Преди 25 години на 22 юли 1987 г. в Западен Берлин  стартира радио „Гласност – извън контрол” .Частният алтернативен канал „Радио 100” тогава на практика осъществил една радиопрограма насочена към източногерманската опозиция и излъчване от Западен Берлин. От ЩАЗИ естествено също я чули.

Проектът  „Радио Гласност”  е един от най-важните за опозицията в ГДР от края на 80-те години. Той се ражда благодарение на сътрудничеството с опозиционери от Източен Берлин, правозащитници изселени от ГДР, живеещи в Западен Берлин и местни поддръжници на източногерманската опозиция. Радио „Гласност” се прави от частното алтернативно радио „100”.

То се е намирало в квартал Шьонеберг на Западен Берлин и предоставяло своето студио за излъчванията на други програми. Материалите са получавани нелегално от Източна Германия.

Представителите на опозицията са използвали тази възможност за да пропагандират идеите си за бъдещото развитие на ГДР и да разказват за ежедневието на източногерманците.

Сайтът desebg.com публикува наскоро изнесена от федералната служба за архивите на ЩАЗИ история за бягството през граница на млад източногерманец през март 1989 г. Текстът е преведен от Мартин Г. Иванов и публикуван на неговия блог http://marto1602.blogspot.com.

Сигнал за нарушение

За отбраната в източногерманската Народна армия и Гранични войски отговаря отделът „Гранична сигурност”. На 3-ти март 1989 г. от този отдел съобщават на общинските служби в Ерфурт за произшествие при четвърти граничен сектор.

„[…] На 03.03.89 година към 7.04 часа последвало продължително звънене на сигналната уредба в участък 156 , 150  метра южно от гранична колона 1402, 2000 метра северозападно от Шнелмансхаузен, окръг Айзенах в граничен район 32, гранична линия Б, граничен пункт 177-178.

В 7.05 часа чрез поставените алармени сигнални устройства беше направена проверка на по-горе описания сигнал и в 7.19 часа  станало ясно, че камион LIAZ от моторен транспорт Айзенах  със сателитна антена […]  е бил изоставен  непосредствено преди GSSZ II. На открито място е монтиран помощен усилвател, поставен през GSSZ II на около 1 метър от граничната ограда. Той имал обща дължина от 10,75 метра и с него са причинявани продължителни сигнали […]."

Преди 60 години източногерманското министерство на Държавна сигурност e изселило хиляди граждани от пограничните области на ГДР. Това разкриха наскоро разсекретени архиви на ЩАЗИ.

През 50-те години световната политика се намира под знака на Студената война, а на предния фронт са двете германски държави. Тук се срещали двата лагера – на западните сили, ръководени от САЩ, и на Източния блок – ръководен от СССР. Вътрешногерманската граница е част от линията разделяща двете омразни системи, и в същото време място за връзка между двете Германии – източната и западната. През очите на източногерманското ръководство тя се възприемала като опасност, срещу която режимът се противопоставил чрез изграждането на различни гранични устройства.

През  май 1952 г. на вътрешногерманската граница е обособена около 5 километра широка зона за сигурност. И от източногерманското министерство на Държавна сигурност започнало специална операция под името „Паразит”, за принудителното изселване на хиляди източногерманци от така формираната зона за сигурност.

Сайтът desebg.com публикува строго секретно споразумение между МВР на Народна република България и Министерството за държавна сигурност на Германската демократична република.

Документът е от 1974 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов и  министъра за държавна сигурност на ГДР Ерик Милке.

Споразумението урежда обмена на оперативна и агентурна информация между двата апарата за сигурност на БКП и Германската единна социалистическа партия, както и провеждането на съвместни операции в различни направления.

Споразумението е сключено две години, след като МВР сключва първия по рода си договор за сътрудничество с КГБ. За разлика от него споразумението с ЩАЗИ не е обвързано с конкретен срок, а е безсрочно.

Документът е разповерен за първи път от  МВР през 2004 г. по мое искане при работата ми с архивите.

Две години по-късно, през 2006 г., получих изключително ценен автограф върху копие на споразумението на немски език от бившия председател на федералната служба за архивите на бившето министерство на държавната сигурност на ГДР (1990-2000) пастор Йоахим Гаук и настоящ президент на Германия.

В разгара на скандала с досиетата през 2006 г., когато в крайна сметка тройната коалиция беше притисната да приеме закон за достъп до архивите на ДС, пастор Гаук беше пристигнал за участието в конференция, за да сподели своя опит, организирана от фондация „Конрад Аденауер”.

.