ГЕРБ и Реформаторският блок ще се опитат да приемат ограничаване на кадрите и агентурата на комунистическите тоталитарни служби на ръководни постове в държавната администрация и съвременните специални служби.

Това стана ясно от внесения в Народното събрание от депутати от двете политически формации законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация. Поправките предвиждат получаването на достъп до класифицираната (секретна) информация да преминава и през проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Проверката ще се извършва от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС). Вносителите обаче са пропуснали подробността, че в момента и в двете държавни структури работят установени официално от Комисията по досиетата сътрудници на бившата Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, което по този въпрос ги поставя в конфликт на интереси.

Ако проектозаконът бъде приет от парламента, ще трябва да бъдат извършени проверки за принадлежност на няколко стотин държавни служители, на които вече са им издадени допуски за достъп до класифицирана информация.

Единната народна партия (ЕНП) с лидер Мария Капон оттегли доверието си от кандидатите си, които след проверка на комисията по досиетата се оказаха с агентурно минало. В декларация от 18 октомври, няколко часа след обявяване на решението на комисията за принадлежност към ДС сред кандидат-кметовете, партията излезе с декларация за недопускане на агенти на комунистическите тайни служби на местните избори.

От дългия списък с 273 имена, свързани с ДС, сред регистрираните от изборните комисии кандидати за кметове в страната ЕНП има трима свои представители:

Кольо Колев (1959) – кандидат за кмет на с. Срем, община Тополовград. Той е бил агент „Аспарух” на Държавна сигурност, Управление „Гранични войски”, разузнавателен отдел от 1983 г. Неговата принадлежност към ДС е продължила и след 10 ноември 1989 г.

Сашо Илиев (1954) – кандидат за кмет на с. Подвръх, община Джебел. Интересното е, че Илиев е вербуван като агент под псевдонима „Божков” на 10 ноември 1989 г. от Районното управление на МВР-ДС в гр. Момчилград. Снет е от оперативния отчет през 1990 г.

Мустафа Кайряк (1956) – кандидат за кмет на с. Партизани, община Дългопол. Той е работил за Окръжно управление на МВР-ДС Варна от 1984 г. по линия на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) под псевдонимите „Джесарет” и „Добруджански”. .

Главният прокурор Сотир Цацаров атакува пред Конституционния съд (КС) промените в Наказателния кодекс (НК), с които през септември 2015 г. 43-то Народно събрание премахна  давността за престъпления на комунистическия режим (1944-1989).

По негово искане с днешна дата (22 декември 2015 г.) КС е образувал дело №13/2015, докладчик по който ще е съдия Мариана Карагьозова-Финкова.

Подобен ход се очакваше от депутатите на БКП и АБВ, които не подкрепиха преди три месеца приетите поправки в НК, но Цацаров ги изпревари.

На 17 септември 2015 г. с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС парламентът одобри поправките в НК, с които беше прието, че погасяването на наказателно преследване се изключва за  „тежки престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции”.

Проф. Джеордже Шопфлин е политолог и специалист по Централна и Източна Европа, член на Европейския парламент от дясната унгарска партия „Фидес” с председател Виктор Орбан. По времето на комунистическия режим работи в Би Би Си и преподава в различни университети в Лондон. Бил е директор на Центъра за изследване на национализма към Лондонския университет. През 2004 г. окончателно се завръща в Унгария, където е избран за евродепутат от партията на Виктор Орбан. Автор е на книгите „Политика в Източна Европа 1945 – 1992” и „Нации, идентичност, сила”.

С него в Европейския парламент се срещна българската група, участвала в българо-германската конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало”, организирана и проведена в ЕП на 29 януари 2014 г. по инициатива на евродепутатите Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и Йоаким Целер (ЕНП).