Големият пропуск на декомунизационните процеси в България след падането на Берлинската стена и рухването на Източния блок е отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност още в началото на прехода от комунистически режим към демокрация.

Ако това беше станало, със сигурност една част от схемите, приложени от бившите комунисти в политическото и икономическото развитие на страната, нямаше да бъдат осъществени по начина, по който бяха забавени важни промени за утвърждаване на основни демократични принципи.

Декомунизацията в България има основна роля в разграждане на комунистическата тоталитарна система след 1989 г. Тя представлява пакет от законодателни мерки с политически, икономически, културен и морален характер. По подобие на някои други страни от бившия социалистически лагер в България тези промени се договарят и извършват от своеобразен политически форум (кръгла маса) , който легитимира, както опозиционните сили, така и наследниците на БКП.

Въпросът за национално помирение след краха на комунистическата система е обвързван с необходимостта от справедливост.

Един от нерешените от новия политически елит казуси, свързан с комунистическото минало и прехода към демократична система, е именно приемането и прилагането на решения, които да отговарят на обществените очаквания за справедливост.

А проблемът за справедливостта е свързан с понасянето на отговорност от  ръководни лица от бившата комунистическа партия и от репресивния апарат на Държавна сигурност.

От тази гледна точка помирението преминава през решаване на въпросите за справедливостта и отговорността. Тук не става въпрос за съдебна отговорност за извършени по времето на комунистическия режим престъпления от различен характер.

.

В писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан изселници от Турция, жертви на политиката на БКП, провела т. нар. възродителен процес сред малцинствата в НРБ през 70-те и 80-те години на ХХ век, настояха българският парламент да приеме промени в законодателството, с които да бъде премахната давността над престъпленията на комунистическия режим.

Писмото е придружено с подписка от 1516 души изселници, живеещи днес в шест различни области в Турция и Северен Кипър, като информацията за инициативата бе представена на сайта desebg.com от представители на Инициативния комитет на подписката за разгласяването й.

„Не са забравени и не биха могли да се забравят престъпленията, убийствата, изтезанията, изселванията, уволняванията и геноцида, извършени срещу турците и мюсюлманите в България особено след 70-те години. Осъждането на виновниците след тези години на насилия и изтезания, поне за известните престъпления  от 1984-1989 година, би могло да поуспокои човешката съвест. В противен случай никога няма да настъпи покой за нея”, заявяват изселниците в Турция в подписката си до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан.

Движение „22 септември” предложи да бъде приета поправка в Наказателния кодекс, с който да се премахне давността на престъпления, извършвани по време на комунистическия режим от 9 септември 1944 г.

В петък (31 януари 2014 г.) представители на движението, инициирано през есента на миналата година от Евгений Михайлов, Едвин Сугарев, Любомир Канов, Теодора Димова, Георги Липовански, Методи Андреев, Любомир Канов и др., внесоха предложението в Народното събрание.

Евгений Михайлов заяви, че законопроектът ще бъде внесен за разглеждане от името на парламентарната група на ГЕРБ. „Целта е да бъде потърсена отговорност на извършителите на престъпления не само срещу личността, но и за икономически престъпления, контрабанда и изнасяне на държавни капитали зад граница”, посочи Михайлов.

Той подчерта, че въпреки присъствието на много журналисти в парламента в петък при внасянето на законопроекта повечето големи медии не са отразили тази инициатива, което е показателно за цензурата, налагана в голяма част от средствата за масова информация.