Сайтът desebg.com препечатва публикацията на Даниела Горчева и  Борислав Скочев, публикувана в списание „Диалог”, посветена на част от съпротивата на българското общество срещу тоталитарния комунистически режим. Текстът е фокусиран върху дейността на някои политически затворници в Старозагорския затвор и Независимото дружество за защита на правата на човека на Илия Минев, основано от него през 1988 г. Част от вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

„Мога да Ви припомня кои основаха и първото „неформално“ Независимо Дружество за Защита на Правата на Човека (НДЗПЧ) на 16 януари 1988 г. в Саранево - родния град на Илия Минев, с участието на пишещия Ви тези редове и други такива с „неизстрадани биографии“. Това е действителното, а не съчинено... положение, другарю „Сава”. Такава е истинската история на съпротивата срещу болшевишката диктатура и истината за изстраданите идеали и дела на участниците в нея.”

Стефан Вълков, възмутен от изказването на Ахмед Доган по повод 15-та годишнина от 1989 г., че „десницата няма реално изстрадана биография“[1]

С внушително мнозинство от над 500 гласа Европейският парламент прие на 19 септември 2019 г. Резолюция за 80-годишнината от началото на Втората световна война и значението на европейското възпоменание за бъдещето на Стария континент. В документа се изтъква, че най-кръвопролитният в човешката история конфликт „започна като непосредствен резултат“ от пакта „Молотов-Рибентроп“, подписан между СССР и нацистка Германия на 23 август 1939 г. С Резолюцията се призовават всички държавни членки на съюза да направят ясна и принципна оценка на престъпленията и агресиите осъществени от тоталитарните режими през 20 век – нацисткия, фашисткия и комунистическия. Призовават се правителствата да положат усилия за повишаване на осведомеността на младото поколение за трагичните последици от тези режими. Сайтът desebg.com потърси за повече информация евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който участва в подготовката на документа и в последвалия дебат, и бе любезен да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Днес, 11 септември 2019 г., преди 41 години в болница в Лондон издъхва българският писател и критик на комунистическия режим в България Георги Марков, който четири дни по-рано е отровен от агент на Държавна сигурност с бързо действаща отрова неоставяща следи, предоставена от съветския КГБ.

През лятото на 1978 г. радио „Свободна Европа” завършва излъчваните в продължение на три години негови „Задочни репортажи за България”, дали най-точната характеристика на комунистическата система в Народна република България.

След края на „Задочни репортажи за България” писателят започва да подготвя продължение на своите коментари под формата на есета за „Свободна Европа”.

През юни 1978 г. той разменя кореспонденция с завеждащия българската секция в мюнхенската радиостанция Методи Захариев, като му предлага новата рубрика да е озаглавена „Писма до Стефан Ц.” (писателят е имал предвид приятеля си Стефан Цанев) или „Писмо до стар приятел”. Тя обаче стартира в началото на юли 1978 г. под името „Говори Георги Марков”.

В памет на писателя сайтът desebg.com публикува последния негов репортаж, излъчен от радио „Свободна Европа” на 10 септември 1978 г. под заглавие „Празникът на свободата и празникът на милицията”. Есето е включено в сборника му „Нови задочни репортажи. Когато часовниците са спрели”, издаден у нас през 1991 г. По ирония последното му есе е посветено на Държавна сигурност – същата, която изпълнява желанието на Тодор Живков Георги Марков да бъде ликвидиран.

Пастор Христо Куличев напусна този свят днес, 11 юни 2019 г., съобщиха негови близки в социалните мрежи.

Евангелистът, който понесе репресиите на комунистическия режим, но не предаде християнската вяра, си отиде на 88 години.

Той е роден на 16 юли 1930 г. в с. Розово, Пещерско. Родителите му скоро след това се преместват в София. Баща му е духовният пример за християнин и той го въвежда в християнската вяра.

Младият Куличев е свидетел на политическия процес срещу пасторите през 1949 г., организиран от режима на БКП, с който е нанесен удар на духовните водачи на протестантите в България.

Едно от големите изпитания на пастор Куличев е казармата и решението му да се моли открито в нея и да не положи клетва, защото вече е дал обет пред Господ.