Щатните и нещатните сътрудници на бившата Държавна сигурност вече ще мога да участват в управите на БНТ и БНР и да са членове на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Това стана възможно след като днес Конституционният съд (КС) отмени единствените лустрационни тестове в българското законодателство по отношение на тоталитарните комунистически служби.

Става въпрос за текстове в Закона за радио и телевизия, приет през 1998 г., които забраняваха участието на сътрудници на ДС в управлението на националната телевизия, националното радио и СЕМ.

Седем от съдиите са приели, че тези текстове са противоконституционни. Това са председателят на съда Димитър Токушев и членовете му Пламен Киров, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Георги Ангелов, Борис Велчев и Гроздан Илиев.

Трима съдии, Благовест Пунев, докладчик по делото, Кети Маркова и Анастас Анастасов, са изразили особено мнение. Съдиите Румен Ненков и Стефка Стоева не са взели участие в заседанието.

В края на януари 2012 г. Македония беше насърчена от Европейския парламент (ЕП)  да отвори досиетата на бившата югославска тайна служба от епохата на комунизма (УДБА – ср. Управа државне безбедности).

С голямо мнозинство в Комисията по външна политика на ЕП тогава беше приета на първо четене проекторезолюция за напредъка на Македония.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю по темата с евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ) и зам.-председател на Комисията по външна политика на европарламента, който е и вносител на текстовете за ускоряване на процеса от отварянето на досиетата в Македония.

Г-н Ковачев, наскоро Комисията по външна политика на Европейския парламент (ЕП) насърчи Македония да отвори досиетата на бившите югославски тайни служби от епохата на комунизма. Защо е важно да бъдат отворени архивите на тези служби в Македония?

- Отварянето на архивите на бившите комунистически тайни служби е въпрос от особена важност не само за Македония, но и за всички бивши комунистически държави. Нашата страна има горчив опит с отварянето на досиетата на Държавна сигурност, който на практика олицетворява целия преход.

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век на обществата в Източна Европа бе обещана промяна и курс към демокрация, човешки права и свободен пазар.

За съжаление, в редица случаи, включително и в България, вместо един нов обществен договор станахме свидетели на трансформация на политическата власт на бившите комунисти в икономическа власт.

На практика през 90-те години се оказахме в ситуация, в която отделните части на вече бившия тоталитарен режим, като тайна полиция, политическа номенклатура и др. заживяха свой собствен живот, пречейки на нормалните икономически и обществени процеси в една България, която се опитваше да създаде условия за демокрация и справедливост за своите граждани. Точно с тази европейска ценност, справедливост, е свързано и отварянето на архивите. .

Полското правителство огласи решение за намаляване на пенсиите на 32 000 бивши офицери от разформированата комунистическите тоталитарни служби.

Законопроектът предвижда досегашните относително високи пенсии тази група пенсионери да бъдат сведени до средната за страната пенсия, която се равнява на около 400 евро.

„Желаем общественото чувство за справедливост да спечели. Няма подкрепа в обществото към офицерите от репресивната тайна полиция да получават такива суми за това, че са задушавали свободата и независимостта на страната ни”, заяви вътрешният министър Мариуш Блашчак, цитиран от Ройтерс.

„Така решаваме проблем, който не е бил решен от години”, обясни той на пресконференция във Варшава, обявявайки пенсионната реформа в системата на МВР във вторник (12 юли 2016 г.).

Докато в България главният прокурор Сотир Цацаров отказва да изпълнява премахната от парламента давност за престъпленията на комунизма и иска тя да бъде отменена от Конституционния съд като противоконституционна, в Румъния правосъдието продължава да действа безкомпромисно и произнесе поредна присъда, свързана с престъпления по време на комунистическия режим в северната ни съседка.

Бившият комендант на трудовия лагер Периправа в Румъния Йоан Фичор, бе осъден в сряда (30 март 2016 г.) от Апелативния съд на Букурещ на 20 години затвор за престъпления срещу човечеството, предаде АФП.

Фичор, който е 88-годиншен, е главният военен офицер в лагера Периправа, работил в периода 1958-1963 г.