В библиотеката на desebg.com представям трета част на тритомното издание „Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“.

Документалният фототипен сборник е част от поредицата на Комисията по досиетата „Из архивите на ДС“ и е от изследователската ѝ програма за 2018 г.

Представянето му бе неколкократно отлагано заради пандемията от ковид-19 и премиерата му се състоя онлайн през януари 2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сборникът „Държавна сигурност и българската икономика 1944–1991 г.“ част 3 включва 47 документа, а разширеният му електронен вариант 88 документа. Те са в периода 1983-1990 г. и са подредени хронологично, като към всеки от тях има кратка анотация.

Това е времето, в което тоталитарния комунистически режим влиза в третия фалит.

През 1987 г. управителят на БНБ Васил Коларов информира лично генералния секретар на БКП Тодор Живков, че обикновено развитите държани отделят до 25% от приходите си за взимане на външни заеми, а в НРБ заемите и лихвите по тях тогава са надхвърляли 100%.

В резултат на нефунциониращата планова икономика от съветски тип тоталитарното управление на БКП начело с Живков бързо натрупва почти 11 млрд. долара външен дълг (към 1989 г.), а за да закърпва положението от 1986 г. създава и огромен вътрешен дълг в размер на 26 млрд. лв.

Студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” се запознаха с архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия и дейността на Централизирания архив за документите на тоталитарните служби в гр. Банкя, изграден от Комисията по досиетата.

С нейно съдействие в четвъртък (31 октомври 2019 г.) в навечерието на Деня на народните будители групата от 30 студенти и научния им ръководител от Философския факултет, катедра „Публична администрация” посетиха Централизирания архив.

Там студентите бяха запознати с историята на процеса на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби, политика, възприета по различно време и във всички останали страни от бившия Източен блок.

Област Шумен се оказа с избран общински съветник с мандат 2023-2027 г., който е бил сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Това стана ясно от решение на Комисията по досиетата, с което днес тя огласи резултата от проверката за принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на кандидатите за общинари в Шуменска област на последните местни избори през октомври 2023 г.

Проверката в област Шумен е обхванала общо 384 лица, регистрирани от ОИК като кандидати за местните избори миналата есен.

Комисията по досиетата е посочила, че други 566 кандидати за общинари не подлежат на проверка по закона за досиетата, тъй като към юли 1991 г., когато официално е отменен Указът за Държавна сигурност, по който тя е функционирала, те не са били пълнолетни и не са могли да бъдат вербувани.

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов е умерен в медийните си изяви и рядко говори за огромните трудности, с които независимият държавен орган се е сблъскал от 2007 г. в процеса на осветяването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Пред гостите в Българския културен институт в Берлин, където миналата седмица Комисията по досиетата представи част от своята богата дейност, Евтим Костадинов разкри в своето изказване малко известни моменти от тези трудности.

Сайтът desebg.com бе единствената медия, отразила събитието, и публикува в отделен текст с незначителни съкращения словото на председателя на Комисията по досиетата:

Нямахме нито място за работа, нито бюджет

Стартирахме с едно решение на 40-то Народно събрание. Влязох в парламента като народен представител, а след избора на новата Комисия по досиетата излязох като неин председател и се чудих откъде да започна. Нямахме нито място за работа, нито бюджет. Само едно решение на парламента.