Днес с поклонение пред жертвите на комунистическия режим демократична България отбелязва 76 години от 9 септември 1944 г., когато Българската работническа партия (комунисти) влиза във властта с преврат ден, след като съветската армия е нахлула в страната без да среща съпротива и я окупира.

Датата е черна за българската история, защото потапя страната в невиждан терор, политически реваншизъм и неоправдано насилие, извършени от сляпо предани слуги на Кремъл.

9 септември 1944 г. откъсва България от демократичния свят за близо половин век. Деветосептемврийският преврат е предпоставката, с която е поставено началото на съветизацията на страната и изграждането на тоталитарна комунистическа диктатура по образец на Кремъл.

Само в първите няколко месеца след 9-ти септември са избити без съд и присъда между 18 000 и 30 000 души.

След това комунистическата партия поставя началото на политическото „правосъдие” с т. нар. народен съд.

Жертвите – убити, безследно изчезнали, изселени, въдворени в концлагери, преследваните и следените от Държавна сигурност – в периода 1944-1989 г. надхвърлят 1 млн. души със семействата им.

На днешния ден, 8 септември, преди 76 години армиите на 3-ти Украински фронт преминават река Дунав в североизточната водна граница с Румъния и навлизат в територията на Царство България и го окупират без да срещнат съпротива.

Окупацията на страната ни започва три дни, след като Съветският съюз е обявил война на България без тя да е воювала срещу СССР по време на Втората световна война.

Нахлуването на червената армия отваря широко вратата за извършването на преврата на 9 септември 1944 г., който докарва БКП на власт, както и за превръщането на България в сателит на СССР за следващите 45 години.

Сайтът desebg.com припомня фактите за тази черна дата от новата българска история.

Военната операция по окупирането на Царство България приключва бързо – на 10 септември 1944 г., тъй като българското правителство на земеделеца Муравиев нарежда на българската армия да не оказва съпротива.

На днешната дата, 7 септември 1978 г., Първо главно управление (ПГУ) на ДС с помощта на КГБ извършва насред Лондон убийствена атака срещу един от най-изявените критици на комунистическия режим в НРБ и персонално на първия секретар на БКП Тодор Живков – писателя и политически емигрант Георги Марков.

Същият ден в София Живков празнува 67-я си рожден ден. Така еднолично подчинената му Държавна сигурност му прави голям подарък, като по насилствен начин, чрез отравяне, кара да заглъхне гласа на автора на „Задочни репортажи за България” и персонален критик на Първия. Сайтът desebg.com припомня фактите за това политическо убийство

Атаката на моста „Ватерло” на 7 септември 1978 г.

Атаката срещу Георги Марков е извършена на 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в английската столица, като в дясното му бедро е вкарана чрез малко пневматично устройство миниатюрна сачма с рядката отрова рицин, която не остава следи.

Сачмата, уредът за изстрелването ѝ и самата отрова са осигурени от КГБ, а изстрелването на сачмата, докато писателят се движи в гръб, е извършено от агент на Първо главно управление на ДС.

На 5 септември 1944 г.,  преди 76 години СССР къса дипломатическите си отношения с Царство България и му обявява война. Три дни по-късно окупира страната, която междувременно обявява война на Германия.

Началото на окупацията на България, започнала на 8 септември 1944 г., става предпоставка за осъществяването на 9-семтеврийския преврат, довел БКП на власт.

Днес тези факти от историята са особено важни, тъй като управлението на Путинова Русия се опитва да представи онези събития като „освобождение”, а не като окупация.

Съветската нота не определя България като фашистка или нацистка страна

Сайтът desebg.com припомня по-подробно събитията отпреди 75 години. В нотата, връчена на българското правителство на 5 септември 1944 г. към 19 ч., се посочва:

„Повече от три години България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа...Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар. неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз...

По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, но и Съветският съюз се намира в състояние на война с България.”