Сайтът desebg.com публикува интервю с журналистката и писателката Нася Кралевска. Поводът – респектиращото пето, допълнено издание на нейната книга „Без заглавие" – рушители и строители на България. Извън някои мемоари на политици то е единственото изследване, в което е проследен крахът на тоталитарната комунистическа система през 1989 г. и първите години на преход към демократично развитие, съпътствани с невероятна съпротива срещу реформите от преименувалите се набързо от комунисти на социалисти. Нася Кралевска, която живее в САЩ, е един от интелектуалците, които не са забравили Родината и през годините с книгите си гостува в столицата и страната, както това ще направи и през следващия един месец. Тя бе любезна да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Г-жо Кралевска, на книжния пазар е петото, допълнено издание на вашата книга „Без заглавие – рушители и строители на България". Пет издания, това е много сериозен белег за интереса към изследването ви. От първото появяване на книгата (2001) са изминали 18 години. Каква е тайната на този дълъг „живот” на творбата ви?

На 15 февруари 2019 г. е починал земеделецът Иван Семков, бивш лагерист от концлагера „Белене”, народен представител от БЗНС „Никола Петков” в СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Новината съобщи пред desebg.com Калина Йорданова, психотерапевт и съорганизатор на кръглата маса „Лагерът край Ловеч: памет и свидетелства“, проведена през 2016 г. в Ловеч, в която Иван Семков участва като една от жертвите на тоталитарния комунистически режим.

Иван Семков е роден през 1931 г. в Ловеч. Като привърженик на опозиционния на комунистическия режим БЗНС „Никола Петков” той е въдворен в лагера „Белене”.

Той прекарва 8 години от живота си като лагерист в „Белене” и като политически затворник в комунистическите затвори в Ловеч, Шумен, Плевен, Стара Загора.

Земеделецът е един от основателите на Съюз на демократичните сили в Ловеч след 10 ноември 1989 г.

На днешната дата, 7 септември 1978 г., Първо главно управление (ПГУ) на ДС с помощта на КГБ извършва насред Лондон убийствена атака срещу един от най-изявените критици на комунистическия режим в НРБ и персонално на първия секретар на БКП Тодор Живков – писателя и политически емигрант Георги Марков.

Същият ден в София Живков празнува 67-я си рожден ден. Така еднолично подчинената му Държавна сигурност му прави голям подарък, като по насилствен начин, чрез отравяне, кара да заглъхне гласа на автора на „Задочни репортажи за България” и персонален критик на Първия. Сайтът desebg.com припомня фактите за това политическо убийство

Атаката на моста „Ватерло” на 7 септември 1978 г.

Атаката срещу Георги Марков е извършена на 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в английската столица, като в дясното му бедро е вкарана чрез малко пневматично устройство миниатюрна сачма с рядката отрова рицин, която не остава следи.

Сачмата, уредът за изстрелването ѝ и самата отрова са осигурени от КГБ, а изстрелването на сачмата, докато писателят се движи в гръб, е извършено от агент на Първо главно управление на ДС.

„В България има природни богатства,
В България има народ несломим...
В България има от всичко по малко,
Но само едничък футболен тим...
Мъждукат и други отборчета разни,
Мъждукат, но „Левски” блести!
Те мъчат се с него да крачат
и крачат, но „Левски” лети!”

Това е част от стихотворението „Всичко хубаво е синьо”, посветено на футболния отбор „Левски”, който днес, 24 май, отбелязва 106 години от създаването си (виж по-долу факсимиле от стихотворението, което се публикува за първи път онлайн).

Автор на стихотворението е българският политически емигрант Борис Арсов и председател на Съюз на българските революционни комитети (СБРК), който през 1974 г. Държавна сигурност успява да отвлече от град Орхус, Дания от Държавна сигурност.

Няколко месеца по-късно е осъден на 15 години строг тъмничен затвор след оказа да съдейства на ДС за „разобличаване” на българската политическа емиграция на Запад.