Тази неделя в библиотеката на desebg.com ви представям документалния сборник „Държавна сигурност и бежанските лагери на Запад (1944-1991)“. 

Изданието на Комисията по досиетата излиза под №53 от поредицата „Из архивите на ДС” и е част от изследователската програма на независимия държавен орган за 2019 г.

Заради пандемията от комунистическия китайски вирус (комид-19) и последвалите противоепидемични мерки премиерата на сборника се състоя едва през юни 2021 г. в Нов български университет.

Трябва да се отбележи, че за първи път темата за лагерите, в които политическите бегълци от комунистическия режим в България са били настанявани временно, се разглежда така подробно в архивите на Държавна сигурност.

Досега представите за бежанските лагери в публичното пространство и в някои документални изследвания, свързани с българската политическа емиграция в периода 1944-1989 г., са градени изключително и само върху свидетелствата на различни политически емигранти.

Сега читателите имат възможност да добият представа за лагерите за политически бегълци от събраната информация в репресивния апарат на БКП.

А Държавна сигурност активно се интересувала от тези места за  проучване и разпределение на политическите емигранти.

Този интерес се канализира след като през 1947 г. политическата опозиция в страната е ликвидира и тоталитарната БКП вижда в политическата емиграция противник, който трябва да бъде разединен и „разложен“ по терминологията на Държавна сигурност, която се захваща с това.

ДС гледа на лагерите за политически бегълци като на места, където противникът извършва дейност в ущърб на режима в НРБ.

Целта на Държавна сигурност е да събере информация за структурата и режима в лагерите, техните ръководства, начина на финансирането им.

А също и така и да попречи на тяхната дейност чрез диверсии и саботажи, а също така и чрез внедряване на своя (временна) агентура в тях.

Документалният сборник съдържа документи за бежанските лагери в Гърция, Турция, Италия, Австрия, Федерална република Германия, както и в Швеция.

Макар и да са наричани лагерите на Запад, това определение трябва да се възприема условно, защото само една част от политическите бегълци за използвали западната граница с тогавашната Югославия, а други са пробвали шанса си през южната с Гърция и югоизточната с Турция.

Ученици от 8-ми и 10-ти клас от СОУ „Христо Ботев” и СОУ „Козма Тричков” във Враца, придружени от своите учители по история, станаха първите средношколци в България, които посетиха Централизирания архив за документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от периода на тоталитарното управление на БКП и се запознаха с функционирането му и дейността на Комисията по досиетата.

Това стана в понеделник, 9 май 2016 г. (деня на Европа), избран от преподавателите във Враца като ден за патриотично възпитание на учениците.

 Посещението им в Централизирания архив, изграден от Комисията по досиетата в Банкя през 2011 г., е инициатива на община Враца, която от началото на годината организира серия от мероприятия за запознаване на младите хора и обществеността в града с факти и подробности за тоталитарния комунистически режим.

Комисията по досиетата започна глобална проверка за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лицата, свързани с приватизацията, извършена по отраслови министерства през 1999 г.

Това стана ясно, след като независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА, оповести първото частично решение.

Става въпрос за проверка на членовете на управителните, контролните и надзорните органи на преобразувани и приватизирани държавни и общински предприятия и членовете на управителните, контролните и надзорните органи на дружества, както и еднолични фирми, еднолични търговци и физически лица, придобили акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия или обособени части от тях.

Отварянето на досиетата на българската Държавна сигурност и осветяването на нейните методи и агентурен апарат предизвика интерес в Берлин дори 34 години след рухването на Берлинската стена и падането на комунистическите режими в България и ГДР.

Това стана ясно след продължилото повече от два часа и половина представяне на Комисията по досиетата в четвъртък (16 март 2023 г.) в пълния с посетители Български културен институт в Берлин, където публиката остана до края на събитието.

Сред гостите имаше дипломати, служители в Архива на ЩАЗИ в Берлин, представители на академичната общност в Германия, политически емигранти от комунистическия режим в България, както и млади българи от по-новите поколения, които днес могат да пътуват свободно по света.

Гостуването на независимия държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, стана със съдействието на Българското посолство във Федерална република Германия, ръководено от Н. Пр. извънреден и пълномощен посланик Елена Шекерлетова и с любезното домакинство на Българския културен институт в Берлин с директор Борислав Петранов.