Въпросите каква е била партийно-държавната политика към малцинствата в България в периода 1944-1989 г. и каква е ролята на репресивния апарат на Българската комунистическа партия отведе студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” при досиетата на бившата Държавна сигурност.

В четвъртък (14 май 2015 г.) първокурсници от катедра „Публична администрация” в най-старото висши учебно заведение в страната посетиха Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от Комисията по досиетата в Банкя през 2011 г.

Студентският интерес към малцинствата е свързан с курса по етнополитики, който изучават, а конкретният повод за посещението са двата сборника по темата, издадени от Комисията по досиетата – „Държавна сигурност и еврейската общност в България” и  „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес 1945-1990 г.”, том 1 и том 2 (2013).

Област Шумен се оказа с избран общински съветник с мандат 2023-2027 г., който е бил сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Това стана ясно от решение на Комисията по досиетата, с което днес тя огласи резултата от проверката за принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на кандидатите за общинари в Шуменска област на последните местни избори през октомври 2023 г.

Проверката в област Шумен е обхванала общо 384 лица, регистрирани от ОИК като кандидати за местните избори миналата есен.

Комисията по досиетата е посочила, че други 566 кандидати за общинари не подлежат на проверка по закона за досиетата, тъй като към юли 1991 г., когато официално е отменен Указът за Държавна сигурност, по който тя е функционирала, те не са били пълнолетни и не са могли да бъдат вербувани.

На 5 април 2007 г. 40-то Народно събрание избира Комисия по досиетата – държавна институция, на която демократичното общество възлага надеждата да освети сътрудниците на комунистически служби и техните зависимости след краха на тоталитарната система през 1989 г. оплела в тайните си мрежи и паралелна власт хиляди агенти на режима на БКП.

Петнадесет години по-късно и законът за досиетата и Комисията, която го прилага все още работят – един невероятен факт за ширините на поскомунистическа България, която по различни причини не успя да извърши успешно пътя на декомунизацията независимо, че стана член на НАТО и Европейския съюз.

След 8-месечни ограничения на публичните си изяви заради пандемията, причинена от китайския комунистически вирус (ковид-19), Комисията по досиетата отново привлече вниманието на студенти, преподаватели, изследователи и граждани.

Това стана днес в Нов български университет (от два дни в него вече се провеждат присъствени занятия), където независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност, представи един от своите нови документални сборници.

Премиерата се състоя при голям интерес от страна на публиката, като същевременно представянето се излъчваше и онлайн.

Документалното фототипно издание е под заглавието „Държавна сигурност и бежанските лагери на Запад (1944-1991)“  се промотира в партньорство с Департамент „Право“ на НБУ  като част от Общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, който се организира от правния департамент на висшето учебно заведение.