Номинираните кандидати за удостояване с почетните звания и отличия на Столична община да декларират, дали са работили за бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Такава промяна в Наредбата за символиката гласува Столичният общинския съвет на заседанието си в четвъртък (23 януари 2014 г.). Предложението е внесено от общинските съветници от „Синята коалиция” Вили Лилков (ДСБ), Атанас Атанасов (ДСБ) и Владимир Кисьов (СДС).

 В декларацията кандидатът за почетно звание или отличие трябва задължително да съобщи дали е имал принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. При подаване на неверни данни Общинският съвет има право да отнема присъденото звание.

Кандидатите за награждаване с държавни ордени и отличия ще преминават през задължителна проверка за принадлежност към Държавна сигурност.

Текстът, приет от народните представители днес при гласуването на второто четене на промените в Закона за ордените и медалите, утвърждава т. нар. „тиха лустрация”, застъпена в закона за досиетата, действащ от 2006 г.

При липсата на политически консенсус за приемането на цялостен Закон за лустрация и почти всички отменени от Конституционния съд опити за частична лустрация в определени сфери, използването на предварителната проверка в момента е най-ефективният механизъм за налагане на бариера пред сътрудниците на репресивните органи на БКП, включително и отличаването им с държавни ордени и медали.

Приетият текст се различава от базисното решение, гласувано на първо четене в началото на декември 2010 г. Тогава по предложение на Синята коалиция (вносител Лъчезар Тошев) депутатите от ГЕРБ подкрепиха идеята сътрудниците на ДС да не бъдат награждавани с ордени и медали.

Според вносителя депутата Лъчезар Тошев въвеждането само на проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност е недостатъчна стъпка, защото не се взима отношение по въпроса редно ли е тези лица въобще да бъдат награждавани. Национално представително проучване на НЦИОМ от ноември 2010 г. показа, че 58 процента от българските граждани не одобряват практиката сътрудници на ДС да бъдат награждавани с отличия на съвременна България.

Парламентът одобри на първо четене днес промени в Наказателния кодекс, според които не се предвижда давност за разследване на престъпления, извършени по време на комунистическия режим (1944-1989), като до окончателното решение остава само една крачка – гласуване на второ чете.

Приемането на това историческо решение, 26 години след краха на тоталитарното управление на БКП, стана с подкрепата на народните представители от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС.

Както desebg.com неотдавна информира законодателната инициатива беше внесена от група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок през май 2015 г., а миналата седмица тя беше одобрена от правната комисия в парламента.

Освен тази законодателна инициатива, сформираното по този въпрос мнозинство в 43-то Народно събрание одобри и внесения от лидера на ДПС Лютви Местан  проект, в който също се предвижда отпадането на давността за наказателно преследване за престъпления, извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., като в него  изрично се споменава и „възродителния процес”.

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

Обн. ДВ. бр.37 от 5 май 2000г.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за: .