодарение на която са съхранени автентични факти и спомени за дейността на Минев, както и разказа на самия антикомунист с най-дълга биография в комунистическите затвори в България.

Книгата е „Непримиримият Илия Минев” на българския емигрант Иван Гаджев. Той е известен със създаването на Института по история на българската емиграция в Северна Америка и издаването на книгите на политическия емигрант Петър Семерджиев. Както сам пише в предговора на „Непримиримият Илия Минев” Иван Гаджев успява да се свърже още перди промените по телефона с председателя на НДЗПЧ. Скромността и аскетизмът на Илия Минев е пословична и той отказва предложената му материална помощ. След промените търси обаче съдействие за спасяването на зрението на съпругата си, която страда от нелекувана глаукома. Така през февруари 1990 г. на разноски на Иван Гаджев Минев и съпругата му пристигат в САЩ, където зрението на жена е спасено след операция.

При това гостуване Гаджев записва разказите на Илия Минев. Именно тези аудио записи са в основата на книгата „Непримиримият Илия Минев”. Те обхващат целия житейски път на политическият затворник антикомунист. Разбира се, трудно е да се преразказват подобни преживяванията. Те трябва да бъдат прочетени.

.
продължава>
 
Какво отбелязваме на 1 февруари?* ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Андрей Ковачев   
Сряда, 02 Февруари 2011 23:00

Българското правителство обяви 1 февруари за Ден на почит и признателност на жертвите на комунистическия режим. Решението беше взето на 19 януари тази година по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). Какво всъщност отбелязваме на този ден? Защо този ден на възпоминание е необходим и как той помага на обществената памет? Не добавяме ли по този начин още една дата към богатия календар от исторически възпоминания, отбелязвани от една част от обществото и отричани от другата?

И до днес този ден остава малко известен в българското общество. Сам по себе си този факт е достатъчно показателен за историческата амнезия, с която се обръщаме към  най-травматичните моменти от най-новата ни история. В какво се състои историческата травма, символ на която е 1 февруари 1945 г.? На този ден е произнесена смъртната присъда над 147 души от политически елит на Третото българско царство, между които 67 бивши депутати, 22 министри в кабинетите от 1940 до 1944 г., сред които и министър-председателите от този период Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, както и тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Присъдата е произнесена в Съдебната палата в 16 часа на 1 февруари 1945 г. Същата нощ най-известните обвиняеми са екзекутирани на Централните софийски гробища, а телата им след това са заровени в общ гроб, върху който е положен християнски кръст едва през август 1996 г.

.
продължава>
 
Жертвите на комунизма бяха почетени с панихида в църквата „Св. Неделя” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Вторник, 01 Февруари 2011 22:45

В мразовития ден на 1 февруари, 66 години след изпълнение на смъртните присъди на регентите и 17 министри през 1945 г., репресирани, депутати, наследници на осъдени от т. нар. „Народен съд” се събраха в църквата „Св. Неделя”, където с панихида беше почетена паметта на жертвите на комунистическия терор след 9 септември 1944 г.

Тази година за първи път 1 февруари се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Решението за това беше прието от правителството на Бойко Борисов на 19 януари 2011 г. по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

Отсъствие на лидери на политически партии беляза честването в „Св. Неделя”. Премиерът Борисов по същото време беше на среща с учените в БАН, а президентът Петър Стоянов отсъства от страната.

.
продължава>
 
От Лайпцигския процес в лагерите на Гулаг ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 30 Декември 2012 16:16

Преди няколко месеца в една от книжарниците „Хеликон” една малка книжка привлече вниманието ми – „От Лайпцигския процес в сибирските лагери”. Става дума за спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев. Представям ви я тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

„Тук няма нищо измислено, преукрасено, тук всяка дума е за съжаление горчива действителност. Тази глава е летопис на страшни дни и събития, в които аз по зла ирония на съдбата бях неволен участник и свидетел”. С тези думи авторът Благой Попов започва своите спомени за преживяното в Сталинова Русия.

Провъзгласен за един от героите на т. нар. Лайпцигски процес през есента на 1933 г. за подпалването на Райхстага Благой Попов логично се озовава в СССР. Той напуска своята родина България 10 години по-рано след опита на комунистическата партия да вдигне въстание през 1923 г., подкрепяна тайно от съветските специални служби с цел да дестабилизира властта в страната.

През 1934 г. Попов подновява работата си в Комунистическия интернационал на младежта, а неговия съпроцесник Танев – в профсъюзите. Димитров е издигат от Сталин за председател на Комунистическия интернационал. След Лайпцигския процес и тримата стават съветски поданици.


Сталиновите чистки през 1937 г.

Началото на спомените на Благой Попов е свързано с 1937 г., когато в навечерието на 20-годишнината от т. нар. Октомврийска революция Сталин инициира поредната параноична вълна от репресии в страната. Нейна жертва са и голяма част от чуждестранните комунистически функционери, сред които и много български комунисти.

По това време Благой Попов се опитва да завърши образованието си, прекъснато в България, в Химическия факултет на Всесъюзната промишлена академия „Сталин”. През пролетта на 1937 г. Попов става свидетел на изфабрикувания от Сталин процес срещу маршал Михаил Тухачевски и няколко генерали. „Едва минало ехото от процеса на Тухачевски, когато изневиделица дойде процесът на група членове на ЦК на ВЛКСМ, сред които Лукиянов, секретар на Московския областен комитет на комсомола и секретар на ЦК, Салтанов, редактор на вестник „Комсомолская правда” и други”, пише Попов. Набелязаните са набързо осъдени и разстреляни като предатели и шпиони.

.
продължава>
 
1 февруари ще е Ден за почит към жертвите на комунизма ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Неделя, 23 Януари 2011 17:03

С решение от 19 януари 2011 г. Министерският съвет обяви 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Дата не е избрана случайно, тъй като в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е изпълнена смъртната присъда, издадена от Първи състав на „Народния съд” срещу регентите Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов – министър-председател и ген. Никола Михов., както и 17 министри.

В мотивите за решението на правителството на Борисов се посочва, че „1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. н. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ".

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 101 102 103 104 105 106 107 108 Следваща > Край >>

Страница 101 от 108
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов