Сайтът desebg.com публикува статия на Красен Станчев, с която се припомня едно ключово събитие, случило се точно преди 23 г. – на 3 ноември 1989  г. Става дума за шествието на  „Екогласност“ в столицата,  в което участват над 4000 души.

Това е първата неофициална демонстрация, разрешена по време на комунистическо управлението. В Народното събрание е внесена петиция с 12 000 подписа срещу проектите ВК „Рила“ и ХК „Места“.

На 3-ти ноември 1989 г. се състоя относително масова и добре отразена демонстрация на българската опозиция от края на комунизма.  Ние я нарекохме „шествие”, за да не попадне под забрана на столичните власти.

За разлика от другите предшестващи демонстрации (на русенските майки, на Дружеството за защита на правата на човека, на Подкрепа и пр.) особеното бе именно, че тя бе добре посетена и стана известна на българската и международната общественост.  Най-необикновеното преживяване бе трикратното скандиране „Демокрация”, което отне около 15 секунди и бе последвано от звъна на камбаните на катедралата.

На 3 октомври навършват 22 години от обединението на Германия, едно от най-важните събития на ХХ век. Свикнали сме да определяме миналия век като един от най-трагичните в европейската история, като време, в което във всекидневната ни реч навлязоха нови думи като „тоталитарна диктатура”, „световна война”, „студена война”, „етническо прочистване” и др.

Думи, зад които се крият милиони човешки съдби, преживели травмата от войната, диктатурата, политическото или етническото преследване. Но въпреки това,  Обединението на Германия и последвалото обединение на Европа ни дават основание да определим ХХ век и като век на надеждата – надеждата за помирение и възвръщане на мира на нашия континент.

Обединението на Германия и Европа през погледа на човек отсам Стената

Темата за Обединението на Германия и на Европа може да бъде разгледано в  различни аспекти. Единият аспект е историческият – той предполага безпристрастност и дистанцираност от събитията, представяне на различни гледни точки. Вторият подход е политическият – той търси  последиците от историческото събитие, преценка на позитивите и негативите, до които е довело това събитие. Третият аспект е личният, при който  на преден план стоят пристрастност  и лично отношение.

Превратът преди 68 години, с който Българската работническа партия (комунисти) влиза във властта благодарение на окупиралата страната Съветска армия, продължава да е част от преименувалата се през 1990 г. от БКП на БСП социалистическа партия.

Това стана ясно днес, когато членове и симпатизанти на социалистите се събраха пред Братската могила (паметник на партизанското движение) в Борисовата градина, за да отбележат 9-ти септември.

В присъствието на зам.-председателя на НС на БСП Янаки Стоилов и председателя на Българския съюз на антифашистите (БАС) Велко Вълканов от трибуната беше обявено, че 9 септември 1944 г. е най-значителното събитие в новата история на България.

Отбелязването на датата от привържениците на БСП не бе пропуснато от „Позитано” 20 за репетиция на предстоящата предизборна обстановка догодина. Събралото се множество аплодира призива на Нинчо Найденов, зам.-председател на ЦС на БАС, изборите през 2012 г. да бъдат спечелени от БСП. Управлението на ГЕРБ беше определено като управление на „реакционна десница, което води страната към политическа и икономическа катастрофа”.

„След по-малко от година у нас ще се проведат парламентарни избори. За да победим трябва отново да се обърнем към 9-ти септември 1944 г. Да се създаде ляво обединение, което да се обедини единствено в стремежа за спиране на ГЕРБ към нов мандат във властта”, заяви Найденов.

Комунистическият режим в България създаде тоталитарна държава, фалира я три пъти икономически и произведе няколко национални предателства.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев в коментар за същността на 9 септември 1944 г., днес, 68 години след тази дата, на която граждани и репресирани почитат паметта на жертвите на комунизма.

"Виждам и се притеснявам от опитите в последно време за реабилитиране на комунистическия режим, Тодор Живков – баща на нацията, човек от народа”, заяви държавният глава. Той изрази надежда историята да посочи същото като неговото мнение.

Неотдавна президентът постави въпроса за необходимостта от публично достояние на протоколите от тайните пленуми на ЦК на БКП от 1963 и 1973 г., на които върхушката на БКП приема предложението на Живков НРБ да се слее със СССР.

Сайтът desebg.com публикува стенограмите онлайн, с които можете да се запознаете - тук.

Плевнелиев е първият висш политик, който говори за изпадането в неплатежоспособност по времето на управлението на Тодор Живков през 1960 г., 1977 г. и 1989 г.

Първите два пъти той е спасен благодарение на снизходителното отношение на съветските лидери Никита Хрушчов и Леонид Брежнев, но третият път Михаил Горбачов отказва икономическа подкрепа, тъй като не може да спаси и съветската икономика и да предотврати кризата, довела до разпадането на Източния блок.

За първи път трита фалита по време на управлението на Тодор Живков бяха описани от журналиста и изследовател на архивите от епохата на комунизма Христо Христов в документалната му книга „Тайните фалити на комунизма”, издадена през 2007 г. .